Конспирация за Короната

побират събития векове преди основаването на Меленгар. Затворът е бил

построен по времето, когато тази земя още е била оспорвана по времето

на Великата Гражданска война. Ако е възможно човек да живее хиляда

години, ако този Есрахаддон е бил съветник на последния император, ми

се струва, че трябва да говоря с него. Всеки аристократ в Апеладорн би

дал лявото си око за възможността да говори с истински имперски съвет-

ник. Както каза монахът, толкова много знание е било изгубено с пада-

нето на империята; толкова много забравено във времето. Какво може да

знае? Какво предимство би могъл да е човек като него за млад крал?

– Дори и ако е призрак? – запита Ройс. – Малко е вероятно да има

хилядолетник в затвор северно от езерото.

– Ако призракът може да говори, каква е разликата?

– Разликата е, че харесвах повече идеята, когато ти не искаше да оти-

дем – каза Ройс. – Мислех си, че Есрахаддон е някакъв стар барон, зато-

чен от баща ти, който е сключил договор за теб; или може би майката на

незаконороден полубрат, която е била затворена, за да й запушат устата.

Но това? Нелепо!

86

Майкъл Дж. Съливан

– Нека не забравяме, че обещахте на сестра ми – усмихна се сладко

Олрик. – Да ядем. Сигурен съм, че картофите вече са готови. Бих могъл

да ги изям до един.

Олриковият царствен апетит му спечели нов укорителен поглед от

Ройс.

– Не се притеснявайте за картофите – каза им Майрън. – В градината

има още, сигурен съм. Тези ги изрових докато копаех… – той спря.

– Не се притеснявам, монахо, понеже идваш с нас – каза му Олрик.

– Ка… какво?

– Очевидно си твърде знаещ човек. Убеден съм в полезността ти в

различните ситуации, които ни очакват. Така че ще служиш на своя крал.

Майрън погледна втренчено. Премигна два пъти бързо и лицето му

внезапно пребледня:

– Съжалявам, но… не мога да направя това – отвърна смирено.

– Може би ще е най-добре да дойдеш с нас – каза му Ейдриън. – Ос-

танеш ли тук, ще умреш през зимата.

– Но вие не разбирате – Майрън протестира с нарастващо неудобс-

тво в гласа и поклати глава непреклонно. – Не… не мога да си тръгна.

– Знам. Знам – Олрик вдигна ръка, за да задуши протестите. – Трябва

да напишеш всички тези книги. Това е прекрасна и благородна работа.

Напълно подкрепям. Повече хора трябва да четат. Баща ми беше голям

поддръжник на университета в Шеридън. Той дори изпрати Ариста там.

Можеш ли да си представиш? Момиче в университет? Във всеки случай

подкрепям възгледите му за образованието. Огледай се наоколо, човече!

Нямаш пергамент и вероятно ти е останало съвсем малко мастило. Дори

ако напишеш всички тези томове, къде ще ги съхраняваш? Тук? Без за-

щита от стихиите, ще бъдат унищожени и разпилени от вятъра. След като

посетим този затвор, ще те отведа обратно в Медфорд и ще те оставя да

работиш по проекта си. Ще уредя да ти дадат съответстващ скриптори-

ум, може би и асистенти, които да ти помагат.

– Това е много любезно, но не мога. Съжалявам. Вие не разбирате…

– Разбирам отлично. Очевидно ти си третият син на маркиз Ланак-

лин, онзи, когото той отпрати, за да избегне неприятна подялба на земите

си. Ти си доста уникален – образован монах с фотографска памет и синя

кръв. Ако баща ти не те иска, аз със сигурност мога да ти намеря прило-

жение.

– Не – протестира Майрън, – не е това.

87

Конспирация за Короната

– А какво е тогава? – запита Ейдриън. – Седиш тук в студената и

влажна дупка, увит само с одеяло, пирувайки с варени картофи, а кралят

ти предлага да те уреди като барон-земевладелец и ти се противиш?

– Не искам да съм неблагодарен, но… ами, аз никога не съм напус-

кал абатството преди.

– Какво имаш предвид? – попита Ейдриън.

– Никога не съм излизал. Дойдох тук, когато бях на четири години.

Никога не съм излизал – никога.

– Със сигурност си ходил до Роу, рибарското село? – запита Ройс.

Майрън поклати глава – Не си ходил в Медфорд? Ами околностите? Поне

си ходил до езерото да ловиш риба или да се разходиш?

Майрън отново поклати глава:

– Никога не съм напускал абатството. Дори до хълма не съм ходил.

Не съм сигурен, че мога да изляза. Само от мисълта ми прилошава –

Майрън провери сухотата на робата. Ейдриън видя как ръката му се тре-

се, макар че бе спрял да трепери преди време.

– Затова значи беше толкова възхитен от конете – каза предимно на

себе си Ейдриън. – Но си виждал коне преди, нали?

– Виждал съм ги през прозорците на абатството в редките случаи,

когато дойдат ездачи. Всъщност никога не съм докосвал ни един. Винаги

съм се чудел какво ли е да яздиш кон. Във всички книги говорят за коне, турнири, битки и състезания. Конете са много популярни. Един крал –

крал Бетами – накарал да го погребат с коня му. Има много неща, за ко-

ито само съм чел, но никога не съм виждал – например жени. Те също са

много популярни в книгите и поемите.

Очите на Ейдриън се разшириха:

– Не си виждал жена?

Майрън поклати глава.

– Е, някои книги имат илюстрации, но…

Ейдриън посочи с палец Олрик:

– А аз си мислех, че принцът водел живот под похлупак.

– Но поне си виждал сестра си – каза Ройс. – Идвала е тук.

Майрън не каза нищо. Погледна настрани и се зае да отстрани съда

от огъня и да сервира картофите в чинии.