Конспирация за Короната

отговорни всички в селцето – и този път ще е законно.

Известно време четиримата яздиха мълчаливо. Накрая Олрик изсъс-

ка:

– Собственият ми вуйчо.

Въпреки усилията му, очите му започнаха да се насълзяват.

– Мислех си за това – спомена Ейдриън. – Ерцхерцогът е следващ

кандидат за престола след теб и Ариста. Но тъй като е от семейството, прецених, че той би бил цел колкото теб, само дето нямате кръвна връзка, нали? Фамилията му е Брага, а не Есендън.

– Той се ожени за сестрата на майка ми.

– Тя жива ли е?

– Не, умря в пожар преди години – Олрик стовари юмрук върху сед-

лото. – Той ме научи да се фехтувам. Да яздя. Той е мой вуйчо, а се опитва

да ме убие!

Последвалото мълчание бе нарушено от Ейдриън, който запита:

– Къде отиваме?

Олрик разтърси глава като разбуден.

– Какво? О, в Дрондил Филдс, замъка на граф Пикъринг. Той е – бе-

ше – един от най-верните на баща ми благородници и най-близки прия-

тели. Също така е и най-могъщият водач в кралството. Ще събера армия

там и ще се отправя към Медфорд през седмицата. И Марибор да е на по-

мощ на човека или вуйчото, който се опита да ме спре!

* * *

– Това ли искаше да видиш? – запита ерцхерцогът, вземайки кинжа-

ла. Държеше го така че тя да разчете името Пърси Брага ясно изписано

150

Майкъл Дж. Съливан

в бащината кръв по острието. – Изглежда наистина си научила някои не-

щица от Есрахаддон. Това обаче не доказва нищо. Определено не съм

промушил баща ти с него. Дори не бях близо до параклиса, когато е бил

убит.

– Но ти си го поръчал. Може да не си забил кинжала в тялото му, но

ти си отговорният – Ариста избърса очите си. – Той ти имаше доверие.

Ние ти имахме доверие. Ти беше част от семейството ни!

– Някои неща са по-важни от семейството, мила – тайни, ужасни

тайни, които трябва да останат скрити на всяка цена. Колкото и неверо-

ятно да ти звучи, аз наистина се безпокоя за теб, за брат ти и за…

– Не смей да го казваш! – изкрещя тя. – Ти уби баща ми.

– Налагаше се. Само ако знаеше истината, щеше да разбереш колко

много е заложено. Има причини, поради които баща ти трябваше да умре

– и Олрик също.

– А аз?

– Страхувам се, че да. Но тези неща трябва да се третират внимател-

но. Едно убийство не е необичайно, а изчезването на Олрик всъщност ни

беше от голяма полза. Ако нещата се бяха развили по нашия план, щеше

да изглежда доста по-подозрително. Подозирам, че брат ти ще се срещне

със смъртта в някое отдалечено затънтено кътче. Първоначално бях пла-

нирал да загинеш при нещастен случай, но ти ми предостави по-добър

подход. Ще е лесно да убедим останалите, че си наела двама крадци да

убият баща ти и брат ти. Още тогава започнах да подготвям впечатление-

то, че нещо не е наред. В нощта на убийството на баща ти, капитан Уай-

лин и взвод войници бяха в готовност. Просто ще обясня, че си се опита-

ла да довършиш нещата след провала на двойното убийство, като си пус-

нала убийците от затвора. Имаме свидетели, които могат да потвърдят за

приготовленията ти онази нощ. Ще обявя процеса ти веднага и ще при-

зова благородниците. Те ще чуят за предателството, измяната и гнусните

ти дела. Ще научат как образованието и вещерството са те превърнали в

ламтяща за власт убийца.

– Няма да се осмелиш! Ако ме изправиш пред благородниците, ще

им кажа истината.

– Трудно, тъй като устата ти ще бъде запушена. В крайна сметка –

той погледна към името си, което проблясваше върху острието – ти си ве-

щица и не можем да ти позволим да ни омагьосаш. Бих ти отрязал езика, но това вече ще изглежда подозрително, тъй като още не си призована.

Брага огледа стаята още веднъж и кимна:

151

Конспирация за Короната

– Не бях прав. В крайна сметка одобрявам избора ти на покои. Преди

имах други планове за тази кула, но сега ми се струва идеалното място, където да очакваш делото си в изолация. Като се има предвид времето, което си прекарала тук в уединение, упражнявайки магиите си, никой ня-

ма да забележи разликата.

Той излезе, отнасяйки кинжала със себе си. Докато вуйчо й напус-

каше стаята, тя видя брадато джудже с чук в ръка да стои пред вратата.

Когато последната се затвори, се разнесе хлопане и Ариста разбра, че я

заключват.

152

Майкъл Дж. Съливан

Глава 7

Дрондил Филдс

Четиримата яздиха през по-голямата част от нощта. Спряха, когато

заспалият Майрън се строполи от коня на Ейдриън. Без да разседлават

конете, подремнаха в един гъсталак и скоро бяха отново на път, яздейки

край овощни дървета. Всеки откъсна по една-две ябълки и задъвка. Ня-

маше много за гледане преди изгрева на слънцето. Сетне тук-таме започ-

наха да се появяват работници. Възрастен мъж караше волска кола, нато-

варена с мляко и сирене. Надолу по пътя млада девойка носеше кошница

с яйца. Докато я подминаваха, Майрън я гледаше напрегнато и тя вдигна

глава към него, усмихвайки се смутено.

– Не се взирай, Майрън – посъветва го Ейдриън. – Ще си помислят,

че имаш намерения.

– Те са дори по-красиви и от конете – отбеляза монахът, често обръ-

щайки се през рамо, докато момичето не остана далеч зад тях.

Ейдриън се заливаше от смях.

– Да, такива са, но на твое място не бих им казал това.