Конспирация за Короната

– Не виждам абсолютно нищо. Само ако можех да намеря макар и

една пукнатина, може би тогава… но как да разбия ключалка, когато до-

ри не мога да открия вратата?

Ейдриън го потупа окуражително по рамото и се върна при Майрън,

който бе приключил с храненето на конете и се бе присъединил към Ол-

рик. Двамата седяха до скалата.

– Има ли напредък? – запита Олрик с глас, в който се прокрадваше

досада.

– Все още нищо. Просто го остави. Ройс ще го разбере. Просто отне-

ма известно време – Ейдриън насочи вниманието си към Майрън. – Мис-

лех си за казаното от теб преди. Ако Уберлин е смятан за бог, защо тогава

Новрон не е? В крайна сметка и двамата са деца на богове, нали?

– Ами, не, технически той е полубог; отчасти човек и отчасти бо-

жество. Виждаш ли, Марибор изпратил Новрон… позволи ми да се върна

малко назад. Тъй… Феррол бил най-възрастният и когато създал елфите, те се разпръснали – макар и бавно – из цял Елан. Когато Дром се появил, той дал на децата си власт над подземния свят. Така за децата на Марибор

не оставало място. И човечеството било принудено да се бори за оцеля-

ване в най-ужасните кътчета.

– Значи елфите получили всички добри места, а за нас – бунища? Не

изглежда особено справедливо.

– Нашите прадеди също не били особено щастливи. Без да спомена-

ваме, че човеците се размножават по-бързо от елфите, които живеят мно-

го по-дълго. Това направило условията попренаселени, а нещата се вло-

шили още повече с изтласкването на джуджетата на повърхността.

– Изтласкване? От кого?

– Помниш ли какво казах за боговете, които заключили Уберлин в

подземния свят? Е, той си създал своя раса по подобие на Дром, Марибор

и Феррол.

– А, гоблините. Мога да си представя как са направили нещата долу

по-неуютни.

100

Майкъл Дж. Съливан

– Точно така. Предтечите ни били притискани от непрекъснато уве-

личаващия се брой на хората от една страна и появата на джуджетата от

друга. Затова те се обърнали за помощ към Марибор. Той чул молбите им

и подлъгал брат си Дром да изкове великия меч Релакан. Сетне убедил

Феррол да омагьоса оръжието. Нужен бил само боец, който да го носи,

затова дошъл на Елан преобразен и спал със смъртна. Рожба на този съюз

бил Новрон Велики. Той обединил всички човешки племена и ги повел

на война срещу елфите. Въоръжен с Релакан, Новрон бил непобедим и

така започнало човешкото господство под ръководството на обединилия

цялото човечество Новрон.

– Добре, звучи смислено, но кога сме започнали да почитаме Новрон

като божество?

– След смъртта му. Църквата на Нифрон била основана, за да се от-

даде почит на Новрон като спасител на човечеството. Новосъздадената

църква се сдобила със статут на официална имперска религия, но извън

столицата Персепликуис хората все още пазели старите обичаи и продъл-

жавали да почитат Марибор, както винаги правели.

– Това сте били вие, монасите на Марибор?

Майрън кимна.

Облаците продължаваха да се събират по време на разговора им, ка-

то запълваха небето и затъмняваха клисурата. Оставащата светлина при-

доби странен цвят, добавяйки чувство на сюрреалистичност към пейза-

жа. Поривите на вятъра се засилиха и вдигнаха облаци прах във въздуха.

Чу се слаб тътнеж на гръмотевица.

– Някакъв напредък с вратата, Ройс? – провикна се Ейдриън. Той си

почиваше с опрян в скалата гръб и изпружил крака, почукваше върховете

на ботушите си. – Защото изглежда ни очаква поредната студена, влажна

нощ, само дето този път нямаме подслон.

Ройс измърмори нещо неразбираемо.

Под тях, обрамчено от стените на клисурата, езерото сияеше като на-

сочено към небето огледало. Проблясваше елегантно в отговор на мига-

щите в далечината светкавици.

Ройс отново промърмори.

– Какво? – попита Ейдриън.

– Мислех си за това, което каза по-рано. Защо Ариста ще ни праща

тук, ако е знаела, че не можем да влезем? Трябва да си е мислела, че мо-

жем; може би за нея е било очевидно.

– Може би е магия – рече Олрик и се уви по-плътно в плаща си.

101

Конспирация за Короната

– Стига с тези вълшебни думи – каза му Ройс, – ключалките са ме-

ханични. Повярвай ми. Знам някои неща по темата. Джуджетата са много

умни и много умели, но не правят врати, които се отключват със звук.

– Споменавам го, защото Ариста владее малко, така че може би вли-

зането за нея е било лесно.

– Владее малко какво? – попита Ейдриън.

– Магия.

– Сестра ти е вещица? – притеснено попита Майрън.

Олрик се изсмя:

– Би могло да се каже, да, но има малко общо с магическите й сили.

Тя следваше в Шеридън няколко години и изучаваше теория на магията.

Нищо особено, но можеше да прави някои неща. Например, заключва с

магия вратата на стаята си и веднъж май разболя графиня Амрил покрай

някакъв спор за момче. Бедната Амрил бе покрита с циреи цяла седмица.

Ройс погледна към Олрик:

– Как така заключва с магия?

– Вратата й няма ключалка, но само тя може да я отваря.

– Някога виждал ли си как го прави?

Олрик поклати глава:

– Де да бях.

– Майрън – каза Ройс, – чел ли си нещо за необичайни ключове или

ключалки? Нещо, свързано с джуджета?

– Приказката за Ибериус и гиганта, където Ибериус използвал джу-