Конспирация за Короната

ки с брат си. – Въпреки приключението ви, не си спомням Олрик да е

споменавал нещо за майсторството ти.

– Вероятно е забравил – пошегува се Ейдриън.

– Знаеш ли за легендата на Пикърингови?

– Семейството ви се слави като умеещо да върти меч.

– Значи си чувал? Баща ми е вторият най-добър фехтовчик в Аврин.

– Той е най-добрият – озъби се Денек. – Щеше да победи ерцхерцо-

га, ако си носеше меча, но трябваше да използва резервен, който беше

твърде тежък и неудобен.

– Денек, колко пъти да ти казвам, когато става дума за нечия репута-

ция, позицията ти не се издига с оправдания защо си изгубил надпрева-

рата. Ерцхерцогът спечели дуела. Трябва да приемеш този факт – смъм-

162

Майкъл Дж. Съливан

ри го Моувин. Връщайки вниманието си обратно върху Ейдриън, каза: –

И като стана дума за дуели, защо не вземеш меча и ще ти демонстрирам

Тек'чин.

Ейдриън изтегли острието от земята и пристъпи в кръга, където

момчетата се бяха дуелирали. Направи лъжлив удар, последван от на-

мушкване, което Моувин избегна с лекота.

– Опитай пак – каза той.

Ейдриън опита малко по-сложно движение. Този път замахна надяс-

но, сетне се завъртя наляво и насочи острието нагоре към бедрото на Мо-

увин. Последният се движеше с изключителна прецизност. Предугади

финта и отново отклони меча.

– Биеш се като уличен главорез – коментира Моувин.

– Защото е такъв – увери ги Ройс, докато се приближаваше откъм

централната кула, – голям, тъп главорез. Веднъж видях старица да го пре-

бива с буталка за масло – погледна към Ейдриън. – Сега в какво си се

забъркал? Изглежда хлапето ще ти даде да се разбереш.

Моувин се вцепени и стрелна Ройс с поглед:

– Напомням ти, че съм графски син и като такъв ще се обръщаш към

мен като владетел, или поне мастър, но не и хлапе.

– По-добре внимавай, Ройс, или след това ще се заеме и с теб – каза

Ейдриън, докато обикаляше кръга, търсейки пролука. Опита друга атака, но и тя бе отбита.

Сега Моувин атакува с бърза крачка. Притисна меча на Ейдриън

дръжка до дръжка, постави крак зад него и го повали на земята.

– Твърде добър си за мен – призна Ейдриън, докато Моувин му по-

даваше ръка да се изправи.

– Опитай го пак – изкрещя Ройс.

Ейдриън го изгледа раздразнено и след това забеляза млада жена да

влиза в двора. Беше Ленар, облечена в дълга нежнозлатиста рокля. Бе

прекрасна като майка си и се присъедини към групата.

– Кой е това? – попита, сочейки към Ейдриън.

– Ейдриън Блекуотър – отвърна той с поклон.

– Е, господин Блекуотър, изглежда брат ми те победи.

– Така изглежда – потвърди той, докато все още очистваше дрехите

си.

– Не е нещо срамно. Брат ми е много талантлив фехтовач – твърде

талантлив. Има неприятната тенденция да прогонва потенциални ухажо-

ри.

– Те не те заслужават, Ленар.

163

Конспирация за Короната

– Опитай го отново – повтори Ройс. В гласа му имаше отчетлива па-

лава нотка.

– Ще го направим ли? – запита любезно Моувин с поклон.

– О, да, моля те – Ленар възхитено плесна с ръце. – Не се притесня-

вай, няма да те убие. Татко не му позволява да наранява хората.

Със зла усмивка, адресирана към Ройс, Ейдриън се изправи срещу

Моувин. Този път не направи опит да се защитава. Стоеше напълно не-

подвижен, държеше острието си ниско. Погледът му бе хладен и впит

право в очите на младежа.

– Защитавай се, глупако – каза му Моувин, – поне опитай да се за-

щитаваш.

Ейдриън бавно издигна меча си, повече в отговор на желанието на

Моувин, отколкото за да се отбранява. Моувин пристъпи с бързо присви-

ване на острието си, целящо да наруши равновесието на Ейдриън. Сетне

се извъртя около по-едрия мъж и се опита да го препъне още веднъж. Но

Ейдриън също се извъртя и като замахна с крак, закачи Моувин зад коле-

нете и го повали в прахта.

Моувин изгледа любопитно Ейдриън, докато последният му помага-

ше да се изправи.

– Очевидно нашият главорез си имал изненади – промърмори мла-

дежът с усмивка.

Този път Моувин атакува с бърза серия замахвания, повечето от кои-

то бяха нанесени във въздуха, тъй като Ейдриън отбягваше ударите. Мо-

увин се движеше като вихрушка, острието на меча му се стрелкаше по-

бързо, отколкото окото можеше да проследи. Ейдриън парираше ударите

и стоманата звънтеше.

– Моувин, внимавай! – извика Ленар.

Битката бързо прерасна от приятелска тренировка в сериозна борба.

Ударите следваха по-бързи, по-силни и по-близки. Стените на двора за-

почнаха да отразяват резките звуци на остриетата. Изръмжаванията и

проклятията ставаха все по-неприветливи. Двубоят продължи за извест-

но време, като двамата се сражаваха лице в лице. Внезапно Моувин из-

пълни блестяща маневра. Финтирайки отляво, замахна надясно и се за-

въртя изцяло, излагайки гърба си. Виждайки противника си уязвим, Ейд-

риън направи очевидния контраудар, но Моувин по чудо отби острието

му инстинктивно без да го вижда. Извъртайки се отново, насочи меча си

към незащитената страна на Ейдриън. Но преди да може да довърши уда-

ра, Ейдриън намали разстоянието между тях и замахът разсече въздуха

зад гърба на по-едрия мъж. Ейдриън заключи въоръжената ръка на мом-

164

Майкъл Дж. Съливан

чето под собствената си и допря меч до гърлото му. Сродниците на Моу-