Читаем Конспирация за Короната полностью

това бе възможно и се заоглежда за връв.

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значи-

телно по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе ка-

зал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

– Няма ли да речеш „Казах ли ти“ – прошепна Ейдриън.

– Каква полза би имало от това?

– Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-уда-

чен за теб момент?

– Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се

появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове.

Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към

вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния.

Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за

острието.

– В името на Марибор, защо тук?

– Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точ-

но пред кухненската врата.

58

Майкъл Дж. Съливан

– Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем,

дали… може да има и други убийци.

– Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то

единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този

момент – и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от

стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е

стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли

да знаеш?

– Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква инфор-

мация?

– Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало.

Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш – настъпи малка пауза.

– Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или

земя.

– Просто е толкова… странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се

разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб… знаеш.

Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме го-

ворили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрон-

дил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае как-

во, а сега…

– Зная, странно е – отвърна Ариста, – съгласна съм. Чувствам се как-

то в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще

имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

– Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега

ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.

– Значи искаш да бъдем приятели?

– Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.

– Не знаех, че сме били врагове.

– Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъще-

ри не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.

– Не съм!

– Не искам да споря. Може би искам да сме приятели. Сега съм кра-

лят и имам нужда от помощ. Ти си по-умна от повечето министри. Татко

винаги казваше така. И – за разлика от мен – имаш университетско обра-

зование.

59

Конспирация за Короната

– Довери ми се, Олрик, аз съм ти повече от приятел. Аз съм по-голя-

мата ти сестра и ще се грижа за теб. Сега влез вътре и виж какво иска да

каже онзи.

Олрик влезе в кухнята и Ейдриън го тропна по главата с дръжката на

меча. Принцът се стовари на пода с глух тътен. Ариста нахлу.

– Казах да не го наранявате! – смръщи се тя.

– Иначе щеше да е извикал стражите досега – обясни Ейдриън. За-

пуши устата на принца и нахлузи чувала върху главата му. Ройс бе станал

от мястото си и вече завързваше краката му с въже.

– Но е добре, нали?

– Ще оживее – отвърна Ейдриън, докато проверяваше ръцете и кра-

ката на зашеметения младок.

– Което е доста повече от това, което той ни бе приготвил – добави

Ройс, пристягайки допълнително въжето при глезените му.

– Имайте предвид, че той е убеден във вината ви – каза принцесата.

– Как бихте реагирали на негово място?

– Никога не съм срещал баща си – отвърна Ройс с безразличие.

– Тогава майка ти.

– Ройс е сирак – обясни Ейдриън, докато продължаваха да омотават

принца с връв. – Не познава родителите си.

– Предполагам това обяснява доста. Добре тогава, представете си

как ще се отнесете към изпратилия ви в параклиса. Съмнявам се, че ще

бъдете особено учтиви, когато се изправите лице в лице с него. Във все-

ки случай дадохте дума. Правете каквото ви казвам и се грижете добре за

брат ми. Не забравяйте, че ви спасих тази нощ. Надявам се този факт ще

ви спомогне да удържите на думата си.

Тя се протегна към изпуснатия от брат й вързоп.

– Тук има няколко ката дрехи, които трябва да му станат. Принадле-

жаха на сина на иконома – винаги съм си мислела, че прилича много на

Олрик. О, също така свалете пръстена му, но го пазете добре. Той носи

кралския печат на Меленгар и е доказателство за произхода му. Без него, освен ако не срещнете някого, който го познава по лице, Олрик е просто

селянин. Върнете му го, когато наближите затвора. Ще има нужда от не-

го, за да влезе.

– Ще изпълним нашата част от сделката – каза й Ейдриън, докато

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXV
Неудержимый. Книга XXV

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези