Конспирация за Короната

се, че сега няма да разполагаме с много време за разговор, тъй като днес

в Меленгар бъркотията е доста голяма. Но както казвах на Брага, сметнах

от полза и за трима ни да проведем кратък разговор.

– Винаги на разположение, Ваша милост. Оценявам възможността

си да се срещна с новия крал на Меленгар – каза безгрижно Арчибалд.

Салдур и Брага си размениха погледи. – О, хайде сега, не е като да е тай-

на. Вие сте ерцхерцог и главен канцлер. С крал Амрат и принца мъртви, и Ариста екзекутирана, короната ще се премести на вашето чело. Наис-

тина много добре изпълнено. Моите почитания. Убийство пред очите на

176

Майкъл Дж. Съливан

всички, под носа на благородниците – те ще ви приветстват, докато отк-

радвате короната им.

Брага се вцепени:

– Да не би да ме обвинявате в…

– Разбира се, че не – спря го графът. – Никого не обвинявам. Какво

ме засягат вътрешните дела на Меленгар? Моят сюзерен е Етелред от

Уоррик. Случващото се във вашето царство не ме касае. Просто предла-

гах искрените си поздравления – вдигна чашата и кимна към епископа –

и на двама ви.

– Как наричаш тази игра, Белънтайн? – попита Брага колебливо, до-

като двамата със Салдур наблюдаваха младия аристократ много внима-

телно.

Арчибалд се усмихна отново:

– Любезни ми господа, не играя никаква игра. Възхитата ми е иск-

рена. Още повече в светлината на мой скорошен провал. Виждате ли, аз

самият се опитах да рискувам, за да увелича позицията си, но опитът ми

не се увенча с успех.

Наконтеният граф започна да забавлява Брага, който разбра какво

епископът вижда в младежа и любопитството му бе възбудено.

– Съжалявам да чуя за затрудненията ви. Какво точно се опитвахте?

– Ами, бях се сдобил с определени писма и се опитах да принудя

маркиза на Глъстън да ми даде дъщеря си. Бях заключил писмата в сейфа

на личната си кула и бях готов да ги покажа лично на Виктор. Всичко

вървеше отлично, но – пуф – Арчибалд направи жест на експлозия – пис-

мата бяха изчезнали. Като фокус.

– Какво им се случи? – запита Салдур.

– Бяха откраднати. Крадци прорязали дупка в покрива на кулата ми

и само за минути се промъкнали и ги отмъкнали под носа ми.

– Забележително – Салдур поднесе оценката си.

– Депресиращо беше. Накараха ме да изглеждам като глупак.

– Заловихте ли крадците?

Арчибалд поклати глава.

– Уви, не, но най-накрая разбрах кои са. Отне ми дни да го проумея.

Не бях казал никому че имам тези писма. Значи единствените, които биха

могли да ги вземат, са същите крадци, които наех, за да се сдобия с пис-

мата. Коварни дяволи. Наричат се Ририя. Не съм сигурен защо ги открад-

наха; може би са възнамерявали да ме накарат да платя два пъти, но ес-

тествено няма да им доставя това удоволствие. Ще наема някой друг да

залови следващите от Уиндското абатство.

177

Конспирация за Короната

– Значи писмата са били кореспонденция между маркиза на Глъстън

и крал Амрат? – попита Салдур.

Арчибалд погледна епископа, изненадан.

– Интересно предположение, Ваша милост. Не, бяха любовни писма

между дъщеря му и националиста Гаунт. Възнамерявах така да се омъжа

за Аленда и да спестя на Виктор унижението дъщеря му да се забърква с

простолюдието.

Салдур се изкикоти.

– Нещо смешно ли казах?

– Държал си в ръце повече, отколкото си подозирал – информира го

Салдур. – Това не са били любовни писма, нито са били предназначени

за Дигън Гаунт.

– С цялото ми уважение, Ваша Милост, прочетох писмата. Бяха ад-

ресирани до него.

– Убеден съм в това, но то е било само предпазна мярка, в случай,

че някой като теб ги открие. Доста хитроумно. Отлична диверсия – ако

писмата попаднат в чужди ръце. Любовникът Дигън Гаунт вероятно сим-

волизира желанието на Ланаклин за революция срещу крал Етелред. Ако

маркизът изразеше вижданията си открито, би рискувал екзекуция. Те-

зи писма всъщност са били закодирани съобщения от Виктор Ланаклин,

пратени от Аленда до вестоносец на крал Амрат. Маркизът на Глъстън е

изменник на кралството си и империалистката кауза. Ако беше осъзнал

това, щеше да получиш целия Глъстън и главата на Виктор като сватбен

подарък.

– Откъде знаете?

– Ерцхерцог Брага узнал за срещите, когато покойният крал му наре-

дил да плати на вестоносеца неотбелязано. Той, естествено, ми каза.

Арчибалд замлъкна и изля остатъка от брендито си в хранопровода.

– Но защо да ви казва?

– Като добър империалист, Пърси е наясно с важността църквата да

бъде добре информирана.

Арчибалд объркано погледна Брага:

– Но вие не сте ли роялист? Имам предвид, как би могъл главният

канцлер на Меленгар да бъде империалист?

– Наистина, как би могъл? – Салдур се усмихна.

– Сключвайки брак с член на кралското семейство – посочи Брага.

– Църквата тайно е поставяла империалисти на ключови позиции в

близост до трона на всяко роялистко кралство в Аврин и дори неколци-

на в Трент и Калис – обясни Салдур. – Чрез необичайни инциденти, тези

178

Майкъл Дж. Съливан

мъже са съумели да се озоват на трона на повечето от тези владения. Цър-

квата чувства, че когато наследникът най-сетне бъде открит, преходът би

бил по-плавен, ако различните кралства вече са готови да се закълнат във

вярност.

– Невероятно.