Конспирация за Короната

– И с всички тези препятствия очакваш да ти помогнем да избягаш?

– запита Ейдриън.

Дяволита усмивка бе отговорът на магьосника.

– Макар да си умирам да попитам как – рече Ройс, – се чувствам още

по-задължен да попитам защо. Ако са си дали толкова труд да те запеча-

тат тук, ми се струва, че са имали добра причина. Каза ни каквото исках-

ме да чуем. Приключихме. Така че защо бихме били толкова глупави да

се опитваме да ти помогнем да избягаш?

– Малък избор съществува за избиране.

– Имаме много възможности – храбро контрира Олрик. – Аз съм кра-

лят и командвам тук. Ти си този, който е безсилен.

– О, не аз запречвам пътя ти, о, принце. Ти разбираш правилно, аз

съм безпомощен – окован в безсилие затворник. Но с нашите тъмничари

трябва да разрешиш спор. Дорде всяка се дума записва и премерва, про-

викни се да те пуснат и поздрави тишината, що ще последва. Викай – и

чуй ехото неотговорено. Затворен с мен сред зидовете на смъртта те ис-

кат.

– Но ако слушат, значи знаят, че аз не съм наследника – каза Олрик,

но храбростта в гласа му бе изчезнала.

– Викни и виж чия истина надвива.

Притеснението на Олрик се появи на лицето му докато първо гледа-

ше към Ейдриън, сетне към Ройс.

– Може да е прав – каза тихо крадецът.

Притеснението се превърна в паника и принцът започна да крещи за-

поведи за освобождението им. Нямаше отговор, никакъв звук от отваряне

на врата или приближаващи се стражи, които да ги придружат до изхода.

Всички (освен магьосника) изглеждаха притеснени. Олрик кършеше ръ-

це, а Майрън така се беше вкопчил в перилата на балкона, като че ако се

пуснеше, щеше да отхвърчи.

117

Конспирация за Короната

– Значи все пак е било капан – каза Олрик. Обърна се към Ройс. –

Извинения за усъмняването ми в уместната ти параноя.

– Дори и аз не очаквах това. Може би има друг изход – Ройс присед-

на на една от пейките и лицето му придоби същото замислено изражение, както когато бе съзерцавал входа на затвора.

За известно време всички помълчаха. Накрая Ейдриън се приближи

до Ройс и прошепна:

– Добре, приятел, тук е мястото, където ми казваш, че имаш този

прекрасно неочакван план за измъкване.

– Имам един, но изглежда почти толкова ужасяващ, колкото алтерна-

тивата.

– Какъв е той?

– Правим каквото ни каже магьосникът.

Погледнаха надолу към небрежно седналия в стола. Сега робата му

изглеждаше с малко по-различен оттенък на синьото. Ейдриън повика ос-

таналите и обясни плана на Ройс.

– Може ли това да е трик? – запита тихо Олрик. – Чиновникът ни

предупреди да не правим нищо, което той ни каже.

– Имаш предвид любезния чиновник, който прибра моста и отказва

да ни пусне? – отвърна Ройс. – Не виждам алтернатива, но ако някой от

вас има друга идея, готов съм да я изслушам.

– Просто бих искал да усетя сърцето си отново – каза Майрън, при-

тиснал длан към гръдта си. – Това е притеснително. Почти се чувствам

като мъртвец.

– Ваше Височество?

Олрик погледна намръщено към крадеца.

– За протокола – не ви бива особено за кралски закрилници.

– Първи ден ми е – сухо отвърна Ройс.

– И вече съм запрян в безвремие. Потръпвам само при мисълта какво

би било, ако имаше цяла седмица.

– Слушайте, не виждам да имаме избор – каза им Ройс. – Или правим

каквото той ни казва и се надяваме, че ще ни измъкне, или се примирява-

ме с цяла вечност под съпровода на това отвратително пеене.

Печалният хор бе толкова окаян, че Ейдриън предусещаше немину-

емата лудост, която щеше да му докара. Опита се да не му обръща вни-

мание, но подобно на Майрън воят извикваше в паметта му мъчителни

спомени. Видя разочарованието на бащиното си лице, когато се записва-

ше в армията. Видя покрития с кръв тигър, който се задавяше с кръв, до-

118

Майкъл Дж. Съливан

като стотици крещяха: „Галенти!“ Бе взел решение. Всичко бе по-добре

от алтернативата да остане тук.

Ройс се изправи и се върна на балкона, под който магьосникът из-

чакваше спокойно.

– Приемам, че ако ти помогнем да избягаш, ти ще се погрижиш и за

нашето измъкване?

– Воистина.

– И няма начин да определим дали казваш истината?

Магът се усмихна:

– Не.

Ройс въздъхна тежко.

– Какво трябва да направим?

– Твърде малко. Принцът ви, този пресен и своенравен крал, трябва

малко поезия да рецитира.

– Поезия? – Олрик избута Ейдриън, за да се присъедини към Ройс на

балкона.

Магьосникът се изправи и срита стола си, за да разкрие четири сти-

ха, грубо надраскани на пода.

– Удивително е каква красота може времето да въздаде – рече магът

с видима гордост. – Говори: и ще бъде така.

Ейдриън тихо прочете ярко осветените редове от лъча.

Като владетел царството, пазител на ключове,

по заповед съветник хвърлен бе в затвор гробовен.

Несправедливо бе и иде време

да створим порти, та душа да се възземе.

По силата на дадений ми дар,

по родно право, че съм господар.

Така произнасям следния закон,

свободен е затворникът Есрахаддон.

– Как е възможно това? – запита Олрик. – Нали каза, че магии не

действали тук.

– Воистина, а тий не си вълшебник. Тий само ми даваш свободата,

каквото право законите позволяват на владетеля на земята – закони, из-

дигнати много преди раждането на Меленгар; закони, погрешно преце-