Конспирация за Короната

Майрън се размърда нервно и на лицето му се появи тревога.

– Трябва да опъна въже, на което да простра робата си – каза той, до-

като се надигаше.

– Дигън Гаунт? – запита Олрик. – Откаченият революционер? Той

какво общо има?

– Той е един от лидерите на националистическото движение и се но-

сят слухове, че се подвизава насам – потвърди Ейдриън.

– Националистическо движение – ха! Грандиозно име за тая тълпа –

подигра се Олрик. – По-скоро са нещо като партия на селяците. Тези ек-

стремисти искат простолюдието да има глас в държавните дела.

– Може би Дигън Гаунт е използвал манастира за нещо повече от ро-

мантични срещи – замисли се Ройс. – Може да се е срещал с привърже-

ници. Вероятно баща ти е знаел или може да има нещо общо със смъртта

му.

– Отивам да събера вода, за да ни приготвя закуска. Сигурен съм, че

сте гладни – каза Майрън, докато приключваше с окачването на робата си

и започна да събира разни съдове, които да остави в дъжда.

Олрик не обръщаше внимание на монаха, бе се фокусирал върху

Ройс:

– Баща ми никога не би наредил подобно гнусно нападение! Той би

бил по-разстроен от завладяването на манастира от империалисти, откол-

79

Конспирация за Короната

кото от използващите го за сбирки националисти. Мечтите на тези рево-

люционери не могат да станат нещо повече от такива, но империалистите

са организирани. Имат подкрепата на църквата. Моето семейство вина-

ги са били твърди роялисти, уверени в даденото от бога право на краля

да управлява чрез благородниците си и независимия суверенитет на вся-

ко кралство. Най-големият ни страх не са някакви дрипльовци, които си

мислят, че могат да се съберат и отхвърлят закона. Притеснява ни това, че един ден империалистите ще открият Наследника на Новрон и изискат

от всички кралства от четирите нации на Апеладорн клетва във вярност

към новата империя.

– Да, ти предпочиташ нещата точно както са сега – забеляза Ройс. –

Но предвид кой си, това не изглежда особено изненадващо.

– Ти без съмнение си яростен националист, поддържащ обезглавява-

нето на аристокрацията, раздаването на земите им на селяни и оставяй-

ки последните да имат думата в това как да бъдат управлявани – каза му

Олрик. – Това би разрешило всички проблеми на света, нали? И това със

сигурност би било в твоя изгода.

– Всъщност – каза Ройс, – нямам никакви политически пристрастия.

Пречат на работата ми. Аристокрация или простолюдие, всички хора лъ-

жат, мамят и ми плащат да им върша мръсната работа. Без значение кой е

на власт, слънцето все още грее, сезоните все още се редуват и хората все

още заговорничат. Ако становищата трябва да бъдат назовавани, предпо-

читам да мисля за себе си като индивидуалист.

– Ето защо националистите никога няма да се организират достатъч-

но, за да бъдат реална заплаха.

– Делгос изглежда доста добре ръководена и е република – управля-

вана от хората.

– Не са нищо повече от сбирщина продавачи.

– Може да са малко повече от това.

– Няма значение. От значение е следното – защо империалистите се

интересуват толкова от шепа събиращи се в Меленгар революционери?

– Може би Етелред е помислил, че маркизът му смята да им помогне

– как го каза – да обезглавят аристокрацията.

– Ланаклин? Шегуваш ли се? Виктор Ланаклин не е националист.

Националистите са обикновени хора, опитващи се да вземат властта на

благородниците. Ланаклин е империалист, като всички онези аристокра-

ти от Уоррик. Те са религиозни фанатици, които искат единно управле-

ние под контрола на Наследника на Новрон. Мислят си, че той с магия

80

Майкъл Дж. Съливан

ще обедини всички и възвести някаква митична райска ера. Самозалъгва-

не като мечтите на националистите.

– Може би всичко това е било просто романтична афера – предполо-

жи Ейдриън.

Олрик въздъхна и поклати глава в знак, че се предава. Изправи се и

протегна ръце към огъня:

– Кога ще е готова закуската, Майрън? Умирам от глад.

– Страхувам се, че нямам много да ви предложа – каза Майрън. Пос-

тави малка повдигната решетка над огъня. – Имам няколко картофа в чу-

валчето в ъгъла.

– Това е всичко, което имаш, нали? – запита Ройс.

– Много съжалявам – отвърна Майрън, изглеждайки искрено огор-

чен.

– Не, имам предвид, че тези картофи са цялата ти храна. Ако ние ги

изядем, за теб няма да остане нищо.

– О – сви рамене. – Ще се справя някак. Не се притеснявайте за мен

– каза оптимистично.

Ейдриън взе торбата, надникна в нея и я подаде на монаха.

– Вътре има само осем картофа. Колко дълго възнамеряваше да ос-

танеш?

Известно време Майрън не отговаряше, докато накрая каза, без да се

обръща към някого:

– Никъде няма да ходя. Трябва да остана. Трябва да поправя.

– Да поправиш какво, абатството? Това е ужасно голяма работа за

един човек.

Той поклати глава.

– Библиотеката, книгите. Над това работех снощи, когато вие дой-

дохте.

– Библиотеката я няма, Майрън – напомни му Ройс. – Книгите са из-

горели. Вече всички са на пепел.

– Зная. Зная – каза той, махайки мократа си коса от очите. – Затова

трябва да ги възстановя.

– Как възнамеряваш да сториш това? – запита с усмивка Олрик. – Да

ги пренапишеш по памет?

Майрън кимна.