Конспирация за Короната

– Защо сте тук? – тонът му бе порицателен и укорителен.

Имаше пауза преди Ройс да отговори:

– Да посетим затворника.

107

Конспирация за Короната

– Това не е позволено – бе твърдият отговор.

– Тогава Есрахаддон е все още жив? – запита Олрик.

– Не изричай това име! – изрева войникът. Хвърли напрегнат поглед

през рамо. – Не и тук, никога. Не трябваше да идвате.

– Може, обаче сме тук и трябва да видим Есра… затворника – отго-

вори Ройс.

– Това няма да е възможно.

– Направи го възможно – заповяда Олрик. Гласът му бе висок и за-

поведен. Той пристъпи иззад другите. – Аз съм крал Олрик Меленгарски, господар на земята, по която стъпваш. Няма да ми казваш какво е и какво

не е възможно в границите на собственото ми кралство.

Стражникът отстъпи крачка назад и огледа Олрик критично.

– Липсва ти корона, кралю.

Олрик изтегли меча си. Държеше го ловко въпреки размера му. На-

сочи острието към войника.

– За липсата на корона компенсирам с меча.

– Меч няма да ти свърши работа. Никой тук не се страхува вече от

смъртта.

Ейдриън не можеше да каже дали тежестта на меча или тежестта на

думите на стража накара Олрик да смъкне острието.

– Имаш ли доказателство за сана си?

Олрик протегна свита в юмрук ръка.

– Това е печатът на Меленгар, символ на Есендън и емблема на това

кралство.

Стражникът погледна пръстена и кимна.

– Ако ти си властващият над това кралство, имаш правото да влезеш.

Но знай това: тук се таи магия. Ще сториш добре да ме следваш плътно.

Той се обърна и ги поведе по пътя, по който бе дошъл.

– Разпознаваш ли емблемата на пазача? – прошепна Ейдриън на

Майрън, докато вървяха подире му.

– Да, това е гербът на Новронската империя, носен от имперската

градска стража на Персепликуис. Много е стар.

Пазачът ги изведе от пълния с лица коридор, за което Ейдриън бе

признателен. Коридорът преминаваше в масивна пещера със сводест та-

ван, издълбан от камък и поддържан от идентични по състав колони. На-

редените по стените факли разкриваха впечатляващо пространство. Из-

глеждаше достатъчно голямо да побере цял Медфорд. Прекосиха го по

тесни мостове, издигащи се над пропасти и преминаваха през отворени

108

Майкъл Дж. Съливан

арки, които се издигаха като дървета, клоните на които поддържат плани-

ната над тях.

Нямаше видима следа от дърво, плат или кожа. Всичко – столове,

пейки, маси, рафтове и врати – бе направено от камък. В огромни скални

чешми клокочеше вода от невидими извори. Подът и стените бяха лише-

ни от украсата на гоблени и килими. Вместо това, сложна маркировка –

символи или декорация – покриваше всеки инч. Някои от тях бяха издя-

лани с груба ръка, други – деликатно оформени. Понякога Ейдриън виж-

даше с крайчеца на окото си как маркировката се променя с преминава-

нето му покрай нея. Вглеждайки се по-внимателно той откри, че това не

е илюзия. Движенията бяха едва доловими, като раздвижени от премина-

ването им покрай тях паяжини.

Навлизаха по-дълбоко, а водачът им не се спираше или поколебава-

ше. Вървеше с бърза крачка, което понякога принуждаваше Майрън (кой-

то имаше най-къси крака) да подтичва, за да не изостане. Стъпките им

отекваха из каменната зала. Единственият друг шум, който Ейдриън чу, бяха звуците на далечния шепот на скрити разговори – прекалено тихи, за да се разбират думите. Дали идваха от обитатели иззад невидян ъгъл

или бяха резултат от някаква особеност на камъните, бе невъзможно да

се узнае.

По-натам започнаха да се появяват стражници, стоейки на пост пок-

рай пътя им. Повечето бяха облечени като водача им, но други, намиращи

се по-дълбоко в затвора, носеха черна броня с проста бяла емблема на

счупена корона. Зловещи на вид шлемове прикриваха лицата им, докато

стояха застинали в перфектни стойки. Никой от тях не помръдваше или

продумваше.

Ейдриън запита Майрън за емблемата, които тези хора носеха.

– Тази емблема принадлежи на древния орден на Серетските рицари

– тихо обясни монахът. – Сформиран преди осемстотин години от лорд

Дариус Серет, комуто патриарх Линнев възложил да намери изгубения

Наследник на Новрон. Счупената корона символизира разпадналата се

империя, която те искат да възстановят.

Най-накрая стигнаха до мястото, което Ейдриън определи като тяхна

крайна цел. Влязоха в кръгла зала, където невероятно висока врата обсеб-

ваше отсрещната стена. Изработена от камък, тя бе обгърната от блестящ

ред фини подобни на паяжина декорации, които изглеждаха органични.

Рамката й бе нашарена подобно жилките на листо или изтънчените фи-

лизи на увивните растения, като декорацията се простираше, дордето се

скрие от окото в сенките. От двете страни на вратата имаше керамични

109

Конспирация за Короната

обелиски, покрити с дълбоко гравирани в камъка руни. Между тях и вра-

тата в поставени на висок пиедестал мангали горяха сини пламъци.

Мъж седеше на повдигнат стол иззад шестфутово каменно бюро, ко-

ето беше майсторски украсено с различни форми виещи се линии. От

двете страни на масата горяха дебели колкото бъчва свещи. Те бяха два

пъти по-високи от човека, а по разтопения восък Ейдриън заключи, че

някога са били високи колкото вратата.