Конспирация за Короната

най-добрите в царството хрътки. Там се научих да стрелям с лък. Ти си-

гурно стреляш много добре с лък, нали, Ейдриън?

– Случва ми се да уцеля гората от полето.

– Обзалагам се, че можеш да надстреляш всеки от синовете на

Джърл. Те са шестима и всеки от тях се мисли за най-добрия стрелец в

областта. Баща ни никога не ни е учил да стреляме. Казваше, че било без-

смислено, понеже нямало да се бием в редици. Научи ни да се съсредото-

чаваме върху меча. Макар че не виждам каква полза ще имам от това, ако

ме изпратят в манастир. Ще чета по цял ден.

– Всъщност има още много други неща за вършене – обясни Май-

рън, докато придърпваше одеялото по-плътно към раменете си. – През

пролетта, по-голямата част от времето ти ще минава в работа по градина-

та, а през есента те чака жътва, правене на зимнина и варене на бира. До-

ри през зимата има поправки и почистване. Разбира се, по-голямата част

от времето ти минава в молитви, групови или в уединение. Сетне…

– По-скоро бих станал пехотинец – въздъхна с гримаса Денек. – Или

може да се присъединя към вас двамата и да стана крадец! Трябва да е

невероятно вълнуващ живот да обикаляш света и изпълняваш опасни ми-

сии в името на краля.

– Човек би си помислил това, нали? – промърмори тихо Ейдриън.

167

Конспирация за Короната

Под тях самотен ездач бързо приближаваше портата.

– Не е ли това банерът на Есендън? – запита Ройс, посочвайки към

знамето със сокол, което ездачът носеше.

– Да – каза изненадано Денек. – Това е знакът на краля. Той е прате-

ник от Медфорд.

Размениха си объркани погледи, а през това време пратеникът влезе

в замъка. Сетне продължиха да говорят с Майрън, който напразно се

опитваше да убеди Денек, че животът в манастир не е никак лош, когато

Фанън дотича при тях.

– Ето къде сте! – извика им той. – Татко преобърна половината замък

да ви търси.

– Нас? – запита Ейдриън.

– Да – кимна Фанън. – Иска да види двамата крадци в залата си вед-

нага.

– Да не си задигнал нещо, Ройс? – поинтересува се Ейдриън.

– Бих се обзаложил, че е по-скоро свързано с флиртуването ти с Ле-

нар следобед и заплашването на Моувин само да се изперчиш – не му ос-

тана длъжен Ройс.

– Вината беше твоя – Ейдриън го бутна с пръст.

– Не става дума за нищо подобно – прекъсна ги Фанън. – Принцеса

Ариста ще бъде екзекутирана утре сутринта за измяна.

* * *

Нявга, преди много време, голямата зала на Дрондил Филдс бе слу-

жила за първия царски двор на Меленгар. Именно там крал Толин бе със-

тавил и подписал Дрондилската харта, положила началото на официал-

ното съществуване на кралството. Сега, остарял и избелял, пергаментът

бе закачен на една от стените на видно място. Около него висяха масив-

ни червени завеси, привързани със златни въжета с копринени пискюли.

Сега залата служеше за съвещания на граф Пикъринг. Ройс и Ейдриън

влязоха колебливо.

На дълга маса в центъра на стаята седяха дузина мъже, облечени с

изяществото на благородници. Графове, барони, шерифи и маршали; ръ-

ководството на Източен Меленгар бе пред тях. На главното място седеше

Олрик, а от дясната му страна – граф Пикъринг. Зад графа стоеше Моу-

вин и когато Ейдриън и Ройс влязоха, Фанън зае място до брат си. Олрик

бе елегантно облечен, без съмнение с дрехите на някой Пикъринг. Ейд-

риън бе виждал за последно принца преди по-малко от ден, но Олрик из-

глеждаше много по-възрастен.

168

Майкъл Дж. Съливан

– Каза ли им защо ги повиках? – графът запита сина си.

– Казах им, че принцесата ще бъде екзекутирана – отвърна Фанън, –

нищо повече.

– Бях призован от ерцхерцог Пърси Брага – обясни граф Пикъринг,

държейки съобщението, – да се явя в замъка Есендън като свидетел по

делото на принцеса Ариста в обвинение за вещерство, държавна измяна

и убийство. Обвинил я е в убийството не само на Амрат, но и в това на

Олрик – пусна депешата на масата и стовари юмрука си отгоре й. – Мер-

завецът иска да получи кралството!

– По-лошо е отколкото се страхувах – резюмира Олрик за крадците.

– Вуйчо ми е възнамерявал да умъртви мен и баща ми и сетне да обвини

Ариста за двете убийства. Ще я екзекутира и задържи царството за себе

си. Никой няма да заподозре нищо. Ще заблуди всички, че той е големият

закрилник на кралството. Убеден съм, че планът му ще проработи. Дори

аз я подозирах само преди няколко дни.

– Истина е. Дълго време се носят слухове, че Ариста се е впуснала в

тайните изкуства – потвърди Пикъринг. – Брага няма да има затруднения

в доказването на вината й. Неразбраното плаши хората. Мисълта за жена

с магическа сила е ужасяваща за старите мъже на удобни постове. Дори и

без заплахата от вещерство, повечето благородници не са във възторг от

мисълта за жена владетел. Решението ще бъде подсигурено. Присъдата

ще бъде изпълнена бързо.

– Но ако принцът се появеше – каза барон Енилд – и покажеше, че е

жив, тогава…

– Това е точно каквото Брага иска – обяви сър Ектън. – Той не може

да намери Олрик. Търсил го е с дни и не може да го открие. Иска да го

привлече, преди Олрик да съумее да събере армия. Разчита на младостта

на принца и липсата му на опит. Иска да го манипулира да реагира с емо-