Конспирация за Короната

двамата с Ройс носеха опакованото тяло на принца към отвора. Ройс из-

дърпа тъмносиния пръстен от пръста му и го прибра в джоба на гърди-

те си. Сетне се спусна на дъното на цистерната. Използвайки омотаното

около глезените на Олрик въже, Ейдриън го заотпуска надолу с главата

60

Майкъл Дж. Съливан

към партньора си. Щом принцът бе свален, Ейдриън грабна факлата и я

пусна на Ройс. Сетне влезе в дупката и придърпа капака обратно на мяс-

тото му. На дъното на стълбата се намираше пет фута широк и четири

висок сводест тунел, в който плуваше река от мръсотия.

– Запомнете – прошепна принцесата през металната решетка, – иде-

те в затвора Гутария и говорете с Есрахаддон. И пазете брат ми.

* * *

Неразбираеми серии от мънкане се разнесоха от страна на принца

изпод картофения чувал. Не бяха напълно сигурни какво казва, но виж-

даха, че пленникът прави всичко възможно да изкрещи и определено не

бе доволен от ситуацията.

Отклонената в канала студена вода от реката Галевир го бе свестила.

Бяха потънали до кръста и макар миризмата да бе по-добра, същото не

можеше да се каже за температурата. Докато търсеха изхода, първите

бледи лъчи на зората разкриха разликата между гористия хоризонт и не-

бето. Нощта се топеше бързо, чуваха камбаните на Мареската катедрала

да бият за ранна служба. Скоро целият град щеше да се събуди.

Ейдриън изчисли, че се намират под Площада на благородниците,

недалеч от Занаятчийска. Не беше трудно да се определи, тъй като това

бе единствената секция от града с покрита канализация. Метална решет-

ка препречваше пътя им; Ейдриън с облекчение откри панти и ключалка

вместо резе. Ройс се оправи бързо с нея, а ръждясалите панти се преда-

доха на свой ред след няколко ритника от Ейдриън. Пътят бе чист. Ройс

отиде да разузнава, докато партньорът му остана с Олрик.

Принцът бе успял да поотпуши уста и част от думите му се разбира-

ха.

– Ще накарам да ви бият до смърт! Пуснете ме незабавно!

– Пази тишина или ще те пусна в реката да видим колко хубаво плу-

ваш вързан – отвърна Ейдриън.

– Няма да се осмелите! Аз съм кралят на Меленгар, свине такива!

Ейдриън подсече Олрик и онзи падна по лице. Остави го да се мъчи

няколко секунди, сетне го вдигна.

– Сега си затваряй устата или следващия път ще те оставя да се уда-

виш.

Олрик хриптеше и кашляше, но не каза нищо.

Ройс се върна, промъкнал се в канала безшумно.

61

Конспирация за Короната

– Точно при реката сме. Намерих малка лодка при рибарски док и си

позволих да я конфискувам в името на Негово Величество. Малко по-на-

долу в тръстиките е.

– Не! – протестира принцът и разтърси яростно рамене. – Трябва да

ме освободите! Аз съм кралят!

Ейдриън го сграбчи за гърлото и прошепна в ухото му:

– Какво ти казах за дрънкането? Нито звук или ще плуваш.

– Но…

Ейдриън потопи принца отново, изтегли го за кратко поемане на дъх,

сетне потрети.

– Ни гък! – изръмжа Ейдриън.

Олрик изломоти и Ейдриън последва Ройс по нанадолнището, вла-

чейки принца след себе си.

Плавателният съд бе малко по-голям от гребна лодка, избелял от

слънцето и пълен с мрежи и малки боядисани шамандури. Тежката ми-

ризма на риба спомогна за прикриване на вонята на канал. Имаше малко

платнище на носа, служещо за убежище и съхраняване на оборудване.

Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.

Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри

в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носе-

ше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе сил-

но и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да

останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато

небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха

под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на

Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на

краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да от-

крият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?

Реката миеше южната част на града, заобикаляйки покрай Занаят-

чийска. Големи двуетажни складове от сиви тухли очертаваха брега; го-

леми дървени колела се потапяха в реката, впрягайки силата й в захранва-

не на воденичните камъни и дървесните складове. Плитките води на Га-

левир не позволяваха преминаването на големите кораби, затова многоб-

ройни докове обслужваха плоскодънни баржи, които донасяха стоки от

пристанищното селце Роу. Имаше и построени от риболовците приста-

ни, отвеждащи директно в пазарите за риба. Там скрипци повдигаха пре-

пълнени мрежи и ги изпразваха на пода за обработка. Чайките вече бяха

започнали да кръжат около доковете в ранната утринна светлина, където

рибарите почистваха лодките си. Никой не обръщаше внимание на два-

62

Майкъл Дж. Съливан

мата мъже в носещата се по реката черупчица. Но за всеки случай стояха

приведени, докато и последните признаци от града не потънаха зад нади-

гащите се речни брегове.

Светлината стана по-силна – както и течението. Започнаха да се по-

явяват скали и дълбочината се увеличи. Никой от двамата не бе професи-