Конспирация за Короната

вън избледняваше; слугата започна да пали свещи по масите. Моментът

бе подходящ за поръчката на нова кана пиво, от която възможност се въз-

ползваха.

Докато седеше и си почиваше, Ейдриън забеляза Ройс неколкократно

да поглежда през прозореца. След третото поглеждане боецът се приведе, за да види какво е толкова интересно. Заради мрака навън стъклото бе ка-

то огледало и можа да види само собственото си лице.

– Кога нахлуха в „Розата и бодилът“? – попита Ройс.

Албърт сви рамене:

138

Майкъл Дж. Съливан

– Преди два или три дни, предполагам.

– Имам предвид, по кое време на деня?

– О, вечерта. По залез, чини ми се, или малко след това. Предпола-

гам искали са да хванат вечерящите – Албърт спря и внезапно се изправи, като изражението му на задоволство се променяше в такова на загриже-

ност. – О, а… мразя да ям набързо, но ако нямате нищо против, момчета, аз ще изчезвам.

Той стана и бързо излезе през задната врата. Ройс отново погледна

навън и във физиономията му се явиха оттенъци на тревога.

– Какво има? – попита Олрик.

– Имаме си компания. Всички да стоят спокойно, докато видим на-

къде духа вятърът.

Вратата на странноприемницата се отвори рязко и осем мъже, обле-

чени в ризници от метални брънки с наметала, носещи кралския сокол на

Меленгар, се изсипаха в стаята. Обърнаха няколко маси в близост до вра-

тата, разсипвайки храни и напитки навсякъде. Размахващите мечове вой-

ници се мръщеха към клиентите. Никой в странноприемницата не пом-

ръдна.

– В името на краля, тази странноприемница и всички нейни обита-

тели ще бъдат претърсени. Съпротивляващите се или опитващите се да

избягат ще бъдат екзекутирани!

Войниците се разделиха на групички. Един започна да издърпва мъ-

жете от масите им и да ги блъска срещу стената, оформяйки линия. Други

се втурнаха по стълбите към тавана, а трета група слезе в избата.

– Правя честен бизнес! – протестира Хал, докато го изправяха до

стената при останалите.

– Затваряй си устата или ще опожаря това място – каза влизащият

мъж. Той нямаше броня, нито носеше емблемата на Меленгар. Бе облечен

в хубави удобни дрехи, обагрени в различни оттенъци на сивото.

– Удоволствие беше да съм с вас, господа – рече Олрик на седящите

около масата, – но изглежда ескортът ми пристигна.

– Бъди внимателен – каза му Ейдриън, докато принцът се изправяше.

Олрик отиде в центъра на стаята, дръпна назад качулката си и се из-

прави с високо вдигната брадичка.

– Какво търсите, добри ми хора от Меленгар? – запита с висок ясен

глас, привлякъл вниманието на всички в стаята.

Човекът в сиво се извъртя и когато видя лицето на Олрик, се усмихна

изненадано.

139

Конспирация за Короната

– Търсехме вас, Ваше Височество – каза, като се поклони изискано.

– Бе ни казано, че сте отвлечен; вероятно мъртъв.

– Както виждаш, не съм нито едно от двете. Сега освободи тези доб-

ри люде.

Имаше леко колебание от страна на войниците, но мъжът в сиво

кимна и те застанаха мирно. Мъжът в сиво се приближи небрежно до Ол-

рик. Погледна принца с въпросително изражение.

– Изборът ви на дрехи е малко странен, не е ли така, Ваше Величес-

тво?

– Изборът ми на дрехи не е твоя работа, сър…

– Барон, Ваше Височество, барон Трумбул. Ваше Величество е ну-

жен в замъка Есендън. Ерцхерцог Пърси Брага ни заповяда да ви наме-

рим и ескортираме там. Той много се притесняваше за благосъстоянието

ви, предвид всички скорошни събития.

– По стечение на обстоятелствата, бях се отправил натам. Така че ти

ще угодиш на ерцхерцога и на мен, като ме придружиш.

– Отлично, милорд. Сам ли пътувате? – Трумбул погледна към оста-

налите, все още седящи на масата.

– Не – отвърна Олрик. – Този монах е с мен и ще се върне заедно

с мен в замъка. Майрън, сбогувай се с тези добри хора и се присъедини

към нас. – Майрън се изправи и с усмивка помаха на Ейдриън и Ройс.

– Това ли е всичко? Само един човек? – баронът хвърли поглед към

оставащите двама.

– Да, само той.

– Сигурен ли сте?

– Мили ми бароне – сурово отговори Олрик, – струва ми се, че бих

запомнил нещо такова. И следващият път, когато си позволиш да разпит-

ваш краля си, ще ти бъде за последно. За твой късмет съм в добро настро-

ение след обилната вечеря и съм твърде уморен, за да се обидя сериозно.

Сега дай на кръчмаря един златен тенент за храната и като обезщетение

за причиненото му от теб неудобство.

За миг никой не помръдна, сетне баронът каза:

– Разбира се, Ваше Величество. Простете нахалството ми – кимна

към един войник, който измъкна златна монета от кесията си и я подх-

върли на Хал. – Сега ще тръгваме ли, Ваше Височество?

– Да – отвърна Олрик. – Надявам се имаш карета за мен. Взех си до-

зата яздене и се надявам да подремна по пътя.

– Съжалявам, Ваше Величество, нямаме. Можем да реквизираме ед-

на от първото село по пътя ни, а също и по-добри дрехи за вас.

140

Майкъл Дж. Съливан

– Това ще свърши работа, предполагам.

Олрик, Майрън, Трумбул и войниците напуснаха хана. Имаше кра-

тък разговор, полудочут през отворената врата, докато възсядаха конете.

Сетне шумът от копита изчезна в нощта.

– Това беше принц Олрик Есендън? – запита Хал, идвайки до масата