Конспирация за Короната

– Тогава предполагам това е идеалният момент да те уведомя, че

присъждам на теб и Ейдриън званието кралски защитници, защото вече

съм убеден, че не вие сте искали да ме убиете. Ще сте отговорни за жи-

вота на своя крал.

– Наистина? Колко умно, Ваше Височество – ухили се Ройс. – Пред-

полагам сега е удачно да кажа, че не служа на крале – освен ако не ми

платят.

Олрик се усмихна кисело:

– Добре тогава, помисли над това. Ако се завърна в Есендън, ще ану-

лирам смъртните ви присъди и опростя проникването ви в замъка ми. Но

ако умра или ме заловят, никога няма да можете да се върнете в Медфорд.

Вуйчо ми вече ви е определил като най-опасни убийци. Сигурен съм, че

вече има хора, които ви търсят. Вуйчо Пърси може и да изглежда като

възрастен придворен, но, повярвайте ми, виждал съм грозната му страна; може да бъде доста заплашителен. Знаеш ли, че той е най-добрият фех-

товчик в Меленгар? Така че ако лоялността не е достатъчно възнаграж-

дение за теб, помисли над практическите ползи от това да остана жив.

– Умението да убеждаваш останалите в превъзхождащата ценност

на твоя живот пред техните трябва да е основно изискване, за да бъдеш

крал.

– Не е изискване, но определено е от полза – отвърна Олрик ухилен.

– И все пак ще трябва да се бръкнеш – при тези думи на Ройс усмив-

ката на Олрик позабегна. – Нека са сто златни тенента.

– Сто?

95

Конспирация за Короната

– На по-малко ли оценяваш живота си? Пък и това е каквото ДеУитт

ни обеща, така че изглежда справедливо. Има и още нещо. Ако ще сме

твои защитници, трябва да правиш каквото ти кажа. В противен случай

не мога да те защитавам и тъй като под риск е не само глупавия ти живо-

тец, но и моето бъдеще, налага се да настоявам.

Олрик изпуфтя. Не му харесваше как се отнасят с него. Трябваше да

се чувстват поласкани от благоволението да ги командва. Не стига, че им

опрощаваше сериозни престъпления, а онзи искаше и да им се плати. Ти-

пично за крадци поведение. Но все пак имаше нужда от тях.

– Подобно на всички мъдри владетели и аз разпознавам времето, в

което е добре да се вслушаме в съветниците си. Само помни кой съм и

кой ще бъда, когато се завърнем в Медфорд.

Ройс обяви на настигналите ги:

– Ейдриън, току-що бяхме повишени в кралски защитници.

– Има ли повишение на заплатата?

– Всъщност има. Има и тежестни облекчения. Върни на принца меча

му.

Ейдриън му подаде огромния меч на Амрат. Олрик нахлузи кожения

ремък през рамо. Мечът бе прекалено голям за него, от което се почувст-

ва малко глупаво, но поне сега не бе запасан върху нощна риза, а и освен

това яздеше.

– Началник-стражата взе меча от баща ми и ми го даде – нима само

преди две нощи? Този меч е принадлежал на Толин Есендън, предаван от

крал на принц седемстотин години. Ние сме сред най-старите семейства

в Аврин.

Ройс слезе от коня си и подаде юздите на Ейдриън.

– Отивам да разузная напред да проверя за изненади.

Затича приведен с изненадваща скорост и се стопи в сенките на де-

филето.

* * *

– Как го прави? – запита Олрик.

– Страховито, нали? – рече Ейдриън.

– Какво как прави? – Майрън се взираше в стъркчето папур, което бе

откъснал преди да напуснат езерото. – Впрочем тези неща са удивителни.

Почакаха няколко минути и при разнеслата се птича песен-сигнал,

Ейдриън ги поведе напред. Пътят завиваше наляво, сетне надясно и след

това отново можеха да виждат езерото, което погледнато сега приличаше

на светла локва. Пътят започна да се стеснява и накрая свърши. От двете

96

Майкъл Дж. Съливан

страни постепенно се издигаха възвишения, но право пред тях прелива-

ше в стръмна скала, издигаща се на няколкостотин фута.

– Да не сме сбъркали мястото? – запита Ейдриън.

– Предполага се, че е скрит затвор – припомни Олрик.

– Просто допуснах – каза Ейдриън, – че под скрит се има предвид

намиращ се на затънтено място. Ако не знаеш, че затворът се намира тук, би ли дошъл на такова място?

– Ако наистина е бил построен от най-добрите умове в каквото е ос-

тавало от империята, вероятно е труден за намиране и още по-труден за

проникване.

– Легендите разказват, че е бил строен главно от джуджета – обясни

Майрън.

– Прекрасно – рече Ройс. – Пореден Дръминдор.

– Имахме затруднения с проникването на построена от джуджета

крепост в Тур Дел Фур преди няколко години – обясни Ейдриън. – Грозна

работа. Да се настаним удобно, това може да отнеме малко време.

Ройс изследва скалата. Препречилият пътя камък бе оголен, като че

прясно отрязан; и докато по околните скали имаше мъх и малки растения

се подаваха от цепнатините, по камъка такива отсъстваха.

– Тук има врата, зная го – рече крадецът, опипвайки леко камъка. –

Проклети джуджета. Не намирам панти, цепки или спойки.

– Майрън – запита Олрик – да си чел как се отваря вратата на затво-

ра? Чувал съм истории, че джуджетата имат слабост към гатанките и по-

някога използват звукови ключове; думи, които отварят вратата при про-

изнасяне.

Майрън поклати глава, докато слизаше от коня.

– Думи, отварящи врати? – Ройс погледна скептично принца. – Дет-

ски приказки ли си слушал?

– Невидимата врата също ми звучи като част от приказка – отвърна

Олрик, – така че ми се стори подходящо.