Конспирация за Короната

– Какво толкова е направил? – запита Ейдриън.

– Според всичко прочетено от мен, той е бил отговорен за разрухата

на империята. Затворът бил специално проектиран за него.

Всички изгледаха невярващо монаха.

– И как точно е отговорен за разрушаването на най-могъщата импе-

рия, която светът някога е виждал? – попита Олрик.

– Есрахаддон някога бил доверен съветник на императора, но го пре-

дал, убивайки цялото имперско семейство, с изключение на единствения

син, който успял да избяга. Дори има истории, които разказват, че раз-

рушил столицата Персепликуис. Империята потънала в хаос и гражданс-

ка война след смъртта на императора. Есрахаддон бил заловен, осъден и

затворен.

– Защо просто не са го екзекутирали? – запита Олрик, спечелвайки

си ледени погледи от крадците.

– Има ли проблем, който да разрешиш без екзекуция? – презрително

каза Ройс.

– Понякога това е най-доброто решение – отвърна Олрик.

Майрън внесе съдовете и преля водата в един. Добави картофите и

постави съда над огъня.

– Тогава Ариста ни е изпратила да заведем брат й да види затворник,

който е на над хиляда години. Някой да вижда проблеми с това? – попита

Ейдриън.

– Виждате ли? – възкликна Олрик. – Ариста лъже. Вероятно е чула

името Есрахаддон по време на обучението си в университета Шеридън и

не е осъзнала кога е живял. Няма начин Есрахаддон да е още жив.

– Може и да е – рече небрежно Майрън, докато разбъркваше карто-

фите.

– Как така? – запита Олрик.

– Защото е магьосник.

84

Майкъл Дж. Съливан

– Като казваш, че е магьосник – попита Ейдриън, – имаш предвид,

че е бил образован мъдрец или е можел фокусничи с карти, или че е уме-

ел да вари лекарство против безсъние? Ройс и аз познавахме подобен чо-

век, той беше по малко и от трите, но не можа да избегне смъртта.

– Според разказите, които съм чел – обясни Майрън, – магьосниците

тогава са били различни. Наричали магията „Изкуството“. Повечето от

имперското знание се загубило заедно с империята. Като например древ-

ните умения на борбата Тешлор, която правела бойците непобедими; или

строителните техники за издигане на огромни сгради; или умението да

се изковават мечове, които режат камък. По подобен начин изкуството

на истинската магия изчезнало с отмирането на истинските магьосници.

Сведенията разказват, че цензарите – така наричали маговете – били не-

вероятно могъщи. Има истории за предизвикани от тях земетресения, бу-

ри, дори затъмняване на слънцето. Най-великите от тези древни магьос-

ници формирали група, наречена Великият цензарски съвет. Членовете

били част от вътрешния кръг на управлението.

– Интересно – каза замислено Олрик.

– Някога чел ли си къде точно се намира затворът?

– Не, но за него се споменава малко в „Тезис върху архитектурния

символизъм в Новронската империя“ на Мантуар. Това е пергаментът, където името на Есрахаддон бе заменено. Захвърлен на задния рафт с го-

дини, един ден го намерих при почистване на библиотеката. Беше обър-

кано поднесено, но споменаваше датата на строежа и малко за наетите да

го построят хора. Ако преди това не бях прочел „Събраните писма на Ди-

ойлион“, никога нямаше да направя връзката между двете, защото, както

казах, никъде не се споменаваше името на затвора или на затворника.

– Не разбирам как може този затвор да съществува в Меленгар без

аз да зная за него – каза Олрик, поклащайки глава. – И как така Ариста

знае? И защо иска да отида там?

– Мислех, че си твърдо убеден, че тя те праща там да те убие или

запре – напомни му Ейдриън.

– Това определено ми звучи по-смислено от хилядолетен магьосник

– каза Ройс.

– Може би – измърмори Олрик, – но… – очите на принца обхождаха

земята, търсейки по нея отговор, а пръстът му почукваше устните. – По-

мислете за това: ако тя наистина ме иска мъртъв, защо да избира такова

място? Би могла да ви прати тук в манастира, където да ви очаква цяла

армия и никой нямаше да разбере. Ненужно усложнение е да ме завлича-

85

Конспирация за Короната

те до скрито място, за което никой не е чувал. Защо ще споменава този

Есрахаддон или Гутария?

– Сега мислиш, че казва истината? – попита Ройс. – Мислиш ли, че

наистина има мъж на хиляда години, който те чака да поговорите?

– Не бих отишъл толкова далеч, но… помисли си какви възможности

се разкриват, ако той наистина съществува. Представи си какво бих мо-

гъл да науча от съветника на последния император.

Ейдриън се изкикоти на тези думи.

– Сега започваш да звучиш като истински крал.

– Може би е заради топлината на огъня или миризмата на варените

картофи, но започвам да си мисля, че би било добра идея да видим къде

ще ни отведе това. И вижте, бурята отминава. Скоро дъждът ще спре,

струва ми се. Ами ако Ариста не се опитва да ме убие? Ами ако там на-

истина има нещо, което трябва да открия, нещо свързано с убийството на

баща ни?

– Баща ти е бил убит? – запита Майрън. – Много съжалявам.

Олрик игнорира монаха.

– Освен това, не ми харесва този древен затвор да съществува в

кралството ми без моето знание. Чудя се дали баща ми е знаел за него –

или неговият баща. Може би никой Есендън не е. В едно хилядолетие се