Конспирация за Короната

онален лодкар, но вложиха максимално старание в отбягването на скали

и плитчини. Ройс все още бе кормчия, докато коленичилият Ейдриън из-

ползваше дървения прът, за да измества лодката встрани от препятствия.

Неколкократно се плъзваха по невидими речни камъни и корпусът се раз-

трисаше с неприятен тъп звук. Тогава принцът изскимтяваше, но през ос-

таналото време пазеше тишина и пътуването вървеше гладко.

С времето слънцето издигна цялото си лице; реката се разшири зна-

чително и се разля в спокойно течение покрай песъчливи брегове и бо-

гати зелени поля. Галевир разделяше две владения. На юг лежеше Глъс-

тън, северната погранична зона на кралство Уоррик. На север бе Гали-

лин, най-голямата провинция в Меленгар, под ръководството на граф Пи-

къринг. Някога реката беше обект на разгорещени спорове между арис-

тократите, но сега – вододел между миролюбиви съседи; бреговете пред-

ставляваха пасторални сцени от края на сезона с преживящи крави и ко-

пи сено.

Стана необикновено топло. По това време на годината имаше малко

насекоми. Бръмченето на цикадите бе изчезнало и дори жабите бяха ти-

хи. Единственият останал звук беше шумоленето на сухите треви. Ейдри-

ън се излегна в лодката, подлагайки си бохчата със стари дрехи и опирай-

ки крака на борда. Бе свалил ботушите и наметалото, а ризата му бе от-

ворена. Ройс също лежеше с повдигнати крака, лениво насочвайки лодка-

та. Сладката миризма на див салифан напояваше въздуха, засилена след

първите слани. С изключение на липсата на храна, денят се очертаваше

да бъде прекрасен. Щеше да бъде такъв дори и да не бяха съумели да из-

бегнат ужасяваща смърт преди часове.

Ейдриън отметна глава назад, за да позволи на слънцето да огрява

лицето му изцяло.

– Може би трябва да станем рибари.

– Рибари? – запита Ройс със съмнение.

– Приятно е, нали? Досега не осъзнавах колко ми допада звукът от

плискаща се срещу лодката вода. Наслаждавам се на всичко това: бръм-

ченето на водните кончета, папура и ленивото проточване на брега.

63

Конспирация за Короната

– Рибата не скача сама в лодката, нали знаеш? – изтъкна Ройс. –

Трябва да хвърляш мрежи, да ги докараш, изкормиш, обезглавиш и пре-

мериш. Не се носиш само по вълните.

– Така представено звучи странно близо до работа – Ейдриън загре-

ба шепа вода и я плисна връз топлото си лице. Прокара мокри пръсти

през косата си, въздъхна доволно.

– Мислиш ли, че е още жив? – Ройс кимна към Олрик.

– Разбира се – отвърна Ейдриън, като не си направи труда да поглед-

не. – Вероятно спи. Защо питаш?

– Просто размишлявах. Дали човек може да се задуши в мокър чу-

вал?

Ейдриън вдигна глава и погледна към неподвижния принц:

– Досега не бях мислил за това – стана и разтърси Олрик, но той не

помръдна. – Защо не каза по-рано! – викна, докато измъкваше кинжала

си. Преряза въжетата и махна чувала. Олрик лежеше неподвижно. Ейдри-

ън се наведе, за да провери дали диша. В този момент принцът го изрита

силно, блъсвайки го назад към Ройс. Започна трескаво да развързва кра-

ката си, но Ейдриън бе отново до него още преди развързването на пър-

вия възел. Прикова го към палубата, притискайки ръцете над главата му.

– Подай ми връвта – изръмжа Ейдриън на Ройс, който наблюдаваше

борбата с тиха веселост. Безгрижно му подхвърли малка намотка и когато

Ейдриън най-сетне приключи с обезопасяването на принца, седна отново

да си почива.

– Виж – каза Ройс, – това вече прилича на риболов; само дето риба-

та не рита, разбира се.

– Добре, лоша идея беше – Ейдриън разтриваше ритнатото от прин-

ца.

– Вдигайки ръка срещу мен, двамата се осъдихте на смърт! Знаете

това, нали?

– Това е малко излишно, не мислиш ли, Ваше Величество? – запита

Ройс. – Та ти вече ни осъди на смърт днес.

Принцът се извъртя на една страна, наклони глава и присви очи сре-

щу яркото слънце.

– Вие! – извика удивено. – Но как е… Ариста! – очите му се свиха от

гняв. – Не завиждала, нали! Скъпата ми сестра стои зад всичко! Тя ви е

наела да убиете баща ми и сега планира да елиминира и мен, за да може

да управлява!

– Кралят бе и неин баща. Освен това, ако искахме да те убиваме, не

мислиш ли, че досега сме имали предостатъчно време да го сторим? –

64

Майкъл Дж. Съливан

поинтересува се Ройс. – Защо ще се морим да те влачим по реката? Мо-

жехме да ти прережем гърлцето, добавим камъни за тежест и изхвърлим

преди часове. Бих добавил, че подобна съдба би била далеч по-добра от

тази, която ти ни беше предвидил.

Принцът се замисли над това за миг.

– Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който пред-

ложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте по-

вярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя

ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!

– Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти.

В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав

крал – доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлек-

ли за откуп или за да те продаваме.

– Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да полу-

чите благоволението ми. Какво точно възнамерявате да правите с мен? –