Конспирация за Короната

ция, вместо с разум. Ако той не може да намери Олрик, ще накара принца

да дойде при него.

– По-малко от половината ни сили са се събрали досега – изръмжа

отчаяно Пикъринг. Отиде до голямата карта на Меленгар, която висеше

срещу древната харта и удари западната половина. – Най-могъщите ни

рицари са най-далеч от нас и тъй като имат най-много хора, ще им трябва

повече време, за да се явят. Не ги очаквам преди поне осем часа, може би

дори шестнадесет.

– Дори ако се примирим само с войската от Галилин, най-рано ще

можем да атакуваме едва привечер. Дотогава Ариста ще е мъртва. Бих

могъл да потегля веднага с наличните войници и останалите да ни пос-

169

Конспирация за Короната

ледват щом пристигнат, но така разцепваме силите си и рискуваме цялата

армия. Не можем да застрашим кралството заради една жена, пък била тя

и принцеса.

– Съдейки по наемниците, с които се сблъсках в странноприемни-

цата – каза им Олрик – подозирам, че ерцхерцогът очаква нападение и е

подсилил въоръжените си сили с наемни войски, верни само нему.

– Най-вероятно е изпратил разузнавачи и е подготвил засади – каза

Ектън. – Щом потеглим, той ще каже на останалите събрани за делото

благородници, че ние работим за Ариста и че трябва да отбраняват от нас

Есендън. Просто няма начин да се отправим натам, преди да сме събрали

достатъчно сили.

– Чакането – тъжно каза Олрик, – със сигурност ще докара Ариста

до кладата. Сега повече от всякога се чувствам виновен, че не й се дове-

рих. Тя спаси живота ми. Сега нейният е застрашен, а аз не мога да нап-

равя нищо – той погледна към Ейдриън и Ройс. – Просто не мога да стоя

бездейно и да я оставя да умре. Но да действам прибързано би било безу-

мие.

Принцът се изправи и отиде до крадците.

– Поразпитах за вас след като пристигнахме. Не сте ми казали всич-

ко за себе си. Мислех ви за обикновени крадци. Затова можете да си пред-

ставите изненадата ми, когато научих, че сте известни – той хвърли пог-

лед към благородниците в стаята. – Носят се слухове, че вие двамата сте

необичайно даровити, прочути с изпълнението на трудни, понякога поч-

ти невъзможни задачи за саботаж, кражба, шпионаж и в редки случаи

убийства. Не си правете труда да отричате. Много от присъстващите в

стаята ми довериха, че са прибягвали до услугите ви.

Ейдриън погледна към Ройс и сетне към лицата на стоящите пред не-

го. Кимна неловко. Сред тях имаше не само бивши клиенти, но и бивши

цели.

– Казаха ми, че сте независими и не сте част от никоя гилдия. Не е

малко постижение да работите с такава самостоятелност. Научих повече

за няколко часа от тях, отколкото за дни яздене с вас. Това което знам, обаче – това, което сам открих – е, че спасихте живота ми на два пъ-

ти, веднъж за да спазите обещанието към сестра ми и веднъж по неясни

за мен причини. Миналата нощ се изправихте срещу мощта на главния

канцлер на Меленгар и ми се притекохте на помощ срещу превъзхождащ

брой тренирани убийци. Никой не ви бе молил, никой нямаше да ви уко-

рява, ако ме бяхте оставили да умра. Не можехте да очаквате награда за

спасяването ми и все пак го сторихте. Защо?

170

Майкъл Дж. Съливан

Ейдриън погледна към Ройс, който мълчеше.

– Ами – започна боецът, като гледаше в пода, – предполагам защото

се бяхме привързали.

Олрик се усмихна и се обърна към останалите:

– Животът на принца на Меленгар – бъдещият крал – бе спасен не

от армията му, не от верните му телохранители, нито от крепост – а от

двама коварни, безсрамни крадци, които не са имали благоразумието да

си вървят по пътя.

Принцът пристъпи напред и постави ръце върху рамото на всеки

един от тях.

– Вече съм ви дълбоко задължен и нямам право да изисквам това, но

трябва да ви помоля да демонстрирате тази лоша преценка още веднъж.

Моля ви, спасете сестра ми и можете да назовете каквато цена си поже-

лаете.

* * *

– Още едно добро дело в последния миг – изръмжа Ройс, докато при-

бираше припаси в дисагите си.

– Истина е – каза Ейдриън, нахлузвайки колана на меча през рамо, –

но това поне е платено дело.

– Трябваше да му кажеш истинската причина, поради която го спа-

сихме от Трумбул: защото нямаше да си получим стоте златни тенента.

– Това беше твоята причина. Освен това колко често ни възлагат

кралски договори? Ако се разчуе, цената ни ще се вдигне значително.

– Ако се разчуе, ще ни обесят.

– Добре, уместно. Но не забравяй, че тя ни отърва кожите. Ако Арис-

та не ни беше помогнала да избягаме от затвора, сега щяхме да сме укра-

са за Есенния фестивал на Медфорд.

Ройс спря и въздъхна.

– Не казах, че няма да го направим, нали? Казах ли нещо такова? Не.

Казах на малкия принц, че ще го сторим. Просто не очаквай да се радвам

за което.

– Просто искам да те накарам да се почувстваш по-добре за реше-

нието си – каза Ейдриън. Ройс го изгледа. – Добре, добре, ще ида да се

погрижа за конете – взе снаряжението си и се отправи към двора, където

бе започнал да прехвърча снежец.

Пикъринг бе предоставил на крадците два от най-бързите си жребци

и всякакви неща, за които смятаха, че ще са им от полза. Елла им бе при-

171

Конспирация за Короната

готвила късна закуска и порядъчни запаси за из път. За защита от студа