Конспирация за Короната

– Не знаем дали тя е отговорна и обещахме.

– Поредно добро дело? Би ли си припомнил до какво ни доведе пос-

ледното?

Ейдриън въздъхна.

– Ето! Не се наложи да чакаш дълго, нали? Да, оплесках нещата, но

това не значи, че сега греша. Уиндърмиър е само на… колко, десет мили?

По тъмно ще сме там. Може да се отбием в абатството. Монасите трябва

да помагат на пътниците, част от тяхната доктрина или код, или каквото

е там. Малко храна ще ни дойде добре, не мислиш ли?

– Може да знаят и нещо за затвора – замисли се Ройс.

– Какъв затвор? – Олрик нервно се изправи.

– Гутария; сестра ти ни каза да те отведем там.

– За да ме затворите? – страхливо запита принцът.

– Не, не. Тя иска да говориш с един от затворените там; някой си Ес-

ра… как беше?

– Май Хадон – рече Ейдриън.

– Както и да е. Знаеш ли нещо за този затвор?

– Не, никога не съм чувал за него – отвърна Олрик. – Макар да звучи

като място за скриване на неудобни царски особи, за да могат вероломни

сестри да заемат местата на братята си.

Конят на Ройс го докосна с муцуна по рамото и той погали главата

му, докато обмисляше ситуацията.

– Твърде съм изморен, за да мисля бистро. Съмнявам се, че някой от

нас може да вземе разумно решение в този момент и предвид залога, не

бива да бързаме. Във всеки случай ще отидем до абатството. Ще говорим

с тях и ще видим какво могат да ни кажат за затвора. Тогава ще решим

как ще процедираме нататък. Добре ли ви звучи?

Олрик въздъхна тежко.

– Ако трябва да продължа, поне ще ми бъде ли дадена честта да уп-

равлявам коня си сам? – замълча, преди да добави: – Давам ви кралската

си дума, че няма да се опитвам да избягам, преди да сме стигнали абатс-

твото.

Ейдриън погледна към Ройс, който кимна. Боецът взе арбалета иззад

седлото си, насочи го към земята, издърпа тетивата до първото деление и

зареди стрела.

– Не е като да ти нямаме доверие – каза Ройс, докато Ейдриън зареж-

даше оръжието. – Просто през годините научихме, че честта сред бла-

городниците е обратнопропорционална на ранга им. В резултат на което

предпочитаме да разчитаме на по-конкретни методи за мотивация – като

70

Майкъл Дж. Съливан

себесъхранението. Вече знаеш, че не те искаме мъртъв, но ако някога ти

се е случвало да яздиш с пълна скорост и конят да се препъне, знаеш за

възможността от счупени кости или дори смърт.

– Пък съществува и опасността да не уцелиш коня – добави Ейдри-

ън. – Добър стрелец съм, но и най-добрите арбалетчици имат лоши дни.

Та да отговоря на въпроса ти: да, може да яздиш самостоятелно.

* * *

През остатъка от деня яздиха умерено, но равномерно. Ройс ги во-

деше през полета, храсталаци и гори. Държаха се настрана от пътищата

и селата, докато и двете не останаха далеч. Дори и фермите започваха

да проредяват, дорде земята постепенно губеше опитоменото си лице и

навлизаха в дивите планински части на Меленгар. Теренът се издигаше, горите се сгъстяваха и ставаха по-трудни за преминаване. Дерета отвеж-

даха до блата в дъната си, а хълмовете се издигаха в скали. Този груб

край, западната третина на Меленгар, бе незаселен поради липсата на об-

работваема земя. Той бе дом на вълци, лосове, елени, мечки, разбойни-

ци и търсещите уединение (като например монасите от Уиндското абатс-

тво). Цивилизованите хора го отбягваха, а суеверните селяни се страхува-

ха от мрачните гори и високите планини. Изобилстваха митове за водни

нимфи, които примамват рицари във водни гробове; върколаци, изяжда-

щи заблудилите се – и древни зли духове, оповестяващи присъствие като

носещи се из гъстата гора светлини, за да примамват деца в подземните

си пещери. Дори и без легионите потенциални свръхестествени опаснос-

ти, съществуващите природни препятствия правеха пътя препоръчителен

за отбягване.

Ейдриън никога не поставяше под съмнение избираната от Ройс по-

сока. Знаеше защо стоят настрана от Уестфилдския път – бърз и лесен на-

чин за достигане до рибарското село Роу. Въпреки изолираността си при

устието на Галевир, Роу се бе разраснало от дремливо селце в проспери-

ращо пристанище. Наистина, обещаваше храна, подслон и безопасност;

но твърде вероятно бе да е наблюдавано. Другият лесен вариант бе да пъ-

туват на север по Стоунмилския път – този, по който Ройс се бе престо-

рил, че тръгват. Бе оставил достатъчно следи, за да насочи преследвачи-

те в лъжливата посока на Дрондил Филдс. Тези пътища носеха очевидни

преимущества – ала очевидни и за преследвачите. Затова сега си проби-

ваха път през пущинака, следвайки каквито животински пътечки успява-

ха да намерят.

71

Конспирация за Короната

След особено ожесточена битка с гъст отрязък от гората, внезапно

излязоха на хребет, който им предложи великолепната гледка на залязва-

щото слънце, заливащо долината на Уиндърмиър и отразено от езерото.

Последното бе едно от най-дълбоките в цял Аврин; и тъй като по причина

на дълбочината не поддържаше водни растения, водата бе почти кристал-

но чиста. Тя трептеше в гънките на трите заобикалящи я хълма, офор-

мящи я в разтеглен триъгълник. Хълмовете се издигаха над върховете на

дърветата, показвайки оголели каменни върхове. Ейдриън различи съв-