Конспирация за Короната

– Наистина. Но трябва да те предупредя, че няма да можеш да се

сдобиеш с други писма. Няма да има повече срещи в Уиндското абатство.

За съжаление бях принуден да помоля ерцхерцога да даде урок на мона-

сите за уреждането на подобни сбирки. Абатството изгоря заедно с оби-

тателите му.

– Убили сте своите събратя овчари на Мариборското паство? – Арчи-

балд запита Салдур.

– Марибор ни изпратил Новрон като воин, който да унищожи вра-

говете ни. Нашият бог не припада при вида на пролята кръв, а често се

налага да очистваме старите клони, за да запазим дървото здраво. Убийс-

твото на монасите бе необходимост, но аз пощадих един, сина на Ланак-

лин, така че да може да се върне у дома и разкаже на баща си как пос-

ледният е отговорен за смъртта на толкова хора. Не може да си позволим

роялистите да се организират срещу нас, нали? – Салдур му се усмихна

и Брага още веднъж стана свидетел на дядото светец.

– Значи сте искали Глъстън, Арчибалд? – попита Брага, напълвайки

чашата на графа. – Може би съм ви преценил погрешно. Кажете ми, скъ-

пи графе, загубата на земята или на Аленда ви разстрои повече?

Арчибалд проряза въздуха с ръка като че прогонва муха:

– Тя беше само допълнителен плюс. Исках земите.

– Разбирам – Брага погледна към Салдур, който се усмихна и кимна.

– Все още има шанс да ги получите – насочи погледа си отново към гра-

фа. – Когато застана на трона на Меленгар, ще искам силен империалис-

тки съюзник на южната ми граница с Уоррик.

– Крал Етелред би нарекъл това предателство.

– А как бихте го нарекли вие?

Арчибалд се усмихна и избарабани с нокти по изящния кристал на

кралската чаша, карайки го да запее с приятен за ухото звън.

– Възможност.

Брага се отпусна назад и протегна крака към огъня.

– Ако ви помогна да придобиете земята от Ланаклин и ми се закъл-

нете във вярност, Меленгар ще замени Уоррик като най-силното кралство

в Аврин. Идентично, Големи Чадуик ще бъде най-могъщата му провин-

ция.

179

Конспирация за Короната

– С уговорката, че Етелред не обяви война – предупреди Арчибалд.

– Кралете често не гледат с добро око над загубата на четвъртина от зе-

мите си и Етелред не е от онези, които ще оставят подобно действие без

отговор. Той обожава да се бие. И по-важното, прави го умело. Притежа-

ва най-добрата армия в Аврин.

– Истина е – каза Брага. – Но не разполага с опитен генерал, който

да я поведе. В редиците му няма талант, който макар и малко да се добли-

жава до вашия сър Бректън. Този мъж има голяма ръководна дарба. Ако

се отделите от Уоррик, можете ли да разчитате на лоялността му към вас?

– Лоялността на Бректън към мен е непоклатима. Баща му, лорд Бел-

страд, бе невероятно старомоден рицар. Набил е тези ценности в главите

на децата си. Нито Бректън, нито брат му… как му беше името, млади-

ят Белстрад, дето отиде в морето… Уесли, биха се опозорили с противо-

поставяне на някого, комуто са се заклели във вярност. Но признавам, че

честта им понякога може да бъде и отегчение. Спомням си как веднъж

един слуга изтърва новата ми дефтинена шапка в калта и когато заповя-

дах на Бректън за наказание да клъцне ръката на кьопчото, той отказа.

Двадесет минути ми обяснява за кавалерския код. Да, милорд, верен е на

Белънтайн, но по-скоро бих предпочел по-нелоялен човек, който изпъл-

нява заповедите ми мълчаливо. Ако се отделя от Уоррик, Бректън може

да откаже да се бие, но съм убеден, че не би ми се противопоставил. Аз

лично бих се притеснявал повече за Етелред. Той самият е отличен ко-

мандир.

– Да – потвърди Брага, – но аз също съм такъв. Бих приветствал да

ме нападне лично. Вече имам готова армия ветерани и известен брой на-

емници. Ще съм в състояние да събера превъзхождащ брой войници при

нужда. В резултат той ще изгуби цял Уоррик и това би ми осигурило под-

стъпите към целия Аврин и евентуално Апеладорн.

Този път Арчибалд се изкикоти.

– Оценявам умението ви да мислите на едро. Виждам много предим-

ства, които би ми донесло моето присъединяване към вас. Наистина ли

виждате пред себе си императорската титла?

– Защо не? Ако изразя намерението си да завладявам, патриархът би

бил склонен да се съюзи с мен, точно както църквата с Гленморган. Ако

обещая определени права на църквата, той дори може да ме обяви за нас-

ледника. Тогава никой няма да стои на пътя ми. Но да не избързваме –

Брага насочи вниманието си към епископа. – Искам да ви благодаря, Ва-

ша милост, за организирането на тази среща. Бе много поучително. Но

вече е почти средата на утрото и смятам, че е време да започна приготов-

180

Майкъл Дж. Съливан

ленията за делото на Ариста. Обаче бих искал да ви поканя да останете, Арчибалд. Оказва се, че мога да ви предложа подарък в качеството ви на

новооткрит приятел на Меленгар.

– Поласкан съм, милорд. Приветствам възможността да прекарам

време с вас и съм убеден, че какъвто и да е подаръкът, то той ще е да е

щедър.

– Споменахте, че попречилите на плана ви крадци се назовават Ри-

рия?

– Да, защо питате?

– Изглежда споделяме интерес към тези двамата. И за мен се оказаха

доста болезнен трън. Както вече сте открили, те не уважават хората, ко-