Конспирация за Короната

стълби и каменни пейки, разположени в кръг, всяка следваща по-ниско

от предишната. Това насочваше цялото внимание към центъра на стаята.

На дъното на стълбите имаше балкон, а двайсет фута по-надолу имаше

кръгла сцена. След като слязоха по стълбите, Ейдриън можеше да види, че на сцената няма нищо освен един стол и разположил се в него мъж.

Ярък лъч бяла светлина освети отвисоко седналата фигура. Не изг-

леждаше ужасно стар, само наченки сивота обагряха иначе черната дълга

до раменете коса. Черни, мрачни очи се взираха изпод открояващо се че-

ло. Лицето му с високи скули бе чисто, което изненада Ейдриън – всички

известни нему магьосници носеха дълги бради като белег на професията.

Беше облечен във великолепна роба, цветът на която боецът не можеше

точно да определи. Одеждата блещукаше между тъмносиньо и тъмноси-

во, но където бе сгъната или измачкана, изглеждаше изумрудена и дори

тюркоазена. Мъжът седеше със събрана около него роба, ръцете му, кои-

то се губеха из гънките, бяха поставени на коленете. Седеше като статуя, без да показва, че е наясно с присъствието им.

– Сега какво? – прошепна Олрик.

– Говори с него – отвърна Ройс.

Принцът се огледа замислено.

– Този мъж долу не би могъл да е на хиляда години, нали?

– Не знам. Тук всичко изглежда възможно – отвърна Ейдриън.

Майрън огледа стаята и вдигна глава към невидимия таван с измъче-

но изражение:

– Това пеене ми напомня за абатството, за пожара, като че отново ги

чувам да пищят.

Ейдриън леко постави ръка върху рамото му.

– Игнорирай го – каза му Ройс и сетне се обърна към Олрик.

112

Майкъл Дж. Съливан

– Трябва да говориш с него. Не можем да си тръгнем, докато не го

сториш. Сега върви и го питай това, което дойде тук да узнаеш.

– Какво да кажа? Имам предвид, ако той наистина е, знаеш, магьос-

ник от Старата империя, как да се обърна към него?

– Питай го как е – предложи Ейдриън. Това бе посрещнато с усмивка

от страна на Олрик. – Не, наистина, погледни долу. Той има само един

стол. Няма книги, карти, нищо. Миналата зима за малко да полудея от

скука в „Розата и бодилът“ по време на една виелица. Как мислиш е пре-

карал хиляда години просто седейки на стол?

– И как да не си загубиш ума, докато слушаш това непрекъснато? –

добави Майрън.

– Добре, измислих нещо – Олрик се обърна към магьосника. – Изви-

нете, сър – Мъжът на стола бавно повдигна глава и премигна от ярката

светлина. – Поднасям извинения за безпокойството. Аз съм Олрик Ес…

– Добре зная кой си ти – прекъсна го Есрахаддон. Тонът му бе отпус-

нат и спокоен, а гласът му: нежен и успокояващ. – Гдей сенстра ти?

– Моята какво?

– Сенстра ти, Ариста?

– О, сестра ми.

– Сес-тра – произнесе внимателно магьосникът и въздъхна, покла-

щайки глава.

– Не е тук.

– Защо не е дошла?

Олрик погледна първо към Ройс, сетне към Ейдриън.

– Тя ни помоли да дойдем вместо нея – рече Ройс.

Поглеждайки към крадеца, магьосникът запита:

– А кой си тий?

– Аз? Никой – отвърна Ройс.

Есрахаддон сви очи и повдигна вежда.

– Може би, може би не.

– Сестра ми ми заръча да дойда тук и да говоря с теб – каза Олрик,

насочвайки вниманието на магьосника обратно към себе си.

– Знаеш ли защо?

– Аз бях тоз, що я накара да те спрати.

– Чиста работа, като се има предвид, че си заключен тук – забеляза

Ейдриън.

– Чиста? – запита Есрахаддон. – Възнамеряваш да чистиш ли? Не

сзирам мръсотия връз материята.

Останалите се спогледаха объркано.

113

Конспирация за Короната

– Не мислете за това. Ариста ме даряваше с присъствието си красиво

за около година, макар трудно да определях движението на слънцето от

таз почернена дупка. Ученик на Изкуството смята се тя, но училища за

магьосници вашият свят не търпи. Това нежелание я доведе да търси съ-

вета ми. Накара ме да я науча уменията давн забравени. Сред тези четири

стени заключеник, дорде времето изтича изсред пръстите небезпокоено, с нищ освен гласа ми собствен да ме свеселява. И приех аз от съжаление.

Вести от новия свят твоята принцеса ми предаде. Аз, в замяна, обсипах я

с дарове – дарове на знание.

– Знание? – запита Олрик притеснен. – Какъв тип знание?

– Дреболии. Не бе ли неотдавна баща ти болен? Лочевна попара на-

учих я да справи.

Останалите го изгледаха объркано. Погледът на Есрахаддон ги изос-

тави. Той изглежда търсеше нещо.

– Но другиг го нарече тя. Беше… – лицето му се изпъна от концент-

рация, докато накрая се намръщи и поклати глава.

– Лечебна отвара? – попита Майрън.

Магьосникът изгледа монаха внимателно.

– Воистина.

– Научил си я да направи отвара за баща ми?

– Страховито, нали? Такъв дявол като мен да трови краля твой. Ал'

не отрова или спрострител на смърт бе то. С идентична мисъл бе и тя и

предизвика ме тъй, дето всеки да отпие от същата чаша да докаже лип-

са на вреда. Не рога сдобихме, ни смърт посети, но твоят васал подобри

състоянието си след приемство.

– Това не обяснява защо Ариста ме изпрати тук.

– Смърт дома ли твой е посетила?

– Откъде знаеш? Да, баща ми бе убит – каза Олрик.

Магьосникът въздъхна и кимна.

– Аз предупредих, дето проклятие страховито виси над семейната

тий съдба, но да чуе сестра ти не щя. Но все накарах я аз да те изпрати