Конспирация за Короната

– Значи пазачите не могат да ни видят, но това не обяснява защо

просто си стоят там – каза Ейдриън. – Ние изчезнахме и ти си свободен.

Защо не претърсват? Не трябва ли да заключват вратите, за да ни обгра-

дят?

– Сред тези стени спрени са пясъците на времето за всички, освен

нас.

– Обърнал си го наопаки! – възкликна Майрън.

Есрахаддон хвърли преценяващ поглед на монаха през рамо.

– Трижди ти ме впечатли. Как рече, че тий името?

– Не е казвал – отвърна вместо него Ройс.

– Не се доверяваш на людете лесно, чернокачулати ми приятелю?

Умно. Внимателни трябва да бъдат делата на мъдрите и магьосниците –

Есрахаддон намигна на крадеца.

– Какво има той предвид под „обърна наопаки“? – попита Олрик. –

Времето е спряло за тях, докато ние сме свободни?

– Воистина. Макар времето все още да се движи, то върви много бав-

но. Неподозиращи ще останат те във вечност изгубени.

– Започвам да разбирам защо са се страхували от теб – каза Олрик.

– Деветстотин години прекарах затворен за спасяването на сина на

человека, за когото всички бяхме зклети да дадем живота си в защита.

Изключително любезна е отплатата, че има по-лоши моменти, в които за

вечност да си затворен.

Достигнаха голямото стълбище, което отвеждаше до коридора на

главния вход и започнаха дългото, изтощително изкачване по каменните

стъпала.

– Как не полудя? – попита Ейдриън. – Или времето изтече в миг, как-

то е за тях?

– Неусетно минаваше, но не толкова бързо, когато се измерва във ве-

кове. Всеки ден битка водих аз. Търпението е умение, научено като прак-

тикуващ Изкуството. И все пак имаше времена когато… е, кой може да

рече какво е да си нормален?

122

Майкъл Дж. Съливан

Когато наближиха коридора с лицата, Есрахаддон погледна по про-

тежението му и спря. Ейдриън забеляза магьосника да настръхва.

– Какво има? – запита боецът.

– Тези лица, застинали тъй, са работниците, що построили затвора.

Дойдох тук аз по време на запечатването. Палатков град обвиваше езе-

рото. Стотици занаятчии със семействата си се отзоваха, за да изпълнят

дълга си към падналия император. Такъв бе Негово Имперско Величие.

Всички оплакваха смъртта му и малцина в огромната и разнообразна им-

перия не биха дали живота си за него. Набеден за предател, омраза сзирах

в очите им. Горди бяха да са строители на гробницата ми.

Погледът на магьосника се местеше от лице на лице.

– Някои разпознавам – каменарите, скулпторите, готвачите и съпру-

гите. Църквата, в страх от изплъзнали се от невинни устни тайни, запеча-

та ги тъй. Всички пред вас, оплетени в лъжа. Колцина мъртви? Колцина

погубени за скриването на тайна, която дори хилядолетие не е изтрило?

– Там няма врата – Олрик предупреди магьосника. Есрахаддон го

погледна като че разбуден от сън:

– Глупак не бъди. Влязохте през нея – рече и бързо ги поведе по ко-

ридора. – Просто сте били извън фазата нейна.

Тук, в най-мрачния дял от затвора, робата на Есрахаддон засия още

по-силно и той заприлича на гигантска светулка. Вървяха, докато пред

тях се изправи каменна стена и без колебание магьосникът премина през

нея. Останалите бързо го последваха.

Ярката светлина на прекрасното, чисто есенно небе почти ги заслепи

в мига, в който прекрачиха бариерата. Синьото небе и студеният свеж

въздух бяха добре дошла промяна. Ейдриън си пое дълбок дъх и се нас-

лади на аромата на тревите и падналите листа; аромат, който дори и не бе

усетил преди влизането в затвора.

– Странно. Би трябвало да е нощ и да вали. Не може да сме били вът-

ре повече от няколко часа, нали?

Есрахаддон сви рамене и повдигна глава, за да погледне слънцето.

Дишаше дълбоко, въздъхвайки доволно с всяко издишане.

– Неизвестни са резултатите от промяна на времето. „Кой ден сме

днес?“ по-правилно да се запита. Този, утре или вдругиден. Възможно е

стотици или хиляди да са отлетели – магьосникът изглеждаше развесе-

лен от шокираните им лица. – Не се тревожете, най-вероятно сал часове

сте пропуснали.

– Това е доста изнервящо – рече Олрик. – Да губиш така часове.

123

Конспирация за Короната

– Воистина, че деветстотин години съм загубил. Всекиго, що позна-

вах – мъртъв, империята изчезнала и кой знае в какво състояние светът е

оставен. Ако казваното от сестра ти истина се окаже, много се е проме-

нило в света.

– Впрочем – вмъкна Ройс, – вече никой не използва думи като воис-

тина и тий.

Магьосникът помисли над това за миг, сетне кимна.

– По мое време различните класи говореха в различна форма на ези-

ка. Сметнах ви аз за простолюдие или, в лицето на краля, зле образовани.

Олрик го изгледа гневно.

– Ти звучиш странно, не ние.

– Воистина. Тогава ще се наложи да говоря като всички ви. Макар да

е грубо и назадничаво.

Ейдриън, Ройс и Майрън започнаха да оседлават конете, които си

стояха където ги бяха оставили. Майрън се усмихваше, видимо доволен

да е отново с животните. Галеше ги, докато нетърпеливо разпитваше как

да затегне ремъка.

– Нямаме резервен кон и Ейдриън вече има спътник – обясни Олрик.

Погледна към Ройс, който не показваше да предлага услугите си. – Есра-

хаддон ще язди с мен в такъв случай.

– Това няма да е необходимо, че по свой път ще вървя.