Конспирация за Короната

– В действителност, капитан Уайлин не провеждаше ли претърсване

на замъка за допълнителни заплахи и не се ли погрижи той да предупре-

ди всички, че замъкът не е безопасен?

– Да.

– Принцесата обясни ли ви къде отива, за да знаете къде да я наме-

рите, след като съпроводите монасите?

– Не.

– Разбирам. А как бяхте сигурен, че двамата, които придружавате до

кухнята, са били монасите? Видяхте ли лицата им?

– Качулките им бяха вдигнати.

– Бяха ли вдигнати при влизането им в килията?

Хилфред се замисли за момент и сетне поклати глава.

– Не мисля.

– Значи, в нощта на бащиното й убийство, тя нарежда на личния си

телохранител да я остави незащитена и да ескортира двама монаси до

празните кухни – двама монаси, които внезапно решили да стоят с качул-

ки на закрито, за да прикрият лицата си? А принадлежностите на убий-

ците? Къде бяха те?

– При надзирателя.

– И какво му каза тя относно въпросните принадлежности?

– Уведоми го, че монасите ще ги вземат, за да ги раздадат на бедните.

– Те взеха ли ги?

– Да.

Адвокатът смекчи тона си.

– Ройбън, не ми изглеждате глупав. Глупаците не се издигат до та-

кива позиции. Когато чухте, че убийците са избягали и че монасите били

оковани на тяхно място, не ви ли мина през ума, че принцесата го е уре-

дила?

– Сметнах, че убийците са нападнали монасите след като принцеса-

та е напуснала килията.

– Не отговорихте на въпроса ми – каза адвокатът. – Попитах дали ви

е минало през ума.

Ройбън не каза нищо.

– Да или не?

– Може би, но само за кратко.

– Нека трансферираме вниманието си към по-скорошни събития.

Присъствахте ли на разговора между Ариста и вуйчо й в кабинета му?

– Да, но ми бе наредено да чакам отвън.

– Да чакате пред вратата, нали така?

189

Конспирация за Короната

– Да.

– Следователно сте могли да чувате какво се случва вътре?

– Да.

– Истина ли е, че принцесата влязла в кабинета на ерцхерцога, къ-

дето той усърдно работел по издирването на принца и го уведомила, че

принц Олрик е очевидно мъртъв и че търсенето е излишно? Че той би

могъл да оползотвори времето си в по-уместната… – тук той поспря и

се обърна към аристократите – подготовка на коронацията й като наша

кралица!

От тълпата се разнесе недоволно мърморене, а неколцина от съда

размениха няколко думи шепнешком и си кимнаха един другиму.

– Не си спомням да е употребила тези думи.

– Посочи ли тя, че ерцхерцогът трябва да спре издирването на Ол-

рик?

– Да.

– И заплаши ли тя ерцхерцога с намеци за предстоящата си корона-

ция и че щом стане кралица, той вече няма да бъде главен канцлер?

– Струва ми се, че каза нещо подобно, но тя бе ядосана…

– Това е всичко, сержанте. Приключих с въпросите. Свободен сте –

Хилфред понечи да напусне свидетелското място, когато адвокатът заго-

вори отново: – Съжалявам, само още нещо. Виждали или чували ли сте

принцесата да плаче за загубата на роднините си?

– Тя е много уединена жена.

– Да или не?

Хилфред се поколеба.

– Не, не съм.

– Имам готовност да призова тъмничаря в подкрепа на показанията

на Хилфред, ако съдът изпитва съмнения в истинността на разказаното –

каза на магистратите адвокатът.

Те се посъветваха шепнешком и главният магистрат отговори:

– Това няма да бъде необходимо. Думата на войсковия сержант е бла-

городна и не я подлагаме на съмнение. Можете да продължите.

– Убеден съм в еквилибриума на сегашното ви ниво на объркване с

моето – обърна се адвокатът към съдиите. – Много от вас я познават. Как

е възможно такова очарователно момиче да нападне собствените си баща

и брат? За да се сдобие с трона? Нетипично за нея, нали? Позволявам си

да се позова на вашето търпение. Причината ще бъде изяснена след миг.

Съдът желае да изслуша показанията на епископ Салдур.

190

Майкъл Дж. Съливан

Погледи от галерията кръстосаха стаята в търсене на духовника, до-

като старият човек бавно се надигна от мястото си и пристъпи към сви-

детелското място.

– Ваша милост, били сте в този замък по много различни поводи.

Познавате кралското семейство изключително добре. Можете ли да хвър-

лите малко светлина върху мотивацията на Нейно Височество?

– Господа – епископът се обърна към юристите в обичайния си то-

пъл и скромен тон, – грижех се за кралското семейство с години и тази

неотдавнашна трагедия е сърцераздирателна и отвратителна. Обвинени-

ята, които ерцхерцогът отправя към принцесата, са болезнени за ушите

ми, защото се чувствам почти като дядо на бедното девойче. Но въпреки

това не мога да крия истината, която е… принцесата е опасна.

Това породи възбуден шепот сред зрителите.

– Мога да уверя всеки един от вас, че тя вече не е невинното дете,

което преди носех на ръце. Видях я, говорих с нея, наблюдавах я в скръб-

та й – или по-точно липсата на скръб – за сродниците й. Мога правдиво

да ви кажа, жаждата й за знание и власт докара падението й в ръцете на

злото – епископът спря, отпусна глава в ръцете си и я поклати. Вдигна

очи с разкаяно лице и каза: – Това се случва, когато жената е образована

и в случая на Ариста, запозната с извратените сили на черната магия.

Тълпата ахна.

– Без да се вслуша в съвета ми, крал Амрат позволи на дъщеря си да