Конспирация за Короната

ната столица. И все пак да се разхожда сред легендарните зали на Пер-

сепликуис бе детската мечта на всяко момче в Апеладорн. Ала за Олрик

бе настъпил края на юношеството му.

Сега съм крал.

Мечтите за безкрайни дни на дръзки приключения, изследване на

границите с пиене на лошо пиво, спане под откритото небе и ласки с бе-

зименни жени се разнесоха като дим. Замениха ги видения на каменни

стаи, пълни с ядосани старци. Често бе наблюдавал как баща му свиква

двора и слуша църквата и благородниците да настояват за по-ниски да-

нъци и повече земя. Един граф дори бе изисквал екзекуцията на херцог

и отнемането на земите му заради загубата на една от скъпоценните си

крави. Бащата на Олрик бе седял в глухо страдание, докато дворцовият

секретар четеше многобройните петиции и оплаквания, за които кралят

трябваше да отсъди. Като дете Олрик си мислеше, че да е крал означава

да прави каквото си иска. Но през годините разбра истинското значение

– компромиси. Един крал никога не можеше да управлява без подкрепата

на своите благородници, а те никога не бяха доволни. Винаги искаха не-

що и очакваха кралят да им го предостави.

Сега съм крал.

За Олрик това изглеждаше като присъда. Щеше да прекара остатъка

от живота си, служейки на хората си, благородниците си и семейството

си, точно както баща му бе направил. Почуди се дали Амрат се е чувствал

по подобен начин, когато е наследявал короната. Това беше нещо, над ко-

160

Майкъл Дж. Съливан

ето не се беше замислял досега. Да вижда Амрат като човек и притежа-

тел на мечти бяха чужди за принца концепти. Зачуди се дали баща му е

бил щастлив. Когато Олрик си го припомняше, в ума му винаги изниква-

ха гъстата му брада и усмихнатите му очи. Баща му се бе усмихвал мно-

го. Олрик се зачуди дали е било заради изпитваното от управлението удо-

волствие, или защото прекараното със сина време му предоставяше така

нужната почивка от държавническите дела. Изпита внезапен копнеж да

види баща си още веднъж. Сега му се искаше да е отделял повече време

да поговори с него по мъжки, да се е допитвал до него за съвет и напът-

ствия в подготовка на този ден. Почувства се напълно сам и несигурен

дали ще съумее да се пребори с очакващите го дела. Повече от всичко му

се щеше просто да изчезне.

* * *

Острият звън на сблъскващ се метал събуди Ейдриън. След закус-

ката на Елла, той бе отишъл на двора. Бе станало значително по-хладно, но той откри място да подремне в лицето на мека ивица трева, огряна от

слънцето. Стори му се, че е склопил очи само за миг, но когато ги отвори

отново, вече бе доста след пладне. Отсреща момчетата отново се упраж-

няваха.

– Нападни ме пак, Фанън – нареди Моувин с приглушен от шлема

глас.

– Защо? Пак ще ме фраснеш.

– Трябва да се научиш.

– Не виждам защо – протестира Фанън. – Не е като да ме очаква во-

енният режим на турнирите. Аз съм вторият син. Ще свърша в някой ма-

настир да подреждам книги.

– Най-малките синове отиват в манастирите – Моувин вдигна забра-

лото. – Вторите синове са резерва. Трябва да си обучен и готов, ако умра

от някаква рядка болест. А ако не се случи, ти ще пътуваш из земите, гри-

жейки се сам за себе си. Това означава живот като наемник или на тур-

нирната верига. Или, ако имаш късмет, може да станеш шериф, маршал

или офицер при някой граф. Днес това е почти толкова добре, колкото и

поземлена благородническа титла. Но няма да получиш тези длъжности

или оцелееш дълго като наемник или мечоносец, ако не знаеш да се би-

еш. Сега ме нападни отново и този път завъртане, стъпка и удар.

Ейдриън отиде при дуелиращите се и седна на тревата близо до Де-

нек, за да гледа. Денек, който бе само на дванадесет години, го изгледа

любопитно.

161

Конспирация за Короната

– Кой си ти?

– Казвам се Ейдриън – отвърна той, докато протягаше ръка. Момчето

я пое, стискайки по-силно от необходимото. – Ти си Денек, нали? Третият

син на Пикъринг. Може би трябва да говориш с приятеля ми Майрън, тъй

като чувам, че си орисан да бъдеш в манастир.

– Не съм! – викна Денек. – Не отивам в манастир. Мога да се бия не

по-зле от Фанън.

– Не бих се изненадал – каза Ейдриън. – Фанън е тромав и няма ба-

ланс. Няма и да напредне особено, тъй като Моувин го обучава, а Моувин

разчита повече на десния и се опира на левия повече от необходимото.

Денек се ухили и се обърна към братята си:

– Ейдриън казва, че се биете като момичета.

– Какво? – запита Моувин, докато отбиваше слабата атака на брат си

за пореден път.

– А, нищо – отвърна Ейдриън, опитвайки да отрече и стрелна с пог-

лед Денек, който продължаваше да се хили. – Много благодаря – каза на

момчето.

– Значи мислиш, че можеш да ме надвиеш? – попита Моувин.

– Не. Просто обяснявах защо не мисля, че Денек ще отиде в манас-

тир.

– Защото се бием като момичета – допълни Фанън.

– Не, не, нищо подобно.

– Дай му меча си – каза Моувин.

Фанън подхвърли оръжието си към Ейдриън. То се заби на не повече

от фут от краката му. Дръжката се заклати като стол-люлка.

– Ти си един от крадците, за които ни каза Олрик, нали? – Моувин

сръчно размаха меча си по начин, който не бе използвал в показните бит-