Конспирация за Короната

– Работех над страница петдесет и трета от „Историята на Апела-

дорн“ от Антън Булард, когато пристигнахте вие – Майрън отиде до имп-

ровизираното бюро и извади малка кутия. Вътре имаше около двайсети-

81

Конспирация за Короната

на страници пергамент и няколко навити листа тънка кора. – Свърши ми

пергаментът. Малко оцеля в пожара, но кората върши работа.

Ройс, Ейдриън и Олрик ги прелистиха. Майрън пишеше с дребен

педантичен шрифт, който заемаше страницата от край до край. Никакво

място не бе прахосано. Текстът бе цялостен, включително съдържайки

номерата на страниците – поставени не в края на пергамента, а където

страниците свършваха в оригиналните документи.

Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:

– Как си запомнил всичко това?

Майрън сви рамене:

– Запомням всички прочетени от мен книги.

– И прочете ли всички книги в библиотеката?

Майрън кимна:

– Имах много свободно време.

– Колко книги имаше там?

– Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъ-

ка и хиляда двеста и тридесет пергамента.

– И си спомняш всяка поотделно?

Майрън отново кимна.

Всички гледаха монаха с възхита.

– Аз бях библиотекарят – каза Майрън с такъв тон, като че това

обяснява всичко.

– Майрън – внезапно каза Ройс – във всички тези книги някога да си

прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра… хад-

дон?

Майрън поклати глава.

– Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се

до таен затвор – рече Ройс с разочарован вид.

– Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В

свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на затворника, а Гутария

се споменаваше като Имперският затвор.

– Кълна се в брадата на Марибор! – възкликна Ейдриън, гледайки

монаха с възхищение. – Наистина си запаметил цялата библиотека!

– Защо „имперски“? – запита Ройс. – Нали Ариста каза, че бил под

контрола на църквата.

Майрън сви рамене:

– Може би защото в имперските времена нифронската църква и им-

перията са били свързани. Нифрон е древна дума за император, произ-

лязла от името на първия такъв, Новрон. Така че църквата на Нифрон са

82

Майкъл Дж. Съливан

поклонниците на императора и всичко свързано с империята би могло

да бъде смятано за част от църквата.

– Ето защо членовете на нифронската църква са толкова целеустре-

мени да намерят наследника – добави Ройс. – Той би бил техен бог, така

да се каже, а не само владетел.

– Имаше няколко много интересни книги за Наследника на импери-

ята – каза развълнувано Майрън. – И предположения какво му се е слу-

чило…

– Ами затворът? – запита Ройс.

– Ами, това е тема, по която почти нищо не се споменава. Единст-

вената директна препратка бе в много рядък свитък, наречен „Събрани-

те писма на Диойлион“. Оригиналът пристигна тук преди около двадесет

години. Бях само на петнадесет тогава, но вече бях помощник-библиоте-

кар, когато го донесе един ранен и умиращ свещеник. Валеше, също ка-

то сега. Отведоха го в лечебницата и ми казаха да наглеждам нещата му.

Взех раницата, която бе подгизнала и вътре намерих всякакви свитъци.

Страхувах се, че водата може да ги е повредила, затова ги отворих да из-

съхнат. Докато стояха отворени, не можах да не ги прочета. Обикновено

не мога да се въздържа да не прочета нещо.

Макар да не изглеждаше много по-добре, два дни по-късно свещени-

кът си тръгна и си взе свитъците. Никой не можа да го убеди да остане.

Изглеждаше изплашен. Самите свитъци бяха различни кореспонденции

на архиепископ Венлин, глава на нифронската църква по времето на раз-

пада на империята. Един от тях бе постимперски декрет за построяване-

то на затвор, заради което си помислих, че документът е от голяма исто-

рическа стойност. Разкриваше, че църквата е поела управлението момен-

тално след изчезването на императора. Стори ми се удивително. Също бе

доста любопитно, че на построяването на затвор се поставяше такъв при-

оритет, предвид времената. Сега осъзнавам, че е бил много рядък свитък, но тогава не знаех.

– Почакай малко – прекъсна го Олрик. – Значи този затвор е бил пос-

троен – кога – преди деветстотин години в кралството ми и аз не знам

нищо за него?

– Е, съдейки по датата на свитъка, би могъл да бъде започнат… пре-

ди деветстотин деветдесет и шест години и двеста петдесет и четири дни.

Затворът е бил масивно начинание. Едно конкретно писмо говореше за

наемането на опитни занаятчии от цял свят за планирането и построява-

нето му. Най-големите умове и най-напредналото инженерство са били

използвани за градежа. Издълбали затвора в скала в планините на север

83

Конспирация за Короната

от езерото. Запечатали го не само с метал, камък и дърво, но също с древ-

ни и могъщи заклинания. Когато бил завършен, бил смятан за най-сигур-

ния затвор в света.

– Трябва да са имали доста отвратителни престъпници по онова вре-

ме, за да си правят такъв труд – каза Ейдриън.

– Не – отвърна Майрън с фактологичен тон, – само един.

– Един? – запита Олрик. – Цял затвор за един-единствен човек?

– Името му било Есрахаддон.

Ейдриън, Ройс и Олрик си размениха изненадани погледи.