Конспирация за Короната

здравата през последните няколко дни, може би седмици.

– Намекваш, че съм убила баща си? Само питам, защото това би би-

ло нещо много опасно за намекване.

– Не намеквам нищо, Ваше Височество. Просто се опитвам да опре-

деля защо демонстрираш толкова малко тъга за бащината смърт и толко-

ва слабо притеснение за изчезването на брат си. Кажи ми, мила племен-

нице, какво правеше в дъбравата този следобед, връщайки се с покрита

кошница? Също чух, че си се навъртала около кухненския килер.

– Накарал си да ме следят?

– За твое добро, уверявам те – каза той с топъл, насърчителен тон,

потупвайки я по рамото. – Както казах, притеснен съм. Чувал съм исто-

рии за хора, които слагат край на живота си след загуба като твоята. За-

това те наблюдавам. Но в твоя случай не беше необходимо, нали? Да от-

немеш собствения си живот съвсем не е това, което си замислила.

– Какво те кара да кажеш това? – отвърна Ариста.

– Изравянето на корени и задигането на билки от кухнята говори,

че по-скоро приготвяш някаква рецепта. Никога не съм одобрявал изпра-

щането ти в университета Шеридън, още по-малко да се обучаваш при

глупавия магьосник Аркадиус. Хората може да те помислят за вещица.

Простолюдието се плаши лесно от това, което не разбира и мисълта за

тяхната принцеса като вещица може да е искра, от която да пламне бедс-

143

Конспирация за Короната

твие. Казах на баща ти да не ти позволява да следваш в университета, но

той те остави.

Ерцхерцогът обикаляше около леглото, разсеяно приглаждайки чар-

шафите.

– Тогава се радвам, че баща ми не те е послушал.

– Предполагам. Разбира се, това не е от значение. Не е било толкова

зле. В крайна сметка Аркадиус е безобиден, нали? На какво би могъл да

те научи? Трикове с карти? Как се премахват брадавици? Но напоследък

започнах да се притеснявам. Може би все пак те е научил на нещо смис-

лено. Може би ти е казал име… Есрахаддон?

Ариста го изгледа рязко и сетне се опита да прикрие изненадата си.

– Да, така си и мислех. Искаше да знаеш още, нали? Искаше да се на-

учиш на истинска магия, само дето Аркадиус не знае много. Но е позна-

вал човек, който знае. Разказал ти е за Есрахаддон, древен маг от стария

орден, запознат с тайните на вселената и способен да контролира пър-

вичните сили на елементите. Мога само да си представя възторга ти при

откритието, че такъв магьосник е запрян в собственото ти кралство. Като

принцеса, ти разполагаш с пълномощията да видиш затворника, но нико-

га не си се допитвала до баща си за разрешение, нали? Била си прекалено

изплашена, че той няма да ти позволи. Трябваше да го попиташ, Ариста.

Ако бе го сторила, той би ти казал, че никой не е допускан в онзи затвор.

Църквата обясни всичко на Амрат в деня на коронацията му. Той научи

колко е опасен Есрахаддон и какво може да причини на невинни хора ка-

то теб. Това чудовище те е научило на истинска магия, нали, Ариста? На-

учил те е на черна магия, прав ли съм? – ерцхерцогът присви очи, гласът

му загуби дори и престорената топлота.

Ариста не отговори. Тя седеше мълчаливо.

– На какво те научи? Чудя се. Със сигурност не фокусничество. Ве-

роятно не ти е показал как да извикваш светкавици или как да разцепваш

земята, но съм убеден, че те е научил на прости – прости, но полезни –

неща, нали?

– Нямам представа за какво говориш – каза тя, докато започна да се

изправя. Гласът й издаваше оттенък на страх. Искаше да постави разстоя-

ние между двамата. Отиде до тоалетката си, взе четка и започна да я про-

карва през косата си.

– Не? Кажи ми, мила, какво се случи с кинжала, който промуши ба-

ща ти и все още носи кръвта му?

– Казах ти, че не зная нищо за това – тя го гледаше в огледалото.

144

Майкъл Дж. Съливан

– Да, каза, нали? Но някак ми е трудно да повярвам. Ти си единст-

вената, която би могла да има свързано с това острие намерение – тъмно

намерение. Много зло намерение.

Ариста се извъртя към него, но преди да продума, Брага продължи.

– Ти предаде баща си. Предаде брат си. Сега би предала и мен и то

със същия кинжал. Наистина ли ме мислеше за такъв глупак?

Ариста погледна към прозореца и можа да види, дори през тежката

завеса, че лунната светлина най-сетне го е достигнала. Брага проследи

погледа й и объркано изражение премина през лицето му.

– Защо са спуснати завесите само на един прозорец?

Той се пресегна, грабна драперията и я дръпна рязко, разкривайки

окъпания в лунна светлина кинжал. Залитна при вида му и Ариста разб-

ра, че магията е проработила.

* * *

Не бяха отишли далеч, само няколко мили. Пътуването бе бавно и

липсата на сън в съюз с пълния стомах така унесоха Олрик, че той се

притесняваше да не се изсули от седлото. Майрън не изглеждаше много

по-добре, яздейки с клюмнала глава зад стражник. Пътуваха по самотен

кален път, преминал покрай няколко ферми и мостове. Отляво лежеше

обрано царевично поле, където празни кафяви стъбла очакваха зимата.

Отдясно имаше тъмна дъбова гора. Вятърът отдавна бе разпилял листата, голите клони се пресягаха над пътя.

Бе поредна студена нощ и Олрик се закле, че никога вече няма да

предприема друга нощна езда. Мечтаеше да се свие в собственото си лег-