Конспирация за Короната

ито ги наемат и са склонни да се обръщат срещу работодателите си. Аз

също ги наех и сега ги откривам да работят срещу мен. Имам причина

да вярвам, че днес може да бъдат тук и съм пуснал в действие планове

за залавянето им. Ако наистина се появят, ще ги осъдя заедно с Ариста.

Твърде е вероятно и тримата да горят на кладата в ранния следобед.

– Наистина сте изключително щедър, милорд – отвърна Арчибалд с

кимване и усмивка на уста.

– Помислих си, че това може да ви хареса. При пристигането си спо-

менахте, че Олрик е мъртъв – и това наистина е възгледът, който съм раз-

пространявал. За съжаление това не е така – поне още не. Ариста уреди-

ла крадците да изведат Олрик от замъка в нощта на кончината на Амрат.

Вярвам, че принцът ги е наел и че ще се опитат да спасят сестра му. Сле-

дите показват, че са напуснали замъка през канала, така че там съм взел

допълнителни мерки. Решетката в кухнята е запечатана и Уайлин, начал-

никът на стражата, е в готовност с най-добрите си хора да затвори речна-

та решетка зад гърба им. Дори нарочно не поставих пазачи наблизо, за да

изглежда по-примамливо. С малко повече късмет, глупавият принц може

да се направи на млад герой и да дойде с тях. Ако го стори – шах и мат!

Арчибалд кимна с видимо удоволствие.

– Наистина сте много впечатляващ.

Брага вдигна чашата си.

– За мен.

– За вас – вдигна наздравица Арчибалд.

На вратата се почука силно.

– Влез – провикна се Брага, раздразнен.

– Главен канцлер! – един от наемниците на Брага нахлу в стаята. Бу-

зите и носът му бяха червени, бронята му подгизнала. По главата и раме-

нете имаше сняг.

181

Конспирация за Короната

– Да? Какво има?

– Стражата на стената докладва за стъпки в снега, водещи до реката

в близост до каналите, милорд.

– Отлично – отвърна Брага, изпразвайки чашата си. – Вземи осем чо-

века и подкрепи капитан Уайлин от реката. Не искам да се измъкнат. И

запомни, ако принцът е с тях, убийте го на място. Не позволявай на Уай-

лин да ви спре. Във всеки случай искам крадците живи. Заключете ги в

тъмниците и им запушете устите както преди. Ще ги използвам като до-

пълнително доказателство срещу Ариста и ще ги изгоря всички навед-

нъж.

Войникът се поклони и излезе.

– Сега, господа, нека се присъединим към магистрата и останалите

благородници. Нямам търпение делото да започне.

Тримата се изправиха и рамо до рамо излязоха през широката двой-

на врата.

* * *

Усиленото от снега утринно слънце надничаше в решетката при ре-

ката като ярка бяла светлина. Зимното сияние се разливаше по бляскавия

таван, разкривайки покрит с мъх и плесен древен камък. Замръзналата

пот на стените отразяваше светлината, препращайки я напред-назад, до-

като най-подир в унес я оставяше да цопне във всепоглъщащата тъма. В

мрака се спотайваха приклекнали войници. Краката им бяха затънали до

глезените в мръсна студена вода, която ги подминаваше в пътешествието

си от отходните канали на замъка до реката. Бяха чакали мълчаливо бли-

зо четири часа, но сега можеха да чуят приближаващи стъпки. Разплиск-

ването на мръсната вода се отрази от стените на канала, а за да не останат

по-назад, сенки също заиграха върху камъните.

Уайлин с жест нареди на войниците си да останат на място и да про-

дължат да пазят тишина. Искаше да се убеди, че ариергардът е заел по-

зиция и да види жертвите, преди да нападне. Каналът имаше много от-

клонения, където двама мъже можеха да избягат и скрият в тъмното. Не

възнамеряваше да преследва плъховете през лабиринт от тунели. Тук до-

лу бе неприятно, но Уайлин знаеше също, че ерцхерцогът иска крадците

за сутрешните тържества и не би бил възхитен от дълго отлагане.

Скоро се появиха. Двама мъже – единият висок и едър, другият по-

нисък и по-слаб – облечени в топли зимни наметала с вдигнати качулки, бавно завиха иззад ъгъла, спирайки от време на време да се огледат.

182

Майкъл Дж. Съливан

– Напомни ми да поздравя Негово Величество за качеството на кана-

лите му – спомена един от тях с ироничен тон.

– Поне мръсотията е по-топла от реката – отвърна другият.

– Да, твърде лошо, че това се случва в най-студения ден от годината.

Защо не можеше да е по средата на лятото?

– Тогава със сигурност би било по-топло, но представяш ли си каква

воня ще е?

– Като стана дума за миризма, мислиш ли, че вече сме близо до кух-

ните?

– Ти си водачът, аз не виждам нищо.

Уайлин даде знак.

– Движение! Хванете ги!

Стражите изскочиха от пусията си в едно разклонение и се впуснаха

към двамата. Притичали отзад други войници отрязваха пътя за бягство.

Обкръжиха ги с извадени мечове и приготвени щитове.

– Внимателно – каза Уайлин, – ерцхерцогът каза, че са пълни с изне-

нади.

– Сега ще видите изненади – каза един от задните войниците и като

пристъпи, удари високия с петата на меча си, поваляйки го на земята.

Друг използва щита си по подобен начин и вторият също се срина в без-

съзнание.

Уайлин въздъхна и ги изгледа гневно, сетне сви рамене.

– Възнамерявах да ги оставим да вървят, но и това ще свърши рабо-

та. Оковете ги, запушете им устите и ги завлечете в тъмницата. И в името

на Марибор, извадете им главите преди да се удавят. Брага ги иска живи.