Конспирация за Короната

– Не е невидима. Можеш да видиш скалата, нали? Просто е добре

замаскирана. Джуджетата могат да режат камъка така прецизно, че да не

остане пукнатина.

– Трябва да признаеш, Ройс, че вършеното от джуджетата е удиви-

телно – каза Ейдриън.

Ройс го изгледа през рамо:

– Не ми говори.

Ейдриън се усмихна.

– Ройс не обича особено дребния народ.

97

Конспирация за Короната

– Отвори се в името на Новрон! – внезапно изкрещя Олрик със запо-

веднически тон. Каменните склонове си препредадоха гласа му.

Ройс се извъртя и изгледа изпепеляващо принца:

– Повече не прави така!

– Е, ти нямаше никакъв напредък. Просто си помислих, че след като

това е църковен затвор, може би религиозна заповед ще го отключи. Май-

рън, има ли някаква стандартна религиозна фраза за отваряне на врата?

Ти би трябвало да знаеш. Съществува ли нещо подобно?

– Аз не съм свещеник на Нифрон. Уиндското абатство е манастир на

Марибор.

– О, да – сети се разочаровано Олрик.

– Имам предвид, зная за църквата на Нифрон – поясни монахът, – но

тъй като не съм член, не са ми известни тайни кодове или химни.

– Нима? – рече Ейдриън. – Аз ви мислех за по-малкия и по-беден

брат на нифронската църква.

Майрън се усмихна:

– По-беден да, но всъщност ние сме по-възрастният. Култът към им-

ператор Новрон е сравнително неотдавнашна проява – няколко десетиле-

тия след смъртта на императора.

– Значи вие боготворите Марибор, а Нифрон – Новрон?

– Близко – каза монахът. – Нифронската църква също почита Мари-

бор, но те акцентират повече на Новрон. Главната разлика е в целите. Ние

вярваме в личностно отдаване на Марибор, дирим волята му в усамоте-

ние. Чрез древните ритуали и тишината, той ни говори в сърцата ни. Ста-

раем се да опознаем Марибор по-добре.

От друга страна, църквата на Нифрон се съсредоточава върху раз-

тълкуването на волята на Марибор. Те вярват, че раждането на Новрон е

израз на желанието на Марибор да поеме управлението на човечеството

в свои ръце. И съответно са силно замесени в политиката. Наясно сте с

историята на Новрон, нали?

Ейдриън сви устни.

– Хм… той бил първият император и победил елфите в някаква вой-

на преди много време. Не съм сигурен защо това го прави бог.

– Всъщност не е.

– Тогава защо толкова много хора го боготворят?

– Смята се, че Новрон е син на Марибор, изпратен ни на помощ в

най-тъмния ни час. Боговете са шестима. Еребус е баща на всички богове

и създател на света на Елан. Имал трима синове и дъщеря. Най-големият

син, Феррол, е владетел на магията и създател на елфите. Средният син е

98

Майкъл Дж. Съливан

Дром, майсторът ковач, създател на джуджетата. Най-малкият син е Ма-

рибор и той, разбира се, създал човека. Дъщерята Муриел създала живот-

ните, птиците и рибите.

– Дотук петима.

– Да, съществува още и Уберлин, син на Еребус и Муриел.

– Богът на мрака – вмъкна Олрик.

– Да, чувал съм за него, но… чакай, искаш да кажеш, че бащата е

имал дете от собствената си дъщеря?

– Било ужасна грешка – обясни Майрън. – Пияният Еребус наложил

волята си над Муриел. Така се родил Уберлин.

– Трябва да е било доста неловко на семейните събирания с това из-

насилване на собствената дъщеря – отбеляза Ейдриън.

– Доста. Всъщност, синовете на Еребус – Феррол, Дром и Марибор

– го убили заради тази случка. Уберлин се опитал да защити баща си и

тогава тримата затворили племенника… или по-скоро брата? Предпола-

гам и двете. Та, те го запрели в дълбините на Елан. Макар да бил плод на

ужасно престъпление, Муриел била съкрушена от загубата на единстве-

ния си син и вече не продумала на братята си.

– Значи пак се връщаме на петима богове.

– Не точно. Мнозина вярват, че боговете са безсмъртни и не могат да

умрат. Съществуват култове, които вярват, че Еребус е още жив и броди

из Елан като човек, търсейки опрощение за престъплението си.

Смрачаваше се и вятърът се усилваше, оповестявайки наближаване-

то на възможна буря. Конете станаха неспокойни, затова Ейдриън отиде

да ги нагледа. Олрик се изправи и се заразхожда, като разтриваше крака

и мърмореше нещо за протриване от седло.

– Майрън? – провикна се Ейдриън. – Би ли ми помогнал да ги раз-

седлаем? Не мисля, че ще напускаме скоро.

– Разбира се – охотно рече монахът. – Какво точно да направя?

Ейдриън и Майрън освободиха животните от седлата и торбите, сла-

гайки багажа под малка скална издатина. От време на време Майрън се

престрашаваше да ги погали по врата. Щом всичко бе прибрано, Ейдриън

посъветва монаха да посъбере трева за конете, докато той от своя страна

навести Ройс.

Партньорът му седеше на пътя, заковал поглед в скалата. От време

на време крадецът се изправяше, внимателно изследваше част от скалата

и сядаше отново, като си мърмореше.

– Е? Как върви?

– Мразя джуджета – бе отговорът.

99

Конспирация за Короната

– Като повечето хора.

– Да, но аз си имам причина. Единствено тези копеленца могат да

правят неща, които аз не мога да отварям.

– Ще я отвориш. Няма да е лесно и скоро, но ще го сториш. Това, ко-

ето не разбирам е защо Ариста ще ни праща тук, знаейки, че не можем да

влезем?

Ройс седна и наметалото се разстла около него. Очите му оставаха

фокусирани, но бе объркан.