Конспирация за Короната

им и опитвайки се да погледне през прозореца. Никой от двамата не от-

говори.

След като Хал се върна зад бара, Ейдриън попита:

– Мислиш ли, че трябва да ги последваме?

– О, не започвай с това. Извършихме месечното си добро дело всъщ-

ност две, ако броиш ДеУитт. Стига ми просто да си седя тук и да си от-

почивам.

Ейдриън кимна и изпразни халбата си. Седяха мълчаливо, докато

той гледаше през прозореца, неспокойно барабанейки с пръсти по масата.

– Какво?

– Обърна ли внимание на оръжията на патрула?

– Защо? – запита Ройс, раздразнен.

– Ами, носеха тилинерски рапири вместо стандартните къси саби на

кралската стража. Рапирите имат стоманени вместо железни тангове и

немаркирани пети. Или кралската оръжейна е обновила арсенала си, или

тези мъже са наемници, най-вероятно от източен Уоррик. Не точно типа

хора, които би наел да търсят изгубен роялистки крал. И ако не бъркам, Трумбул бе името на посочения от Гуен като подозрителен в „Розата и

бодилът“ в нощта преди убийството.

– Разбирам – рече Ройс, раздразнен. – Това е проблемът с тези твои

добри дела, нямат край.

* * *

Луната изгряваше, когато Ариста постави кинжала на перваза. Оста-

ваше само лунните лъчи да го огреят; всички други приготовления бяха

извършени. Цял ден бе подготвяла заклинанието. Сутринта събра билки

от градината и кухнята. Почти два часа й отне да открие корен от манд-

рагора с нужния размер. Най-трудната стъпка бе промъкването в морга-

та, за да отреже кичур от бащината си коса. Привечер счука сместа в ха-

ванчето, като мълвеше заклинанията, нужни да съединят елементите. Бе

поръсила получения ситен прах върху острието и произнесла последните

думи от магията. Сега бе нужна само лунна светлина.

Тя подскочи, когато почукване на вратата й я стресна.

– Ваше Височество? Ариста? – повика я ерцхерцогът.

141

Конспирация за Короната

– Какво има, вуйчо?

– Мога ли да поговоря с теб, мила?

– Да, само минутка – Ариста дръпна завесите, прикривайки кинжала

на перваза. Отупвайки ръце, провери косата си в огледалото. Отиде до

вратата и я отвори с почукване на огърлицата си.

Ерцхерцогът влезе, все още облечен в черния си жакет, палците му

небрежно пъхнати в колана на меча. Тежкият му медальон заблестя на

светлината от камината.

– Баща ти никога не одобряваше да живееш тук. Винаги те искаше

долу с остатъка от семейството. Мисля си, че бе малко наранен от избора

ти да се отделиш така, но ти винаги си обичала уединението, нали?

– Това посещение има ли цел? – запита тя с раздразнение, докато ся-

даше на леглото си.

– Напоследък си много груба с мен, мила. Обидил ли съм те с нещо?

Ти си моя племенница и току-що си загубила баща си и вероятно брат си.

Толкова ли е невъзможно да повярваш, че съм загрижен за теб? Че се при-

теснявам за душевното ти състояние? Хората имат навика да вършат…

неочаквани неща в моменти на тъга… или гняв.

– Душевното ми състояние е отлично.

– Дали? – попита я той с вдигната вежда. – Прекарала си по-голямата

част от последните дни изолирана тук, което не може да е здравословно

за млада жена, току-що останала без баща. Бих си помислил, че искаш да

бъдеш със семейството си.

– Вече нямам семейство – твърдо каза тя.

– Аз съм твоето семейство, Ариста. Аз съм ти вуйчо, но ти не искаш

да виждаш това, нали? Искаш да виждаш в мен враг. Може би така се

справяш с мъката. Прекарваш цялото си време в кулата, а когато напус-

неш това си укрепление, то е само за да ме нагрубиш за опитите ми да

намеря брат ти. Не разбирам защо. Също се питах защо не съм те видял

да плачеш при смъртта му. Вие двамата бяхте доста близки, нали така?

Брага се приближи към тоалетната масичка с лебедовото огледало и

спря, тъй като бе настъпил нещо. Вдигна от пода четка за коса със сре-

бърна дръжка.

– Тази четка е от баща ти. Бях с него, която я купи. Отказа да прати

слуга. Лично обикаляше магазините в Дагастан, за да открие точната. На-

истина си мисля, че това за него бе апогеят на пътуването. Трябва да си

по-внимателна с толкова ценни неща – постави я обратно на масата при

другите четки. Сетне насочи вниманието си отново към принцесата:

142

Майкъл Дж. Съливан

– Ариста, знам че се страхуваше, че той ще те принуди да се омъжиш

за някой стар, неприятен крал. Подозирам, че мисълта да бъдеш затворе-

на иззад невидимите стени на брака те е ужасявала. Но независимо какво

си си мислела, той те обичаше. Защо не плачеш за него?

– Мога да те уверя, вуйчо, че съм напълно добре. Просто се опитвам

да се залисвам.

Брага продължи да се движи из малката й стая, изучавайки я подроб-

но.

– Има и нещо друго. Много си ангажирана, но не се опитваш да на-

мериш убиеца му? Аз бих, ако бях на твое място.

– Не е ли това твоя работа?

– Е. Занимавал съм се неспирно без да склопя очи с дни, уверявам

те. Но голяма част от вниманието ми е насочена към намирането на брат

ти с надеждата да спася живота му. Надявам се разбираш приоритетите

ми. Ти, от друга страна, не изглежда да правиш много, с изключение да

бъдеш действащата кралица, както се нарече?

– Да ме обвиняваш в мързел ли дойде? – попита Ариста.

– Дали си мързелувала? Съмнявам се. Подозирам, че си работила