Конспирация за Короната

принцът се замята, но впоследствие се успокои.

– Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти.

Колкото и странно да изглежда – рече Ейдриън.

– Какво? – запита Олрик, вцепенен.

– Сестра ти мисли, че някой в замъка – същият, убил баща ти – въз-

намерява да унищожи целия ви кралски род. Тъй като ти би бил най-веро-

ятната следваща цел, тя ни освободи, за да те отведем на безопасно мяс-

то.

Олрик издърпа крака изпод себе си и успя да седне, опирайки гръб в

купчината раирани червено-бели шамандури. Вгледа се в двамата за миг.

– Ако Ариста не ви е наела да убиете баща ми, какво правехте в за-

мъка тогава?

Ейдриън преразказа накратко срещата си с ДеУитт, изслушан от

принца без прекъсвания.

– И тогава Ариста дойде при вас в тъмницата с тази история, молей-

ки ви да ме отвлечете, за да съм защитен?

– Повярвай ми – рече Ейдриън, – ако имаше друг начин да се измък-

нем, бихме те оставили.

– Значи сте й повярвали? По-тъпи сте от очакваното – Олрик покла-

ти глава. – Не виждате ли какво прави? Иска да получи кралството за себе

си.

– Ако това бе така, защо й е да ни кара да те отвличаме? – запита

Ройс. – Защо просто не те убием, като баща ти?

65

Конспирация за Короната

Олрик помисли за момент, плъзгайки очи по пода на лодката, сетне

кимна.

– Най-вероятно се е опитала – погледна отново към тях. – Миналата

нощ не си бях в стаята. Измъкнах се за среща и съм заспал. Събуди ме

шумът. Твърде вероятно да е имало изпратен убиец, но мен ме е нямало.

В крайна сметка, имах телохранител до себе си през цялото време, дока-

то Ариста не ме убеди, че трябва да дойда сам в кухнята. Трябваше да се

сетя, че ме предава.

Сложи вързаните си крака върху натрупаните мрежи.

– Никога не съм си мислил, че може да е толкова жестока, та да убие

баща ни, но тя е такава. Изключително умна е. Разказва ви тази история

за предател, която звучи достоверно, защото е истина. Излъгала е един-

ствено за това, че не знае кой е. Щом като убиецът й ме е пропуснал, тя

използва вас. Било е по-вероятно да се съгласите на отвличане, отколкото

на убийство, така че ви е подмамила.

Ройс не отговори, но хвърли поглед към Ейдриън.

– Тази лодка – оглеждайки се продължи принцът, – точно като по по-

ръчка ви чака на брега на реката.

Олрик отпусна глава върху платнището до него.

– Колко удобно да имате лодчица с покривало като това, под което

да ме скриете. Ако имате хубава лодка, не бихте тръгнали по сушата. Не

можете да плавате срещу течението. Трябва да пътувате към морето. Тя

знае точно къде се намираме и къде ще отидем. Каза ли ви къде да ме от-

ведете? Някъде надолу по реката ли е?

– Езерото Уиндърмиър.

– А, Уиндското абатство? Не е далеч от Роу и реката води към него.

Колко удобно. Естествено, никога няма да стигнем там – каза им прин-

цът. – Тя ще е разположила убийци някъде по брега. Ще ни причакат. Тя

ще каже, че вие двамата сте ме убили, както сте сторили и с баща ми. И, разбира се, хората й са ви умъртвили, когато сте се опитали да избягате.

Ще устрои великолепни погребения на мен и татко. На следващия ден ще

призове епископ Салдур да извърши коронацията й.

Ройс и Ейдриън седяха мълчаливо.

– Още доказателства ли искате? – продължи принцът. – Казвате, че

оня се наричал ДеУитт? Казахте, че бил от Калис? Е, преди два месеца

Ариста се върна от посещение там. Може да си е намерила нови прияте-

ли. Може да им е обещала земя от Меленгар в замяна на съдействие за

справяне с проблематичен баща и наследник, запречил пътя към корона-

та.

66

Майкъл Дж. Съливан

– Трябва да се махнем от реката – Ройс каза на Ейдриън.

– Мислиш ли, че е прав? – запита партньорът му.

– В този момент няма значение. Дори и да греши, стопанинът на лод-

ката ще я обяви за открадната. Когато се разчуе, че принцът е изчезнал, бързо ще свържат двете неща.

Ейдриън се изправи и погледна надолу по течението.

– Ако бях на тяхно място, щях да изпратя група конници надолу по

басейна, в случай че сме спрели – и друга скоростна група по Уестфилд-

ския път, която да ни пресрещне при брода Уисънд. Би отнело само три

часа.

– Което значи, че вече са там – заключи Ройс.

– Трябва да се махнем от реката – подчерта Ейдриън.

* * *

Лодката вече можеше да бъде видяна от Уисъндския брод – равна,

камениста зона, където реката внезапно се разширяваше и ставаше дос-

татъчно плитка за прекосяване. Фермерът Уисънд бе построил малък зас-

лон близо до водата, позволяващ на животните му да пият необезпокоя-

вани. Гъсти къпинаци открояваха бреговете, плачещи върби се навеждаха

тъй ниско над реката, че клоните им я докосваха, набраздявайки повърх-

ността й във вълни и непостоянни въртопи.

Щом лодката навлезе в плитчините, скрити арбалетчици запратиха

дъжд от стрели от брега. Една се заби в борда. Втора и трета намериха

целта си в емблемата на кралския сокол на гърба на робата на принца.

Фигурата в робата падна по очи на дъното. Още стрели попаднаха в гър-

дите на кормчията, който цопна във водата и в държащия пръта, който се

наклони настрани.

Шестима изникнаха иззад храстите и върбите. Бяха облечени в ка-

фяво, тъмнозелено и златисто. Нагазиха в реката и се отправиха към лод-

ката.