Конспирация за Короната

нили дълготрайността на властта и кой може да я носи – тук и сега това

119

Конспирация за Короната

си тий. Тий си законният и неоспорим владетел на тази земя и като такъв, ключалките можеш да отвориш. Че тук резетата се вдигат с думи на ма-

гия – думи, които през времето са променили значението си.

Този затвор, въздигнат на нявга собственост на имперската мощ зе-

мя, в отсъствие на императора подви коляно пред патриарха на нифрон-

ската църква. Сега сред тези стени нито песъчинка не е отронила вре-

мето, ни бе разклатена от гърма на войните. Армии маршируваха, земи

се разделяха; империята изоставена на капризите на пълководците. Сет-

не в кървава борба тези хълмове родиха Меленгар, автономно кралство

под подобаващ крал. Тий, добри ми Кралю на Меленгар, имаш силата да

справиш грешното, тъй дълго за истина представяно. Девет века прах ума

погребват, кралю, че тези тъмничари забравили са собствените руни да

четат.

В далечината Ейдриън дочу триенето на камък в камък. Голямата

врата извън килията се отваряше.

– Изречи тези думи, милорд – и ще сложиш край на деветстотин го-

дини несправедлив запор.

– Как ще ни помогне това? – запита Олрик. – Мястото е пълно с па-

зачи. Как това ни измъква?

В далечината магьосникът се усмихна широко:

– Думите твои ще сразят вълшебната бариера и върнат ми свободата

да използвам отново Изкуството.

– Ще направиш магия. Ще изчезнеш.

Стъпки прогърмяха по моста, който очевидно се бе появил отново.

Ейдриън изтича по стълбите на галерията, за да погледне в тунела.

– Идват пазачи! И не изглеждат особено щастливи.

– Ако ще го направиш, нека е по-бързичко – каза на Олрик Ройс.

– Мечовете им са извадени – извика Ейдриън. – Това никога не е до-

бър знак.

Олрик впери поглед в магьосника.

– Искам думата ти, че няма да ни оставиш тук.

– С радост дадена, милорд – Есрахаддон сведе почтително глава.

– Това по-добре да проработи – измърмори Олрик и започна да чете

на висок глас изписаните по пода думи.

Ройс изтича да се присъедини до Ейдриън, който се разположи до

изхода на тунела. Ейдриън възнамеряваше да използва тясното простран-

ство, за да ликвидира преимуществото откъм бройка на стражите. Стъпи

здраво на земята. Ройс зае позиция малко по-назад. Едновременно изтег-

лиха оръжията си и се приготвиха за предстоящата атака. Стражите бяха

120

Майкъл Дж. Съливан

поне двайсетима. Ейдриън виждаше очите им и разпознаваше какво го-

ри в тях. Бе преживял много битки и познаваше много лица на сражение: страх, безразсъдство, омраза, дори лудост. Сега имаше насреща си ярост

– сляпа, изгаряща ярост. Ейдриън изучаваше най-предния, преценявайки

стъпките му, за да предугади върху кой крак ще падне тежестта му, ко-

гато попадне в обсег. Правеше същото и с онзи зад него. Преценявайки

атаката, вдигна мечовете си, но пазачите спряха. Ейдриън изчакваше, ме-

човете му все още бяха готови, но стражите не атакуваха.

– Да вървим – чу Есрахаддон да казва зад гърба му. Ейдриън се из-

въртя и видя, че магьосникът вече не е на сцената. Вместо това той мина

небрежно покрай Ейдриън, заобикаляйки неподвижните пазачи. – Елате,

елате – повика ги чародеят.

Без да каже дума, групата се завтече подир магьосника. Той ги пове-

де през тунела и новоизпънатия мост. Затворът бе странно тих и Ейдри-

ън осъзна, че музиката е престанала. Единственото озвучаване идваше от

стъпките им по каменния под.

– Не се тревожете за беди отминали, но не изоставайте и ме следвай-

те – каза им окуражително Есрахаддон.

Мълчаливо направиха както им заръча. За да минат покрай чиновни-

ка, който надничаше през огромната врата, те трябваше да се доближат на

инчове от прорязаното му с безпокойство лице. Докато Ейдриън се опит-

ваше да мине покрай него без да го бутне, видя окото му да помръдва.

Ейдриън се вцепени.

– Могат ли да ни видят или чуят?

– Не. Призрачен дъх си тий, повей хладен за усета им.

Магьосникът ги водеше без колебание, завивайки, прекосявайки

мостове и изчаквайки стълби с пълна увереност.

– Може би сме мъртви? – прошепна Майрън, вглеждайки се във все-

ки застинал страж, когото отминаваха. – Може би вече всички сме мърт-

ви. Може би сме призраци.

Ейдриън си помисли, че Майрън може да е напипал нещо. Всичко

бе толкова необичайно неподвижно, така празно. Плавното движение на

магьосника и надиплената му роба, която сега излъчваше мека сребриста

светлина, далеч по-ярка от която и да е факла или фенер, само подчерта-

ваха сюрреалистичната атмосфера.

– Не разбирам. Как е възможно това? – запита Олрик, обикаляйки

около двойка обвити в черно пазачи, които наблюдаваха третия мост. Раз-

маха ръка пред лицето на един от тях, който не реагира.

– Това твое дело ли е?

121

Конспирация за Короната

– Това е итинал.

– Ъ?

– Магическа кутия. Мощта да изменя времето е извън достига че-

ловешки, че твърде е голям обсега и твърде широко полето. Но обгради

пространството, изолирай ефекта и опитоми дивия свят вътре. Връз тези

стени старите ми колеги сплитали са сложни магии, проектирани да про-

менят времето и пространството. Трябваше да изменя съвсем леко нишка

ил две, да ни извадя от фаза.