Конспирация за Короната

Пред тях се издигаше хълм, увенчан със замък на върха си. Пред-

последният не приличаше по нищо на Есендън. Изглеждаше повече като

крепост, отколкото като благородническа къща.

– Дрондил Филдс – оповести Олрик. Принцът почти не бе продумал

след снощното изпитание. Не се оплакваше от дългото яздене или студе-

ния нощен въздух; яздеше мълчаливо с приковани към пътя очи.

– Интересно име за замък – отбеляза Ейдриън.

– Бродрик Есендън го кръстил така по време на войните, последвали

падението на Стюарда – обясни Майрън. – Синът му, Толин Велики, до-

вършил строежа, победил Лотомад Плешивия и се обявил за първия крал

на Меленгар. Битката се провела на полета, които принадлежали на фер-

мер на име Дрондил. По-късно цялата тази област започнала да се нарича

така, или поне така е в историята.

– Кой е бил Лотомад? – попита Ейдриън.

– Крал на Трент. След като Гленморган III бил екзекутиран, Лотомад

се възползвал от шанса си и изпратил армиите си на юг. Гхент и Мелен-

гар днес биха били част от Трент, ако не беше Толин Есендън.

– Предполагам и затова го наричат Велики.

– Точно така.

153

Конспирация за Короната

– Хубав дизайн. Петолъчната форма прави невъзможно намирането

на слепи стени за катерене.

– Това е най-здравата крепост в Меленгар – каза Олрик.

– Какво довело Есендъновци в Медфорд в такъв случай? – попита

Ройс.

– След войните – обясни Майрън, – Толин се почувствал депресиран

от живота в такава мрачна крепост. Построил замъка Есендън в Медфорд

и поверил Галилин на своя най-верен генерал, Седрик Пикилеринън.

– Синът на Седрик съкратил името до Пикъринг – добави Олрик.

Ейдриън забеляза занесен поглед на лицето на Олрик и меланхолич-

на усмивка на устните му.

– Семейството ми винаги е било близко с Пикърингови. Нямаме ди-

ректна кръвна връзка, но Моувин, Фанън и Денек винаги са ми били като

братя. Почти винаги прекарвахме зимата и лятото с тях.

– Обзалагам се, че другите благородници не са особено щастливи от

това – каза Ройс. – Особено онези, които са кръвно свързани.

Олрик кимна:

– Но въпреки това нищо не е произлязло от завистта им. Никой не се

осмелява да предизвика Пикъринг. Имат легендарна фехтовална семейна

традиция. Носят се слухове, че Седрик научил древното изкуство Тек'чин

от последния жив член на рицарите от Ордена на Фаулд.

– Кои? – запита Ейдриън.

– Както съм чувал – както Моувин ми е разказвал – били са следим-

перско братство, опитващо се да запази поне част от древните умения на

тешлорските рицари.

– А кои са били пък те?

– Рицарите Тешлор? – Олрик го погледна, зашеметен. – Те са най-ве-

ликите бойци, живели някога. Охранявали са самия император. Но пред-

полагам техниките им били забравени заедно с останалото при падането

на империята. И все пак, наученото от Ордена на Фаулд (а то предпола-

гам е било само частица от това, което тешлорските рицари знаели) нап-

равило Седрик легенда. Това знание се е предавало от баща на син през

поколенията и тази тайна дава на Пикърингови необичайно преимущес-

тво в битка.

– Добре сме запознати с тези любопитни факти – промърмори Ейд-

риън. – Но както казвах, това е хубав дизайн за крепост, с изключение на

дърветата – махна с ръка по посока на овощията. – Тази горичка би пред-

ложила добро прикритие за нападателите.

154

Майкъл Дж. Съливан

– Хълмът никога не е изглеждал така преди – обясни Олрик. – Преди

е бил редовно изсичан. Пикърингови засадили тази градина едва преди

няколко поколения. Същото е и с розовите храсти и рододендроните.

Дрондил Филдс не е сещал война в продължение на петстотин години.

Предполагам графовете не са виждали вреда в малко сянка, плодове и

цветя. Великата крепост на Седрик Пикилеринън сега не е нищо повече

от провинциално имение.

Достигнаха до входа и Олрик ги поведе без да спират.

– Ей, я почакайте! – нареди дебеличък пазач. Държеше сладкиш в

едната си ръка и чаша мляко в другата. Оръжието му бе до него. – Къде

така, като че това ви е есенната бърлога!

Олрик свали качулката си и пазачът изтърва десерта и млякото.

– Съ… съжалявам, Ваше Височество – той се препъна, заставайки

мирно. – Нямах представа, че идвате насам. Никой нищо не ми е казал –

обърса ръце и изтърси трохите от униформата си. – Останалата част от

кралското семейство идва ли с вас?

Олрик не му обърна внимание, продължавайки през портата по дъс-

чения мост към замъка. Останалите мълчаливо го последваха, докато

удивеният пазач гледаше подире им.

Подобно околностите на замъка, вътрешният двор също показваше

малка близост с крепостното си наследство. Представляваше привлека-

телна градина със спретнато оформени храсти и нарядко разпръснати

внимателно подрязани дръвчета. Цветни знамена в зелено и златно вися-

ха от двете страни на портика на централната кула, набраздявани от сут-

решния ветрец. Тревата изглеждаше внимателно поддържана, макар вече

да бе предимно жълта заради наближаването на зимата. Коли и каруци,

предимно натоварени с големи празни кошници, вероятно използвани за

събирането на плодове, отпочиваха под зелен навес. На дъното на една от

кошниците имаше няколко ябълки.

Конюшня бе разположена в близост до плевня, където крави изявя-