Конспирация за Короната

– Изненадам съм да чуя това.

– Е, не приличаше на някой с царствени белези по времето, когато

уреждахме брака ти със сестрата на Амрат. Ти беше мършав, превзет, ма-

лък…

– Това беше преди близо двадесет години – протестира Брага.

– Доста вярно. Но по онова време всичко, което забелязвах в теб бе-

ше умението ти с меча и яростният империализъм. Страхувах се, че би-

дейки толкова млад, ти може… е, кой знае дали би останал верен? Но ти

ми доказа, че греша. Прерасна в умел администратор; и умението ти да

се нагаждаш към неочакваните събития, подобно на внезапната промяна

в графика, причинена от Ариста, доказва уменията ти ефективно да раз-

решаваш проблеми.

– Ще призная, че не протече точно както бях планирал. Бягството на

Олрик бе неочаквано. Определено подцених принцесата, но тя поне бе

достатъчно любезна да ми предостави удобен начин да я въвлека.

– И какво точно възнамеряваш да направиш по отношение на малкия

брат на Ариста? Знаеш ли къде е?

– Да, в Дрондил Филдс. Получих няколко доклада за сбора в Гали-

лин. Войници се събират в замъка на Пикъринг.

174

Майкъл Дж. Съливан

– И това не те притеснява?

– Да кажем, че ми се ще да бях заловил хлапенцето преди да се добе-

ре до Пикъринг. Но ще се заема с него веднага щом приключа със сестра

му. Той се оказа доста хлъзгав. Измъкна ми се между пръстите при Уи-

сънд брод. Не само избяга, но и задигна конете на хората ми. Мислех си, че ще е лесно да бъде открит и имах отряди наблюдаващи всеки път, до-

лина и село, но за няколко дни той просто изчезна.

– И тогава се е добрал до Пикъринг?

– О, не – каза Брага. – Всъщност успях да го хвана. Патрул го е зало-

вил в странноприемницата „Сребърната кана“.

– Не разбирам. Защо тогава не е тук?

– Защото патрулът ми така и не се върна. Избързал напред пратеник

донесе новините, че Олрик е заловен, но останалите изчезнаха. Разслед-

вах и попаднах на някакви удивителни слухове. Според докладите ми,

двама мъже, които пътували с принца, организирали местните и напра-

вили засада на хората ми.

– Знаеш ли кои са тези двамата, които му се притекли на помощ?

– Нямам имена, но принцът ги наричал свои кралски защитници.

Убеден съм обаче, че това са същите двама крадци, които бях уредил да

поемат вината за смъртта на Амрат. Някак си принцът е съумял да си оси-

гури услугите им. Вероятно им е обещал богатства, вероятно дори титла

и земя. Момчето е по-умно, отколкото си мислех. Но това е без значение, направил съм съответните приготовления. През последните няколко сед-

мици подсилвах армията на Меленгар с мои наемници. Амрат така и не

разбра. Едно от преимуществата да си главен канцлер е, че не се налага

да полагаш царския печат на всички заповеди.

Отново се почука на вратата и влезе същият слуга.

– Графът на Чадуик желае да ви види, милорд.

– Арчибалд Белънтайн? Той пък какво прави тук? Разкарай го.

– Не, почакай – намеси се епископът. – Аз го помолих да дойде. По-

кани го – прислужникът се поклони и излезе, затваряйки вратата след се-

бе си.

– Бих предпочел да бе обсъдено с мен – каза Брага. – Простете, Ваша

милост, но днес програмата ми е прекалено натоварена, за да вместя в

нея посещението на съсед-аристократ.

– Да, зная, че си зает, но църквата има свои дела, с които трябва да

се занимава. Както добре знаеш, вие не сте единственото кралство, за ко-

ето се грижим. Графът на Чадуик представлява определен интерес за нас.

Той е млад, амбициозен и лесно се впечатлява от успеха. Ще му бъде от

175

Конспирация за Короната

полза да се убеди от първа ръка какви неща са възможни с наличието на

правилните приятели. Пък и съюзник на южната ви граница със сигур-

ност би било от полза и за вас.

– Предлагате да го откъсна от властта на крал Етелред?

– Етелред е добър империалист, признавам, но императорът може да

бъде само един. Няма причина това да не си ти, стига да продължиш да

демонстрираш полезността си. Белънтайн притежава много качества, ко-

ито могат да ни помогнат в това начинание.

– Още не съм станал дори крал, а вие говорите за императорски тит-

ли?

– Църквата не е оцеляла три хиляди години без да гледа напред. А,

ето го. Влизай, влизай, Арчибалд – Арчибалд Белънтайн пристъпи, отър-

свайки снега от наметалото си и тропайки с крака. – Хвърли наметалото

и ела до огъня. Сгрей се, момче. Пътуването трябва да е било мразовито.

Арчибалд прекоси стаята и целуна пръстена на седящия епископ.

– Добро утро, Ваша милост – каза той, сетне се обърна и любезно се

поклони на ерцхерцога. – Милорд.

Смъкна плаща си и го отърси внимателно. Огледа се объркан:

– Слугата ви излезе преди да вземе наметалото ми.

– Просто го хвърлете някъде – посъветва го Брага.

Графът го изгледа изумено:

– Това е вносен дамаск със златна бродерия – точно тогава слугата

се завърна, носейки удобен стол. – А, ето те. Ето, дръж това и за Мари-

бор, не го окачай на кука – подаде наметката си на прислужника, който се

поклони и излезе.

– Бренди? – предложи Брага.

– О, богове, да – отвърна Арчибалд. Брага му подаде чаша, дъното

на която бе покрито с тъмнокехлибарена течност.

– Оценявам идването ти, Арчибалд – каза епископът. – Страхувам