Конспирация за Короната

джешки ключ, за да отвори ковчежето на гиганта, но той не бил вълше-

бен, просто голям. Също и Огърлицата на Лием от Мита за забравения, която не можела да се отвори преди смъртта на носещия я… Предпола-

гам това не ни помага много, нали? Може би има нещо общо със скъпо-

ценните ключалки?

– Скъпоценни ключалки?

– Те също не са вълшебни, но били изобретени от джуджета. Това

са скъпоценни камъни, които си взаимодействат с други камъни, за да

създадат неуловими вибрации. Използват се предимно, когато повече от

един човек трябва да има достъп до същата заключена стая. Трябва им

само скъпоценен камък с точната форма. За особено ценните кутии, клю-

чалката може да изисква специфично шлифоване, което променя резо-

нанса. Най-сръчните бижутери можели да правят ключалки, които се

променят в съответствие със сезоните, което позволявало различни скъ-

поценни камъни да се използват по време на годината? Това породило

102

Майкъл Дж. Съливан

идеята за зодиакалните камъни, защото определени бижута са по-силни

в определено време. Аз…

– Това е – прекъсна го Ройс.

– Какво? – попита Олрик. Ройс бръкна в нагръдния си джоб и извади

тъмносин пръстен. Принцът скочи. – Това е пръстенът на баща ми. Дай

ми го!

– Хубаво – Ройс му го подхвърли. – Сестра ти ни каза да ти го вър-

нем, когато стигнем до затвора.

– Така ли? – Олрик изглеждаше изненадан. Нахлузи пръстена; по-

добно меча, не му беше съвсем по мярка и се въртеше от тежестта на бри-

лянта. – Мислех, че тя го е взела. Той носи кралския печат. Би могла да го

използва да сбира благородниците, да издава закони или се себепровъзг-

ласи за управник. С него би поела контрол над всичко.

– Може би е казвала истината – предположи Ейдриън.

– Да не прибързваме със заключенията – предупреди ги Ройс. – Пър-

во, нека видим дали работи. Сестра ти каза, че ще имаш нужда от пръс-

тена, за да влезеш в затвора. Мислех си, че има предвид да се идентифи-

цираш като крал, но сега си мисля, че е говорела буквално. Ако съм прав, докосването на камъка с пръстена ще отвори гигантските врати.

Всички се струпаха в подножието на скалата в близост до Олрик в

очакване на драматичното събитие.

– Давай, Олрик, направи го.

Той завъртя пръстена, така че скъпоценният камък бе отгоре, сви

юмрук и го допря до скалата. Ръката му потъна в камъка. Олрик се дръп-

на, отскачайки назад с вик.

– Какво стана? Болеше ли? – попита Ройс.

– Не, усетих хлад, но не докоснах нищо.

– Опитай отново – каза Ейдриън.

Предложението никак не допадна на Олрик, но той кимна. Този път

натисна по-силно и цялата група видя как ръката му потъва в стената до

китката преди да я отдръпне.

– Удивително – промърмори Ройс, докато опипваше твърдата камен-

на скала. – Не очаквах това.

– Това значи ли, че трябва да влезе сам? – запита Ейдриън.

– Не съм много сигурен дали искам да вляза в камък сам – каза Ол-

рик с отсенки на страх в гласа.

– Може да нямаш избор – отвърна Ройс, – при положение, че все още

искаш да говориш с магьосника. Но нека не се предаваме още. Дай ми

пръстена за малко.

103

Конспирация за Короната

Олрик му подаде бижуто; от предишната му загриженост за пръсте-

на нямаше и следа. Ройс го нахлузи и когато притисна ръка към скалата, тя премина през нея със същата лекота като тази на Олрик. Крадецът из-

дърпа ръката си обратно, сетне свали пръстена и като го държеше в лява-

та си ръка, се протегна с другата. Ръката му отново потъна в камъка.

– Не трябва да си принц и не трябва да го носиш. Нужно е само да

го докосваш. Майрън, не спомена ли нещо за създавани от брилянта виб-

рации?

Майрън кимна:

– Създават специфичен резонанс в определен тип камъни.

– Опитайте хванати за ръка – предложи Ейдриън.

Олрик и Ройс го сториха и този път и двамата можеха да преминат

през камъка.

– Това е – обяви Ройс. – Последен тест. Всички да се хванат за ръце.

Нека се убедим, че ще работи и с четирима – всички съединиха крайни-

ци и всеки от тях можеше да прониква през повърхността на скалата. –

Убедете се, че всички са си издърпали ръцете, преди да прекъснете вери-

гата. Трябва да вземем някои решения, преди да продължим. Виждал съм

необичайни неща, но не и нещо такова. Нямам представа какво ще ни се

случи вътре. Какво мислиш, Ейдриън?

Споменатият потърка брадичка:

– Риск си е, няма спор. Предвид скорошните ми решения, ще оставя

това на теб. Ако смяташ, че трябва да вървим, мен ме устройва.

– Трябва да призная, че любопитството ми е изострено, така че ако

все още искаш да минеш през това, Олрик, ще дойдем с теб – каза Ройс.

– Ако трябваше да вървя сам, бих отказал – каза Олрик. – Но аз също

съм любопитен.

– Майрън? – запита Ройс.

– Ами конете? Те ще се оправят ли?

– Убеден съм, че всичко ще бъде наред.

– Ами ако не се върнем? Ще умрат от глад, нали?

Ройс въздъхна:

– Те или ние. Трябва да избереш.

Майрън се поколеба. Светкавици и гръмотевици разкъсаха небето и

започна да вали.

– Не може ли поне да ги отвържем, та ако не се…

– Не възнамерявам да правя базирани на смъртта ни планове. Ще

имаме нужда от конете на излизане. Те остават, а ти?

104

Майкъл Дж. Съливан

Вятърът наплю с дъжд лицето на монаха, докато онзи се обърна да