Конспирация за Короната

тук, що случи ли се смърт ил' инцидент сполети рода на Есендън.

Есрахаддон преднамерено се вторачи в Ейдриън, Ройс и сетне Май-

рън.

– Безвинно обвинени твоите друзи ще да са? Че тъй я посъветвах ази

– доверни са сал онези, нарочени за дейности най-гнусни.

– Значи знаеш кой е убил баща ми?

114

Майкъл Дж. Съливан

– Име нямам, ни съм ясновидец. Но ясен е лъкът, от който изхвърча

стрелата. Отецът твой умря от ръката на съюзник на противника, що ме

държи.

– Нифронската църква – прошепна тихо Майрън, но магьосникът чу

и очите му огледаха монаха още веднъж.

– Защо й е на църквата да убива баща ми?

– Че глухи и слепи са страстите человешки щом миризма е сетена.

Внимават те и слушат добре тез стени, а дордето акт благомъдър с наме-

рение благотворно имах аз, тъмничарите ми решиха, че ръката ми ссочва

баща ти за Наследник на Новрон.

– Почакай малко – прекъсна го Олрик. – Църквата не иска да убие

наследника. Цялата им екзистенция се върти около това да го възстановят

на трона и да се положи началото на Новата имперска ера.

– Хиляда лета не делят истина от лъжа. Смърт нарочена и търсена за

кръвта на бог. Туй истинската причина за запора ми е.

– И защо е това?

– Сам, занемен и погребан дълбоко, прикован към каменен гроб съм

държан. Че аз стоя свидетел на подмяната на истината, единствен светил-

ник в безкрайна тъма. Църквата, тоз бастион на вярата, дяволската змия, сцеди живота от императора и семейството му – всички без един. Наме-

ри ли се наследник, доказателства ще покажа и против клевета. Че аз бях

този, който се бори в защита на нашия повелител.

– В известния нам вариант, ти си този, който убил имперското се-

мейство и си отговорен за разрухата на империята – каза Ейдриън.

– Отгде се е такава приказка явила? От влечугавий език на митроса-

ни змии? Вярвате ли вий, че такава сила се крие у един човек?

– Какво те кара да мислиш, че са убили императора? – запита Олрик.

– Не е въпрос или догадка. Не предположение изказвам аз, а спомен

– пресен като вчера. Аз зная. Там бях и този бях, що свободи единствения

син на императора от гибел в набожни ръце.

– Значи искаш да ни кажеш, че си живял по времето на императора?

Очакваш да ти повярваме, че си на над деветстотин години? – запита

Ройс.

– Ти за съмнение говориш, но никакво нямам аз. Въпрос зададен и

въпрос отвечан.

– Това е просто въпрос, колкото това е просто затвор – отвърна

Ройс.

– Все още не разбирам какво общо има това с баща ми. Защо църк-

вата би го убила?

115

Конспирация за Короната

– Запазен жив по сили на магьосване съм аз, че сал аз наследника

мога откри. Тези змии гледат и се надяват да се схлъзна и дам в ръцете им

плода на Новрон. От любезност интерес към баща ти проявих; и в бър-

зина да отърве натоварени души от следима вина уби църквата баща ти.

Множи се кръвта да багри виновните ръце. Не го очаквах – но чудех се

над злата им жажда, че Ариста предупредих от опасност и поличби зли.

– И затова си искал да дойда тук? Да ми обясниш това? Да ме нака-

раш да разбера?

– Не! Наистина сзовах те аз, но за цел по различен път.

– Каква?

Магьосникът ги погледна; изражението му разкри лек оттенък на ве-

селост.

– Бягство.

Никой не каза нищо. Майрън се възползва, за да седне на каменната

пейка зад него и прошепне на Ейдриън:

– Беше прав. Животът извън абатството е много по-интересен от

книгите.

– Искаш да ти помогнем да избягаш? – запита Ройс невярващо. Раз-

пери ръце и посочи заобикалящата го крепост. – Оттук?

– Наложной.

– Йощ още невъзможно. Измъквал съм се от редица трудни ситуа-

ции, но не и от нещо подобно.

– И с малко си наясно. Мерките от теб съзрени са дреболии. Стени,

пазачи и крепост са грижа последна. Съзри какви вълшебства сковават

ме! Вълшебни ключалки пазят вси врати тук и чезнат като дим и сън с

минаване. И мостът също, че вече се е загубил. Вижте сами – счезнал.

Ройс повдигна скептично вежда.

– Олрик, трябва ми пръстена ти – принцът му го подаде; крадецът се

изкачи и изчезна в тунела. След няколко минути се върна и подаде пръс-

тена обратно на Олрик. Леко кимна, с което потвърди вече подозираното

от Ейдриън.

Боецът насочи вниманието си обратно към магьосника и той продъл-

жи.

– Мизерия донасят и руните по стените занданни. Магия предпазва

престъпния камък, който нито сила на удар, ни ум на магия може да раз-

пука в омразната клетка. Туй е, дето чувате като извратена хармония, пог-

ребално хленчене, що мъчи ухото. Сред тези символи не друга магия ви-

рее. И още повече, що може да лиши надеждата и зарази ума, че времето

само лежи заробено в омразната му хватка, словено тъй бездвижно. Затуй

116

Майкъл Дж. Съливан

годините като вълни минават, без да допрат пещерата, ни обитатели. В

компанията ми не сте старели нито миг. Не ще гладувате или жадувате –

не повече, откол преди да влезете. Възмутително постижение, шедьовър

на колосален подвиг, за една душа построен.

– Моля? – запита Олрик.

– Той казва, че тук не може да се прави магия и… и… че времето не

тече – обясни Майрън.

– Не вярвам това – каза Олрик.

– Сложи на гръдта си ръка и сдири мярката на сърцето си.

Майрън прекара пръсти около гърдите си и тихо изпищя.