Конспирация за Короната

– Отвори килията на затворниците, които хората на Уайлин току-що

доведоха. Мърдай!

– Да, милорд – тъмничарят непохватно ровичкаше из огромния сноп

ключове, докато бързо вървеше към коридора с килиите. Двама стражи

193

Конспирация за Короната

стояха на пост от двете страни на вратата и бързо отстъпиха встрани при

приближаването му.

– Вие двамата тук ли бяхте след докарването на затворниците? – за-

пита пазачите Брага.

– Да, милорд – отвърна левият. – Капитан Уайлин ни заповяда да

стоим на пост и да не допускаме никого, освен него или вас.

– Много добре – каза Пърси. Сетне добави за тъмничаря: – Отвори.

Надзирателят отключи вратата и влезе в килията. Вътре Брага видя

двамина приковани към стената, разсъблечени до кръста и със запушени

усти. Това не бяха същите хора, които бе видял в нощта на убийството.

– Отпушете им устите – Брага нареди на надзирателя. – Кои сте вие?

Какво правите тук?

– К-к-к-акзвам се Бендънт, Ваша милост. Аз съм просто метач от

Кърбисенд – честно. Не правехме нищо лошо!

– Какво търсехте в каналите под замъка?

– Ловяхме плъхове, сър – обясни другият.

– Плъхове?

– Да, сър, честно, тъй беше. Казаха ни, че днес в замъка ще има го-

лямо събитие и че от кухнята се оплаквали от плъхове, които излизали от

канала. Заради студа, сър. Казаха ни, че ще получим по сребърен тенент

за всеки мъртъв плъх – само…

– Само какво?

– Само дето нямаше плъхове, Ваша светлост.

– Преди да хванем някой, бяхме зашеметени от войници и доведени

тук.

– Видяхте ли? Какво ви казах? – Арчибалд рече на Брага. – Вече са

я отвели. Откраднали са я точно под носа ви; както на мен ми задигнаха

писмата!

– Не биха могли. Няма как да стигнат до кулата на Ариста. Прекале-

но е висока и по нея човек не може да се покатери.

– Казвам ви, Брага, тези мъже са опитни. Покатериха се по моята Си-

ва кула, а тя е една от най-високите.

– Доверете ми се, Арчибалд. Кулата на Ариста не може да бъде изка-

терена.

– Но те са го направили – настоя Белънтайн. – И аз не мислех, че е

възможно, когато го сториха с мен, не и докато не отворих сейфа и пляч-

ката ми бе изчезнала. Сега вашата е изчезнала. Какво ще правите с тъл-

пата отвън, когато не разполагате с принцеса, която да изгорите?

194

Майкъл Дж. Съливан

– Просто не е възможно – отвърна ерцхерцогът, избутвайки Белън-

тайн настрана. – Вие двамата – каза докато излизаше на пазачите, които

все още стояха пред килията, – елате с мен и донесете една от запушал-

ките за уста. Време е принцесата да яви пред съда.

Брага ги поведе през замъка и през шест реда стъпала до покоите.

Коридорът тук бе празен. Всички слуги се бяха събрали да слушат дело-

то.

Преминаха покрай кралския параклис и продължиха по коридора до

съседната врата. Брага я отвори и изкрещя:

– Магнус! – вътре имаше джудже с плетена кафява брада и широк

плосък нос, което си почиваше. Беше облечено в синя кожена жилетка,

големи черни ботуши и яркооранжева риза с издути ръкави, която праве-

ше ръцете му да изглеждат огромни.

– Време ли е вече? – попита джуджето и скочи от леглото. Прозина

се и разтри очи.

– Има ли някаква възможност някой да се е добрал до кулата и да е

отвел Ариста оттам?

– Никаква – отвърна джуджето с пълна увереност. Брага навъсено

гледаше ту него, ту Белънтайн.

– Трябва да знам със сигурност. Освен това тя вече трябва да слезе

за изгарянето, а аз трябва да се върна на делото. Ще трябва да я доведеш.

Вземи тези стражи със себе си. Един от тях има запушалка. Убеди че тя

ще влезе в употреба, преди да доведете принцесата – към пазачите ер-

цхерцогът добави: – Принцесата е била покварена от черна магия, тя е

вещица и може да манипулира умовете ви, така че не я оставяйте да ви

говори. Доведете я пред съда – стражите кимнаха и джуджето ги поведе

надолу по коридора към кулата.

– Арчибалд, идете да повикате Уайлин, капитанът на стражите. Той

е при главната порта. Кажете му да дойде в кралското крило и да подпо-

могне охраната на принцесата. Не мога да рискувам. Разбрано?

– Ще направя каквото казвате, Пърси, но съм сигурен, че вече я няма

– настоя Арчибалд. – Тези копелета са невероятни. Те са като призраци и

въобще не се страхуват. Работят под носа ти, ограбват те и имат наглост-

та да ти пратят бележка уведомявайки те какво са направили!

Брага поспря за миг.

– Наистина, защо им е да правят това? – запита се. – Ако са я отк-

раднали, защо ме уведомяват? И ако не са, биха подозирали, че веднага

бих проверил… – той погледна през рамо в посоката, в която джуджето

195

Конспирация за Короната

бе изчезнало, сетне се обърна отново към Арчибалд. – Доведете Уайлин

тук, веднага!

Брага затича по коридора, следвайки джуджето и двамата стражи.

Точно влизаха в северния коридор, който отвеждаше право към кулата,

когато ги настигна.

– Спрете на място!

Джуджето се обърна с объркано изражение. Стражите реагираха раз-

лично. По-едрият от двамата се извъртя, изваждайки меча си и запречи

пътя на ерцхерцога.

* * *

– Време е да действаме, Ройс – каза Ейдриън, захвърляйки шлема си.

Стандартният меч на дворцовата охрана бе тежък и неудобен за хватката

му.

Ройс също свали шлема си и задминавайки джуджето, затича надолу