Конспирация за Короната

Войниците кимнаха и се заеха.

* * *

– Това разглеждане на Висшия съд на Меленгар бе свикано да раз-

гледа обвиненията, отправени срещу принцеса Ариста Есендън от глав-

ния канцлер, ерцхерцога на Меленгар Пърси Брага – силният глас на

главният магистрат прогърмя из стаята. – Принцеса Ариста е обвинена в

измяна срещу короната, убийство на сродниците си и магьосничество.

Най-голямата зала в замъка, кралският двор на Меленгар, имаше ка-

тедрален свод, цветни прозорци и обсипани с емблеми и щитове на бла-

городни домове стени. Пейките и балконите бяха претрупани със зрите-

ли. Благородниците и богатите търговци се притискаха, за да видят де-

лото на принцесата. Отвън още от ранни зори се бяха събирали тълпи и

183

Конспирация за Короната

чакаха в снега, докато търчащи им донасяха вести. Отделяше ги стена от

обвити в броня войници.

Самият съд представляваше няколко обградени редици отделни

кресла, по които седяха най-висшите аристократи в кралството. Някои от

местата бяха празни, но броят на пристигналите бе достатъчен, за да мо-

же Брага да реализира плана си. Сутрешният хлад все още не бе отпус-

нал благородниците и повечето от тях се бяха увили в кожи, докато ча-

каха огънят в голямата камина да сгрее стаята. Отпред стоеше празни-

ят трон, чиято неангажираност висеше като застрашителен призрак пред

съда. Присъствието му припомняше за значимостта на делото. То щеше

да реши кой ще седне там и поеме юздите на кралството.

– Този съд, съставен от добросъвестни и прозорливи люде, сега ще

пристъпи към изслушване на обвиненията и доказателствата. Нека Мари-

бор ги дари с мъдростта си.

Главният магистрат зае мястото си. Надигна се набит късобрад мъж

с малка уста. Носеше скъпи роби, които се стелеха подире му, докато се

изправяше пред съдебните заседатели, измервайки внимателно с поглед

всеки от тях.

– Почитаеми съд – каза адвокатът, придружавайки уводните си думи

с драматичен жест към столовете. – Възвишените ви персони вече знаят

за смъртта на обичния ни крал Амрат, сполетяла го преди седем дни в съ-

щия този замък. Също сте наясно с липсата на принц Олрик, смятан за

отвлечен и убит. Но как е възможно да се случват подобни събития сред

стените на собствения замък на краля? Крал може и да бъде убит. Принц

може и да бъде отвлечен. Ала и двете в една и съща нощ, и то едно след

друго? Как е възможно това?

Тълпата утихна, докато се напрягаше да чуе.

– Как е възможно двама убийци да се промъкнат незабелязани в за-

мъка, да промушат смъртоносно краля и въпреки залавянето им и хвър-

лянето им в тъмница, да се измъкнат? Последното само по себе си е неве-

роятно, защото килията им е била охранявана от опитни войници. Не са-

мо са били затворени, но и приковани към стената за китките и глезените.

Но което е повече от удивително – което е невероятно – след чудотвор-

ното си излизане от затвора, двамата не избягали! Не! Уведомени дока-

то все още били заловени за предстоящата им смърт – да бъдат насечени

на четири при изгрев-слънце, мъчителна и ужасна смърт – двамата убий-

ци останали в пълния с готови да ги блъснат обратно в килията войници

замък. Вместо да бягат с всички сили, те потърсили принца, най-охраня-

ваната и приоритетна персона в целия замък и го отвлекли! Отново ви

184

Майкъл Дж. Съливан

питам, как е възможно това? Спели ли са стражите? Толкова ли са били

некомпетентни, та да оставят убийците на краля да си излязат? А може

би някой е помагал на убийците?

Би ли могъл пазач да направи това? Чуждестранен шпионин? Дори

верен барон или граф? Не! Никой от тях не би имал авторитета да влезе

в тъмницата, да види убийците на краля, камо ли да ги освобождава. Не, любезни лордове, никой в замъка онази нощ не е притежавал правомо-

щията да влезе в затвора толкова лесно. С изключение на една персона –

принцеса Ариста! Бидейки дъщерята на жертвата, кой би й отказал пра-

вото да заплюе в лицата хората, отнели живота на баща й? Само дето тя

не е била там да опетнява затворниците, а да им помогне да довършат за-

почнатото от нея!

В тълпата се разнесе мърморене.

– Това е безчинство! – протестира възрастен мъж откъм пейките. –

Да обвинявате бедното момиче за смъртта на баща й… Засрамете се! Къ-

де е тя? Защо не присъства, за да оспори тези твърдения?

– Лорд Валин – обърна се към него адвокатът, – за нас е чест да сте

сред нас днес. Съдът ще призове принцесата скоро. Тя не е тук за изла-

гането на фактите, тъй като това е тежка и неприятна задача и съдът не

желае принцесата да бъде подложена на нея. Идентично, призованите да

свидетелстват могат да сторят това спокойно, извън присъствието на бъ-

дещата им кралица, в случай на нейното оправдаване. Освен това същес-

твуват и други, по-неприятни причини, към които ще се обърна в нужно-

то време.

Това не промени настроението на лорд Валин, но той не отправи

други протести и седна.

– Съдът призовава Ройбън Хилфред.

Адвокатът замлъкна, докато едрият войник, все още облечен в риз-

ница от метални халки и наметалото със сокол, се изправи пред съда.

Стойката му бе горда и изправена, но изражението му бе далеч от довол-

но.