Конспирация за Короната

както куче се отърсва от дъжда и изпръска Ейдриън и Олрик. Те потреп-

наха и принцът отвори уста с гримаса, но не каза нищо. Ройс не беше сам.

С него беше монахът от снощи – мокър до кости. Вълненото му расо бе

провиснало от тежестта на водата, а косата му – плътно прилепнала към

скалпа. Кожата му бе бледа, посинелите му устни трепереха, а пръстите

му бяха сбръчкани като от продължително плуване.

– Намерих го да спи навън – рече Ройс, докато бързо вземаше наръч

от натрупаните дърва. – Майрън, сваляй тази роба. Ще те изсушим.

– Майрън? – каза Ейдриън с любопитен вид. – Майрън Ланаклин? –

Ейдриън помисли, че монахът кима в отговор, но треперенето му бе тол-

кова силно, та бе трудно да се каже.

– Познавате ли се? – запита Олрик.

– Не, но сме близки със семейството му – каза Ройс. – Дай му одея-

лото.

Олрик изглеждаше шокиран и стисна здраво покривалото си.

– Дай му го – настоя Ройс. – Това е неговото одеяло. Глупакът ни е

дал своя подслон миналата нощ, докато той се свивал във ветровит ъгъл

и замръзвал.

– Не разбирам – каза Олрик, докато неохотно сваляше одеялото. –

Защо му е да спи вън в дъжда, когато…

– Абатството изгоряло – каза им Ройс. – Само каменните части са се

запазили. Вчера не минавахме през градина – това беше манастирът. Та-

ванът липсва. Външните сгради не са нищо повече от пепелища. Цялото

място е руина.

Монахът съблече расото си и Олрик му подаде одеялото. Майрън

трескаво го уви около раменете си и като седна, придърпа колене до бра-

дичката, увивайки и тях.

– Ами другите монаси? Къде са те? – запита Ейдриън.

– Аз… аз ги п-погребах. Главно в градината – изтрака със зъби Май-

рън. – З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против.

Всички ние о-обичахме градината.

– Кога се случи това?

– По-миналата нощ – отвърна Майрън.

Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече мо-

наха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с

77

Конспирация за Короната

помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.

Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка,

разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички

седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, до-

като вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда

към монаха, Ройс каза с мрачен глас:

– Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Май-

рън?

Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.

– Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.

Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.

– Какво се случи? – запита Олрик.

Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне мо-

нахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това

се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.

– Дойдоха и ни обвиниха в измама – каза с тих глас. – Бяха може би

около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заклю-

чиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожа-

рът.

Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се да-

вят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припад-

на. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много

сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ста-

ваше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очи-

те ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мра-

морния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен.

Потърсих други оцелели, но такива нямаше.

– Кой стори това? – поиска да знае Олрик.

– Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха ту-

ники със скиптър и корона – каза Майрън.

– Империалисти – заключи Олрик. – Но защо им е да нападат абатс-

тво?

Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Ми-

на дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:

– Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво по-

точно казаха, че сте направили?

Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взира-

ше. Олрик най-накрая наруши тишината:

78

Майкъл Дж. Съливан

– Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и

се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха из-

вършили нещо подобно и то без знанието ми?

Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.

– Какво? – запита Олрик.

– Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.

– О, моля те – принцът махна с ръка по посока на крадеца. – Не мис-

ля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми.

Погледни го. Виждал съм удавени плъхове, които изглеждат по-заплаши-

телно.

– Крал? – измърмори Майрън.

Олрик не му обърна внимание.

– Освен това, кому ще каже? Така или иначе се връщам в Медфорд.

Не само трябва да се разправям със сестра-предателка, но и очевидно из

кралството ми стават неща, за които не знам нищо. Трябва да се заема с

това.

– Може да не е бил някой от твоите благородници – рече Ройс.

– Чудя се… Майрън, има ли нещо общо с Дигън Гаунт?