Конспирация за Короната

се облякоха с тежки вълнени наметала и увиха лицата си с тъмни шалове.

– Надявам се, че ще се срещнем отново – каза им Майрън, докато

приготвяха конете си. – Вие двамата сте най-удивителните хора, които

съм срещал, макар че това не говори много, нали?

– Важно е намерението – каза Ейдриън и мечешката му прегръдка

изненада дребосъка. Докато се качваха на седлата си, Майрън наведе гла-

ва и измърмори тиха молитва.

– Готово – Ейдриън каза на Ройс, – сега Марибор е на наша страна.

Вече може да си спокоен.

– Всъщност – каза Майрън смутено, – аз се молех за конете. Но ще

се моля и за вас – добави бързо.

Олрик и Пикърингови излязоха на двора да ги видят. Дори Ленар бе-

ше с тях, облечена в бяло кожено наметало. Така се бе омотала в пухка-

вата си пелерина, че само очите й се виждаха.

– Ако не можете да я измъкнете – каза Пикъринг, – опитайте се да

забавите екзекуцията до пристигането на силите ни. Но щом дойдат, пог-

рижете се тя да е на сигурно място. Убеден съм, че Брага ще я убие от

отчаяние. И още нещо: не се опитвайте да се биете с него. Той е най-доб-

рият фехтовчик в Меленгар. Оставете го на мен – графът удари елегант-

ната рапира, която висеше на бедрото му. – Този път ще имам собствения

си меч и ерцхерцогът ще изпита как жили.

– Аз ще водя нападението над Есендън – каза им Олрик. – Мой вла-

детелски дълг. Така че ако се доберете до сестра ми и ако аз падна преж-

девременно, кажете й, че съжалявам за недоверието си. Кажете й… – той

се запъна за момент. – Кажете й, че съм я обичал и че мисля, че от нея ще

излезе прекрасна владетелка.

– Ще й кажете сам, Ваше Величество – увери го Ейдриън.

Олрик кимна и сетне добави:

– Освен това съжалявам за това, което ви казах преди. Вие двамата

сте най-добрите кралски защитници, за които изобщо мога да се надявам.

Сега вървете. Спасете сестра ми или ще хвърля и двама ви обратно в тъм-

ницата!

Те се поклониха с уважение в седлата, сетне обърнаха конете си и

ги пришпориха в галоп. Излязоха през портата и се изгубиха в студения

мрак на нощта.

172

Майкъл Дж. Съливан

Глава 8

Дела

Утрото на делото на Ариста Есендън пристигна едновременно с

първия сняг. Въпреки липсата на сън, Пърси Брага не чувстваше никаква

умора. Предната утрин бе задвижил колелата, разпращайки обявленията

за делото и сега стотици детайли изискваха личното му внимание. Про-

веряваше списъка със свидетели, когато на вратата на кабинета му се по-

чука и влезе прислужник.

– Поднасям извинения за безпокойството, сър – поклони се мъжът, –

епископ Салдур е тук. Каза, че сте искали да го видите?

– Разбира се, разбира се, покани го – отвърна ерцхерцогът.

Старият духовник влезе, облечен в червено-черна роба. Брага преко-

си стаята и с поклон целуна пръстена му.

– Благодаря ви за ранната визита, Ваша милост. Гладен ли сте? Ще

желаете ли закуска?

– Не, благодаря, вече се нахраних. На моята възраст човек се събуж-

да рано, независимо дали желае или не. За какво точно искаше да гово-

рим?

– Исках да се убедя, че нямате някакви въпроси относно утрешните

показания. Можем да ги преповторим. Заделил съм време.

– Разбирам – отвърна епископът, кимайки бавно. – Не смятам това

за необходимо. Притежавам ясна визия за изискваното.

– Чудесно, в такъв случай всичко е наред.

– Отлично – каза епископът и добави, хвърляйки поглед към гарафа-

та. – Бренди ли съзирам?

– Да, ще желаете ли?

– В нормални случаи не бих си позволил в толкова ранен час на деня,

но сега поводът е специален.

– Абсолютно, Ваша милост.

Епископът се разположи в близост до огъня, докато Брага наля две

чаши и му подаде едната.

– За новия режим в Меленгар – вдигна наздравица ерцхерцогът. При

докосването на чашите им, кристалът иззвъня чисто, като камбана. И два-

мата отпиха голяма глътка.

– Има нещо в малко бренди на снеговит ден – отбеляза Салдур с до-

волен глас. Имаше бяла коса и благи очи. Седейки в блясъка на огъня, 173

Конспирация за Короната

държейки небрежно чашата си, приличаше на типичния добродушен дя-

до. Ала това не заблуждаваше Брага. Духовникът не би се издигнал до

сегашната си позиция, ако не беше безмилостен. Като епископ, Салдур

бе един от главните ръководители на нифронската църква и най-висшето

духовенство в кралството на Меленгар. За своя главна квартира използва-

ше Мареската катедрала; постройка не по-малко внушителна и далеч по-

обичана от Есендън. По отношение на влиянието Брага поставяше Сал-

дур в челната тройка от деветнадесетимата епископи.

– Колко време остава до делото? – попита Салдур.

– Ще започнем след около час.

– Трябва да призная, че се справи много добре, Пърси – усмихна му

се Салдур. – Църквата е напълно доволна. Нашата инвестиция в теб беше

значителна, но изглежда сме направили мъдър избор. При работа с таки-

ва дългосрочни графици на нас ни е трудно да се убедим, че сме постави-

ли правилните хора. Всяка от анексиите трябва да бъде извършена дели-

катно. Не искаме някой да ни заподозре, че пренареждаме картите в тес-

тето. Когато времето настъпи, трябва да изглежда, че всички монархии

доброволно приемат сформирането на Новата империя. Трябва да приз-

ная, имах съмнения за теб.

Брага повдигна вежда: