Конспирация за Короната

посещава университета, където тя изучаваше магия. Тя се разкри за сили-

те на мрака и това породи у нея ненаситен ламтеж за власт. Обучението

зася недобро семе в нея, разцъфнало в скверната гибел на баща й и брат

й. Тя вече не е принцеса на това кралство, а вещица. Показателно за това

е, че тя не е проронила и сълза за баща си. Като епископ на църквата зная, че вещиците не могат да плачат.

Тълпата ахна отново. Брага чу някой да казва „Знаех си!“ из галери-

ята.

Адвокатът призова графиня Амрил и тя разказа как две години по-

рано Ариста я омагьосала, защото казала на сквайър Дейвънс, че принце-

сата го харесва. Амрил подробно описа как страдала от циреи дни наред.

Сетне адвокатът призова двамата монаси, които, подобно на графиня

Амрил, горяха от желание да разкажат как са били онеправдани от прин-

цесата. Изтъкнаха как въпреки уверенията в противното, тя настояла

крадците да бъдат освободени от оковите и как престъпниците се нахвър-

лили отгоре им в мига, в който тя излязла от килията.

191

Конспирация за Короната

Реакцията на тълпата стана по-шумна и дори лорд Валин изглежда-

ше разтревожен.

Пърси Брага със задоволство оглеждаше хората от мястото си зад ма-

гистратите. Лицата на дребните аристократи се изпълваха с гняв. Успеш-

но бе раздухал искрата в пламък, а пламъкът скоро щеше да е буен огън.

Забеляза Уайлин да си проправя път към него през тълпата.

– Хванахме ги, милорд – докладва му той шепнешком. – Затворени

са в тъмницата. Малко поочукани от двама престараващи се мои хора, но

живи.

– Отлично, а някакво раздвижване по пътищата? Някакви индика-

ции, че поддръжниците на предателката Ариста може да нападнат?

– Не зная, сър. Идвам направо от канализацията.

– Много добре. Стой на портата и надуй рога, ако видиш нещо. При-

теснявам се, че Пикъринг от Дрондил Филдс може да ни нападне. О, и

ако видиш онова проклето джудже, кажи му, че е време да докара прин-

цесата.

– Разбира се, Ваша светлост – Уайлин извади малък свитък от наме-

талото си. – Дадоха ми това докато идвах насам. Току-що пристигна за

вас по пратеник.

Брага пое посланието и войникът се оттегли с поклон.

Брага се ухили колко леко вървеше всичко. Зачуди се дали принцеса-

та в далечния си затвор-кула усеща наближаващата смърт. Собствените

й обични поданици скоро щяха да молят – не, настояват – за нейната ек-

зекуция. Предстояха показанията на управителя на хранилището, който

щеше да разкаже за изчезналия кинжал, впоследствие открит сред вещи-

те на Ариста. И след това, разбира се, идваха крадците. Тях ще задържи

за края и ще ги извлече оковани и със запушени усти. Самият им вид ще-

ше да предизвика бунт. Уайлин ще свидетелства как ги е заловил да се

опитват да спасят принцесата. Магистратите няма да имат друг избор ос-

вен да отсъдят против Ариста и да му сервират трона.

Все още трябваше да се оправя с Олрик, но това вече бе неизбежно.

Бе убеден, че ще го надвие. Неколцина от по-недоволните източни лор-

дове вече се бяха съгласили да го подкрепят в момента, в който сложи

короната. Смяташе да проведе церемонията след като делото приключи и

Ариста бъде мъртва. На следващия ден ще поведе кралството. Олрик ще

престане да бъде принц и ще стане беглец.

– Съдът призовава складов чиновник Клайн Друсс – казваше адвока-

тът, – комуто за съхранение било поверено оръжието на престъплението.

192

Майкъл Дж. Съливан

Още доказателства за вината, помисли си Брага, докато развиваше

пергамента, даден му от Уайлин. Не носеше печат, нито благороднически

герб, само семпла връзка. Прочете съобщението, което бе простичко като

опаковката си:

Изпусна ни в канала.

Вече имаме принцесата.

Времето ти изтича.

Ерцхерцогът смачка бележката в шепа и се вторачи в многоликата

тълпа, чудейки се дали авторът й го наблюдава. Сърцето му ускори туп-

тенето и той се изправи бавно, опитвайки се да не привлича вниманието

към себе си.

Адвокатът забеляза движението му и му хвърли любопитен поглед.

Брага успокои притесненията му с лек жест. Отправи се към изхода, на-

лагайки си да върви бавно и спокойно. В мига, в който излезе през врати-

те на залата и се скри от погледите на тълпата, той се втурна през залите

на замъка, а наметалото му плющеше зад него. В ръката си стискаше бе-

лежката до болка.

Не е възможно, помисли си. Не може да бъде! Чувайки бързо приб-

лижаващи се стъпки зад гърба си, той спря и се завъртя, като изтегли меча

си.

– Проблем ли има, Брага? – запита Арчибалд Белънтайн. Държеше

ръцете си вдигнати пред острието на ерцхерцога. Брага мълчаливо му

подхвърли бележката и възобнови пътя си към затвора.

– Пак тези крадци, тези проклети крадци – извика графът на Чадуик,

докато търчеше подир Брага. – Те са демони! Магьосници! Зли влъхви!

Те са като дим, появяват се и изчезват по желание.

Арчибалд настигна Брага и двамата заслизаха по стълбите към зат-

вора, където пазачът отскочи настрана в последния миг, едва успявайки

да избегне сблъсъка. След като опита вратата и я намери заключена, Бра-

га я удари с юмрука си. Тъмничарят услужливо напусна бюрото си и до-

несе ключове за почервенелия ерцхерцог.

– Милорд, аз…