Конспирация за Короната

по коридора.

– Спри го, глупако – нареди Брага на дребосъка, но реакцията на

последния бе прекалено бавна. Крадецът вече бе далеч и джуджето зати-

ча след него. Брага извади собствения си меч и се обърна към Ейдриън.

– Знаеш ли кой съм? Зная, че наскоро се срещнахме в тъмницата,

където ти беше окован, но наясно ли си с репутацията ми? Аз съм ерц-

херцог Пърси Брага, главен канцлер на Меленгар и по-важно, носител на

титлата Майстор фехтовчик от пет поредни турнири. Ти имаш ли някакви

титли? Спечелени панделки? Връчени награди? Трофеи за умение с меч?

Победил съм най-добрите в Аврин, включително Пикъринг и вълшебна-

та му рапира.

– В чутата от мен история се казва, че в деня на дуела ви си е забра-

вил меча.

Брага се изсмя.

– Тази история е точно това; легенда. Използва я да оправдае загу-

бите си или когато се страхува от опонент. Мечът му е проста рапира с

красива дръжка.

Брага пристъпи напред и замахна към Ейдриън със зверски бърза

атака, която го избута назад. Замахна отново и Ейдриън трябваше да отс-

кочи, за да не бъде разсечен през гърдите.

– Бърз си. Това е добре. Ще направи нещата по-интересни. Виждаш

ли, господин крадец, сигурен съм, че си объркал ситуацията. Може би си

мислиш, че ме задържаш, докато приятелят ти бърза да освободи дама-

196

Майкъл Дж. Съливан

та в беда. Колко благородно за обикновен човек като теб. Трябва да си се

представящ като рицар, за да си такъв идеалист.

Брага се хвърли напред, гмурна се и нанесе удар. Ейдриън отстъпи

още веднъж и още веднъж. Брага се усмихна и му се присмя:

– Истината е, че ти въобще не ме задържаш. Аз задържам теб.

Ерцхерцогът финтира отляво и сетне нанесе къс удар към тялото на

Ейдриън. Той избегна атаката, но това наруши равновесието и гарда му.

Макар ударът на Брага да пропусна целта, той му позволи да удари лице-

то на Ейдриън с дръжката на меча, отхвърляйки го назад към стената на

коридора. Устната му започна да кърви. Моментално Брага замахна отно-

во, но Ейдриън се бе преместил и мечът на ерцхерцога заля с искри ка-

менната стена.

– Това май болеше.

– Бил съм и по-зле – каза Ейдриън. Задъхваше се леко, гласът му бе

по-малко уверен.

– Трябва да призная, че двамата бяхте доста забележителни. Репута-

цията ви определено е заслужена. Беше умно от ваша страна да се вмък-

нете в канала след ловците на плъхове и да ги използвате като примамка.

Също беше проява на интелигентност да ми изпратите онази бележка, ко-

ято да ме накара да ви заведа директно до принцесата, но гениалността

ви свършва тук. Виждаш ли, мога да те убия когато си поискам, но си ми

нужен жив. Трябва ми поне един човек, когото да екзекутирам. След ня-

колко мига Уайлин и дузина стражи ще дойдат тук и ще бъдеш отведен

на кладата. Междувременно твоят приятел, за когото си сигурен, че спа-

сява Ариста, всъщност ще причини гибелта и на двама им. Би могъл да

изтичаш и да го предупредиш, но – о, да, точно така – ти ме задържаш, нали?

Брага се ухили и атакува отново.

* * *

Ройс стигна до врата в края на залата и не се изненада да я намери

заключена. Извади инструментите от колана си. Ключалката бе обикно-

вена и той не срещна проблеми с нея. Вратата се отвори, но моментално

Ройс почувства, че нещо не е наред. По-скоро бе усетил – отколкото чул

– изщракване. Инстинктите му нашепваха, че нещо не е наред. Погледна

към спираловидните стълби, които изчезваха нагоре в кулата. Нищо не

изглеждаше подозрително, но дългогодишният опит го съветваше друго-

яче.

197

Конспирация за Короната

Колебливо прекрачи на първото стъпало и нищо не се случи. Покате-

ри се на второто и третото, бавно отправяйки се нагоре, ослушвайки се за

издайнически звуци, търсеше жици, лостове и разхлабени тухли. Всичко

изглеждаше наред. Зад него надолу по коридора се носеха далечните зву-

ци на борба с меч, докато Ейдриън задържаше ерцхерцога. Трябваше да

побърза.

Покатери се още пет стъпала. Имаше малки прозорци, не повече от

три фута високи и само един широки, достатъчно големи да пропускат

светлина, но нищо повече. Зимното слънце обливаше стълбището в от-

паднало сияние. По-скоро тежестта, а не хоросанът задържаха заедно

гладките каменни стени. Стъпалата също бяха изработени от солидни ка-

менни блокове, съединени с удивително майсторство, така че и лист пер-

гамент не би могъл да бъде подпъхнат между тях.

Ройс се премести на деветото стъпало и докато пренасяше тежестта

си върху по-горния каменен блок, кулата се разклати. Той инстинктивно

започна да отстъпва назад и тогава се случи. Предишните осем стъпала

пропаднаха. Отчупиха се и паднаха в новооткрилата се пропаст. Ройс

пренесе тежестта си напред точно навреме, за да избегне смъртоносното

падане; направи нова неуравновесена крачка върху следващото стъпало.

Щом го стори, предишното стъпало също се отчупи и падна. Кулата от-

ново изтътна.

– Ключалката беше първата ти грешка – каза му Магнус.

Ройс чу гласа на джуджето откъм прага. Когато се обърна, го видя да

стои точно пред вратата в коридора на замъка. Въртеше около показалеца

си ключ. Разсеяно поглаждаше брадата си.

– Отвориш ли вратата без ключа, капанът се задейства – обясни Маг-

нус с широка усмивка.