Конспирация за Короната

– Нищо подобно. Ще дойдеш обратно с мен. Има много неща, за ко-

ито искам да говорим. Бил си съветник на императора и очевидно си мно-

го талантлив и умен. Силно се нуждая от такъв като теб. Ти ще си мой

кралски съветник.

– Не, туй… – той въздъхна и продължи. – Това ще те шокира, но аз

не избягах, за да се занимавам с дребните ти проблеми. Много по-важни

неща изискват вниманието ми – и твърде дълго далеч от тях съм бил.

Принцът изглеждаше слисан.

– Каква работа може да имаш след деветстотин години? В крайна

сметка, не е като да трябва да се прибереш вкъщи и нагледаш добитъка.

Ако е въпрос на компенсация, ще бъдеш добре платен и ще живееш тол-

кова луксозно, колкото мога да осигуря. И ако си мислиш, че другаде мо-

жеш да печелиш повече, само Етелред от Уоррик може да ти предложи

колкото мен, а довери ми се, не искаш да работиш за себеподобните му.

Той е върл империалист и верен поклонник на църквата.

– Не търся обезщетение.

– Не? Погледни се. Нямаш нищо: нито храна, нито подслон. Струва

ми се, че трябва да обмислиш ситуацията повече, преди да ми откажеш.

124

Майкъл Дж. Съливан

Освен това, благодарността сама по себе си трябва да те застави да ми

помогнеш.

– Благодарност? Значението и на тази дума ли се е променило? По

мое време тя значаваше да покажеш признателност за извършена услуга.

– И продължава да бъде. Аз те спасих. Освободих те от онова място.

Есрахаддон повдигна вежда.

– Помогна ли ми като услуга към мен? Не мисля. Ти ме освободи, за

да спасиш себе си. Нищо не ти дължа, а ако дължах, то разплатих се ко-

гато те изведох навън.

– Но цялата причина, поради която дойдох тук, бе да се сдобия с по-

мощта ти. Наследявам окървавен трон! Крадци ме отвлякоха и ме влачи-

ха из земята ми в първия ми ден като крал. Все още не зная кой е убил

баща ми или как да го намеря. Изключително се нуждая от помощ. Ти си-

гурно знаеш стотици неща, които най-великите днешни умове никога не

са подозирали…

– Хиляди поне, но пак няма да дойда с теб. Теб те очаква кралство.

Моят път отвежда другаде.

Лицето на Олрик почервеня от объркване.

– Настоявам да дойдеш с мен и да станеш мой съветник. Не мога

просто да те оставя да се скиташ. Кой знае какви неприятности може да

причиниш? Ти си опасен.

– Наистина, скъпи принце – рече магьосникът и тонът му стана се-

риозен. – Позволи ми да ти дам малък безплатен съвет: не използвай ду-

мата настоявам по мой адрес. Когато трябва да се оправиш с малък теч, не предизвикай потоп.

Олрик настръхна.

– След колко време църквата ще започне да те търси? – непринудено

запита Ройс.

– Какво спредв… – магьосникът въздъхна. – Какво имаш предвид?

– Заключи доста добре затвора, така че никой няма да знае за бягст-

вото ти. Но ако ние се завърнем и започнем да се хвалим как сме те из-

мъкнали, това може да разбуди нечие любопитство – каза Ейдриън.

Магьосникът насочи поглед към него:

– Това заплаха ли е?

– Защо да го правя? Както знаеш, аз нямам нищо общо с всичко това.

Да не споменаваме, че би било твърде глупаво от моя страна да заплаш-

вам магьосник. Въпросът е, че кралят не е умен като мен. Напълно е въз-

можно да се напие и разприказва в първата изпречила се на пътя ни та-

верна, както редовно правят аристократите – Есрахаддон премести пог-

125

Конспирация за Короната

лед върху Олрик, чието червено лице сега бе пребледняло. – Факт е, че

изминахме целия този път, за да открием кой е убил бащата на Олрик и

че не знаем много повече в сравнение с преди да тръгнем.

Есрахаддон се изкикоти тихо.

– Много добре. Моля, разкажи ми как умря баща ти.

– Беше наръган с нож – обясни Олрик.

– Какъв нож?

– Обикновен островръх военен кинжал – Олрик задържа ръцете си

на около фут разстояние. – Някъде толкова дълъг. Имаше плоско острие

и кръгла глава.

Есрахаддон кимна:

– Къде беше наръган?

– В параклиса му.

– Къде в тялото?

– О, в гърба, горната лява част, мисля.

– Има ли някакви прозорци или други врати към параклиса?

– Не.

– Кой откри тялото?

– Тези двамата – Олрик посочи към Ройс и Ейдриън.

Чародеят се усмихна и поклати глава.

– Не, освен тях, кой оповести кралската смърт? Кой вдигна тревога?

– Това ще да е капитан Уайлин, моят началник-стража. Той беше на

мястото много бързо и ги залови.

Ейдриън си помисли за нощта на убийството на крал Амрат.

– Не, не е така. Там имаше джудже. Трябва да е дошло откъм ъгъла

на залата точно когато излизахме от стаята. Вероятно е видяло тялото на

краля на пода на параклиса и затова изкрещя. Войниците дойдоха ведна-

га след вика му и то изненадващо бързо, бих добавил.

– Това е бил просто Магнус – каза Олрик. – Каменоделства из замъка

месеци наред.

– Видяхте ли джуджето да се приближава от коридора? – запита ма-

гьосникът.

– Не – отвърна Ейдриън и Ройс потвърди с поклащане на глава.

– А когато вие влязохте в параклиса, тялото на краля виждаше ли се?

Ейдриън и Ройс поклатиха глави.

– Тогава това разкрива всичко – каза магьосникът, като че всичко бе

напълно ясно. Останалите объркано се вгледаха в него. Есрахаддон въз-

дъхна. – Джуджето е убило Амрат.

126

Майкъл Дж. Съливан

– Това е невъзможно – протестира Олрик. – Баща ми беше едър мъж