Конспирация за Короната

уморен, че единствените му условия бяха да може да легне някъде и да

е на завет. – Възможно ли е да получим няколко одеяла? Както виждаш, нямаме никакъв багаж.

– Одеяла? – монахът изглеждаше притеснен. – Там има едно… – по-

сочи към леглото, където имаше сгънато покривало. – Наистина съжаля-

вам, че не мога да ви предложа нищо повече. Можете да задържите фене-

ра, ако желаете. Аз се ориентирам и без него – и без да каже нищо повече, монахът излезе, вероятно страхувайки се да не му поискат още нещо.

– Той дори не ни попита как се казваме – рече принцът.

– Това беше приятна изненада – заяви Ройс, докато обхождаше стая-

та с фенера. Ейдриън го наблюдаваше как прилежно претърсва всичко, а

той не намери много: около дузина скрити бутилки вино, чувалче карто-

фи и въже.

– Това е непоносимо – Олрик заяви с презрение. – Толкова голямо

абатство определено би трябвало да предлага по-добри условия от тази

дупка.

Ейдриън откри стар чифт обуща от зебло, които поизчисти преди да

легне на пода.

– Съгласен съм с особата. Чувал съм отлични неща за гостоприемс-

твото тук. На нас изглежда дадоха най-лошото.

– Въпросът е защо? – запита Ройс. – Кой друг е тук? Трябва да са

няколко групи от много голям отряд, за да ни наблъскат в тоя коптор. Са-

74

Майкъл Дж. Съливан

мо благородниците пътуват с толкова големи свити. Може да търсят нас.

Може да са свързани с онези стрелци.

– Съмнявам се. Ако бяхме в Роу, бихме имали по-голяма причина за

притеснение – рече Ейдриън, докато се протягаше и прозяваше. – Освен

това, всички тук вече са си легнали и вероятно не очакват други посети-

тели.

– И все пак ще стана рано да поогледам. Може да се наложи да си

тръгнем бързо.

– Не и преди закуска – рече Ейдриън, сядайки на пода и сваляйки бо-

туши. – Имаме нужда да ядем, а абатствата са известни с храната си. Ако

не друго, може да задигнеш малко.

– Хубаво, но Негово Височество да не шава много насам-натам. Той

трябва да се прикрива.

Застанал в средата на килера с отвратено лице, Олрик каза:

– Не мога да повярвам какво съм принуден да търпя.

– Смятай го за ваканция – предложи Ейдриън. – Поне за един ден ще

се преструваш, че си никой, обикновен селянин, например ковашки син.

– Не – рече Ройс, докато си подготвяше кътче за спане, но не си беше

свалил ботушите, – може да очакват от него да знае да борави с чук. И я

му виж ръцете. Всеки ще познае, че лъже.

– Работата на повечето хора изисква да използват ръцете си, Ройс –

изтъкна Ейдриън. Покри се с наметалото и се обърна настрани. – С какво

би могъл да се занимава обикновен селянин, от което монасите няма да

разбират нищо и не предизвиква мазоли?

– Би могъл да е крадец или проститутка.

Двамата погледнаха към принца, който се сви от предложените му

перспективи.

– Аз вземам леглото – обяви Олрик.

75

Конспирация за Короната

Глава 4

Уиндърмиър

Утрото настъпи студено и влажно. Монотонното сиво небе спусна

плътна завеса дъжд върху абатството. Пороят се отичаше по каменните

стъпала и се събираше в подножието на входа. Когато растящата локва

близна краката на Ейдриън, той разбра, че е време да става. Обърна се по

гръб и разтърка очи. Почувства се схванат и изтощен, а студеният утре-

шен въздух го пронизваше до костите. Седна, прекара лапа през лицето

си и се огледа. На слабата утрешна светлина, стаичката изглеждаше още

по-неприветлива от миналата нощ. Отстъпи от локвата и затърси боту-

шите си. Олрик имаше преимуществото на леглото, но и той не изглеж-

даше особено добре. Лежеше и трепереше въпреки плътното увиване с

одеялото. Ройс не се виждаше никакъв.

Олрик отвори око и хвърли кос поглед към Ейдриън, докато послед-

ният нахлузваше ботушите си.

– Добро утро, Ваше Височество – рече той с подигравателен тон. –

Добре ли спахте?

– Най-лошата нощ, която съм прекарвал – процеди Олрик през зъби.

– Никога не съм изпитвал такава мизерия като в тази влажна, ледена дуп-

ка. Боли ме всеки мускул, главата ми пулсира и не мога да спра да тракам

със зъби. Днес се връщам у дома. Убийте ме, ако щете, защото само това

може да ме спре.

– Значи не? – Ейдриън се изправи, енергично разтри ръце и погледна

към дъжда.

– Защо не направиш нещо полезно и не запалиш огън, преди да сме

умрели от студ? – изръмжа принцът, омотавайки се с тънкото одеялце над

главата си като качулка.

– Не ми се струва уместно да палим огън тук. Защо не се отбием в

трапезарията? Така ще се стоплим и нахраним едновременно. Сигурен

съм, че имат хубав буен огън. Тези монаси стават рано, вероятно с часове

са правили пресен хляб, събирали са яйца и са избивали масло за подоб-

ните нам. Зная, че Ройс иска да стоиш скрит, но не мисля да е очаквал

зимата да настъпи толкова бързо – и толкова влажно. Смятам, че ако си

държиш качулката вдигната, няма да имаме проблеми.

Принцът се надигна с нетърпеливо изражение.

– Дори и стая с врата би била по-добра от това.

76

Майкъл Дж. Съливан

– Може би – чуха гласа на Ройс някъде отвън, – но тук няма да наме-

риш нещо такова.

Крадецът се появи миг по-късно; качулката му бе вдигната, намета-

лото хлъзгаво от дъжда. Веднага щом се прикри от пороя, той го изтупа