Конспирация за Короната

– Официално е, мъртви сме – обяви весело Ройс. – Интересно, пър-

вите стрели удариха Олрик.

Тримата лежаха скрити във високата трева на източния хълм нагоре

по течението от брода. Оттук, пътят следваше реката до Роу, където тя се

вливаше в морето.

– Сега вярвате ли ми? – запита принцът.

– Това само доказва, че някой наистина се опитва да те убие и че това

не сме ние. Не бяха войници или поне не бяха в униформа, така че биха

могли да бъдат всякакви – каза Ройс.

67

Конспирация за Короната

– Как така той видя толкова много: стрелите, дрехите им? Аз можах

да видя само цветовете и движението им – каза Олрик.

Ейдриън сви рамене.

Сега принцът носеше дрехите на сина на иконома: широка сива ту-

ника, захабени вълнени панталони до коленете, кафяви чорапи и дрипаво

лекьосано вълнено наметало, което му бе прекалено дълго.

– Качват се на лодката – обяви Ройс.

Ейдриън виждаше само смътни движения под дърветата, докато

един от мъжете пристъпи в светлината, за да хване носа на лодката.

– Скоро ще открият, че са улучили само три бушела шума, увити в

стари дрехи – каза Ейдриън на Ройс, – така че аз бих бил бърз.

Ройс кимна и затича надолу по хълма.

– Какво прави? – запита Олрик шокирано. – Ще убият и него, и нас!

– Това е един от вариантите – каза Ейдриън. – Просто изчакай.

Ройс потъна в сенките на дърветата и Ейдриън го изгуби от поглед.

– Къде изчезна той? – запита принцът с объркано изражение.

Ейдриън още веднъж вдигна рамене.

Под тях, мъжете се събираха на лодката и Ейдриън дочу далечни ви-

кове. Не можеше да разбере думите, но видя един да държи храсталако-

вия Лъжеолрик, допълнен със стрели. Двама от тях останаха на лодката, докато останалите се отправиха към брега. Тогава Ейдриън видя движе-

ние сред дърветата: редица вързани коне, изчакващи се по хълма към не-

го и Олрик. От бреговете се разнесоха тревожни викове и проклятия, до-

като далечните фигури се опитваха да прекосят полето и покачат на хъл-

ма.

Когато конете наближиха, Ейдриън видя Ройс приклекнал, висящ

между двете най-предни животни. Последният хвана два коня, дръпна

юздата на единия и бързо я свърза с оглавника на другия. Нареди на Ол-

рик да се качва. Ядосани викове се разнесоха, когато стрелците ги видяха.

Двама или трима спряха, за да приготвят стрели, но не улучиха. Преди да

могат да се приближат, тримата се качиха на конете и поеха към пътя.

Ройс ги поведе една миля на север, където се пресичаха пътищата

Уестфилд и Стоунмил. Тук Ейдриън и Олрик се отправиха на запад. Ройс, водейки вързаните един за друг заловени коне, остана назад да прикрие

следите им и сетне се отправи на север. Час по-късно се присъедини към

останалите двама – бе оставил другите животни. Изоставиха пътя в пред-

почитание на откритото поле и поеха далеч от реката, но в общи линии

на запад.

68

Майкъл Дж. Съливан

Конете се бяха изпотили здравата и дишаха задъхано. Когато навля-

зоха сред дърветата, пътниците намалиха скоростта. В храстите спряха и

разпрегнаха. Олрик приседна в разчистено от бодливи храсталаци място

и оправи туниката си, която не му стоеше особено елегантно. Ройс и Ейд-

риън се възползваха от възможността да разгледат конете. Липсваха как-

вито и да било белези, символи, пергаменти или емблеми, които да спо-

могнат за идентифицирането на нападателите. Конят на Ейдриън носеше

резервен арбалет и стрели, останалите имаха само седла.

– Човек би очаквал да имат поне малко хляб. И кой пътува без вода?

– оплака се Ейдриън.

– Не са очаквали пътуването им да продължи дълго.

– Защо съм още вързан? – раздразнено запита принцът. – Това е не-

вероятно унизително.

– Не искам да се загубиш – отвърна му Ейдриън с широка усмивка.

– Вече няма причина да ме влачите така. Знам, че не вие сте убили

баща ми. Коварната ми сестра ви е заблудила. Разбираемо е. Тя е много

умна. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да се върна в замъка си и

да се разправя с нея, преди тя да е завзела властта и изпрати цялата армия

да ме изловят. Що се отнася за вас, вървете си по волята на Марибор. Не

ме интересува.

– Но сестра ти каза… – започна Ейдриън.

– Сестра ми току-що се опита да уреди убийството на всички ни, ако

не си обърнал внимание.

– Нямаме доказателство, че е била тя. Ако те пуснем да се върнеш в

Есендън и тя е права, отиваш право на заколение.

– А какво доказателство имаме в противното? Наистина ли възнаме-

рявате да ме проводите до където тя ви е заръчала? Не мислите ли, че тя

ще е приготвила и друг капан. Следвайки този път, смъртта ми би била

много по-вероятна. Вижте, животът си е мой; правилно е аз да реша. Ос-

вен това какво ви интересува дали ще оживея или не? Аз исках да ви из-

мъчват до смърт, забравихте ли?

– Знаеш ли – Ройс поспря за момент – той е прав.

– Обещахме й – напомни му Ейдриън, – и тя ни спаси живота. Нека

не забравяме това.

Олрик вдигна ръце и подбели очи.

– В името на Мар! Вие сте крадци, нали? Не е като да имате чувство

за чест, с което да се съобразявате. Освен това, тя беше тази, която ви

предаде и застраши живота ви на първо място. Нека не забравяме това!

Ейдриън не обърна внимание на принца:

69

Конспирация за Короната