Конспирация за Короната

– Искаш да кажеш, че е идвала тук да се среща с Гаунт и нито вед-

нъж не е дошла да те види? – попита Ейдриън.

Майрън сви рамене:

– Баща ми дойде веднъж преди около година. Абатът бе принуден да

ми каже кой е.

88

Майкъл Дж. Съливан

– Значи не си бил част от срещите тук? Не си ги уреждал?

– Не! – изкрещя Майрън и изрита една от празните тенджери. – Не

зная нищо за писма и сестра ми! – Отстъпи към стената, докато очите

му се наляха със сълзи и задиша тежко. Никой не продума; гледаха го как

стои там, смачкал одеялото и зяпайки в пода.

– Съ… съжалявам. Не трябваше да ви крещя. Простете ми – каза

Майрън, обърсвайки очи. – Не, никога не съм я срещал, а баща си видях

веднъж. Той ме накара да се закълна да пазя мълчание. Не знам защо. На-

ционалисти, роялисти, империалисти – не знам нищо за тях.

В гласа на монаха се долавяше дистанция, глух болезнен звук.

– Майрън – подхвана Ройс, – не си оцелял защото си под бил камен-

ния аналой, нали?

Сълзите потекоха още веднъж и устните на монаха се разтрепериха.

Той поклати глава.

– Първо ни накараха да гледаме, докато пребиват жестоко абата –

каза Майрън задавено. – Искаха да знаят за Аленда и някакви писма.

Той най-накрая им каза, че сестра ми изпраща замаскирани като любовни

писма съобщения, но че не се среща с никого. Това беше само фалши-

фикация. Писмата бяха уреждани от баща ми и вземани от вестоносец от

Медфорд. След като разбраха за посещението на татко, започнаха да ме

разпитват – Майрън преглътна и си пое дъх на пресекулки. – Но не ме

нараниха. Дори не ме докоснаха. Попитаха дали баща ми е на страната

на роялистите и дали заговорничи с Меленгар против Уоррик и църква-

та. Искаха да знаят кой още е замесен. Думица не казах. Не знаех нищо.

Кълна се, че не знаех. Но можеше да кажа нещо. Можеше да кажа „Да,

баща ми е роялист и сестра ми е предател!“, но не го сторих. Не си отво-

рих устата. Знаете ли защо?

Майрън ги погледна със стичащи се по бузите му сълзи.

– Не им казах, понеже баща ми ме закле да мълча – спря за момент, сетне продължи. – Гледах мълчаливо как запечатват църквата. Гледах

мълчаливо как я подпалват. И мълчаливо слушах писъците на братята. Ви-

ната беше моя. Оставих братята си да умрат заради клетва, която дадох

на чужд за мен човек – Майрън започна да плаче неудържимо. Плъзна се

по стената и се сви на кълбо в мръсотията, ръцете му покриваха лицето.

Ейдриън раздаде картофите, но Майрън отказа да яде. Ейдриън от-

дели две грудки с надеждата, че монахът може да ги поиска по-късно.

По времето, когато приключиха с мизерното си ядене, робата на мо-

наха бе изсъхнала и той я облече. Ейдриън се приближи към него и сложи

ръце на раменете му:

89

Конспирация за Короната

– Колкото и да не ми се ще да го казвам, принцът е прав. Трябва да

дойдеш с нас. Ако те оставим тук, твърде вероятно е да умреш.

– Но аз… – Майрън изглеждаше ужасѐн. – Това е моят дом. Тук се

чувствам удобно. Братята ми са тук.

– Те са мъртви – каза Олрик безцеремонно.

Ейдриън се смръщи към принца и сетне се обърна към Майрън:

– Слушай, време е да продължиш да живееш. Навън има още много

неща освен книги. Пък и твоят крал – произнесе последната дума със сар-

казъм – се нуждае от теб.

Майрън въздъхна тежко, преглътна с усилие и кимна в знак на съг-

ласие.

* * *

Дъждът поотслабна и по обед престана напълно. След като опакова-

ха пергаментите на Майрън и каквито запаси можаха да съберат от ос-

танките на абатството, бяха готови да тръгват. Ройс, Ейдриън и Олрик из-

чакваха на входа на абатството, но Майрън не идваше. Накрая Ейдриън

тръгна да го търси и откри монаха в разрушената градина. Обградена от

овъглени каменни колони, тя бе формирала централния двор между сгра-

дите. Имаше следи от цветни лехи и храсти, които ограждаха пътеките от

пресичащи се павирани камъни, сега покрити с пепел. В центъра на ма-

настира имаше голям каменен слънчев часовник върху пиедестал. Ейд-

риън си помисли, че преди пожара манастирът е бил много красив.

– Страх ме е – каза му Майрън, докато Ейдриън се приближаваше.

Впил поглед в обгорената ливада, монахът седеше на почерняла каменна

пейка с лакти на коленете и опряна на дланите брадичка. – Трябва да ти

изглежда странно. Но всичко тук ми е толкова познато. Мога да ти кажа

колко каменни блока има от тази пътека до скрипториума. Мога да ти ка-

жа колко стъкла има в манастира, в кой ден и час от годината слънцето

грее точно над него. Как брат Гинлин се хранеше с две вилици, понеже

се бе заклел да не докосва нож. Как брат Хеслън винаги ставаше първи и

винаги заспиваше по време на вечерня.

Майрън посочи към почернял остатък от дърво.

– Брат Рениан и аз погребахме там катерица, когато бяхме на десет

години. На следващата седмица поникна дърво. Разцъфваше с бели цве-

тове през пролетта и дори абатът не можеше да каже какъв вид е. Всички

в манастира го наричаха Катеричето дърво. Всички смятахме, че това е

чудо и че може би катерицата е служител на Марибор, като последният

ни благодареше за проявената към негов приятел грижа.

90

Майкъл Дж. Съливан