Конспирация за короната

- Хубаво - Ройс му го подхвърли. - Сестра ти ни каза да ти го върнем, когато стигнем до затвора.

- Така ли? - Олрик изглеждаше изненадан. Нахлузи пръстена; подобно меча, не му беше съвсем по мярка и се въртеше от тежестта на брилянта. - Мислех, че тя го е взела. Той носи кралския печат. Би могла да го използва да сбира благородниците, да издава закони или се себепровъзг-ласи за управник. С него би поела контрол над всичко.

- Може би е казвала истината - предположи Ейдриън.

- Да не прибързваме със заключенията - предупреди ги Ройс. - Първо, нека видим дали работи. Сестра ти каза, че ще имаш нужда от пръстена, за да влезеш в затвора. Мислех си, че има предвид да се идентифицираш като крал, но сега си мисля, че е говорела буквално. Ако съм прав, докосването на камъка с пръстена ще отвори гигантските врати.

Всички се струпаха в подножието на скалата в близост до Олрик в очакване на драматичното събитие.

- Давай, Олрик, направи го.

Той завъртя пръстена, така че скъпоценният камък бе отгоре, сви юмрук и го допря до скалата. Ръката му потъна в камъка. Олрик се дръпна, отскачайки назад с вик.

- Какво стана? Болеше ли? - попита Ройс.

- Не, усетих хлад, но не докоснах нищо.

- Опитай отново - каза Ейдриън.

Предложението никак не допадна на Олрик, но той кимна. Този път натисна по-силно и цялата група видя как ръката му потъва в стената до китката преди да я отдръпне.

- Удивително - промърмори Ройс, докато опипваше твърдата каменна скала. - Не очаквах това.

- Това значи ли, че трябва да влезе сам? - запита Ейдриън.

- Не съм много сигурен дали искам да вляза в камък сам - каза Ол-рик с отсенки на страх в гласа.

- Може да нямаш избор - отвърна Ройс, - при положение, че все още искаш да говориш с магьосника. Но нека не се предаваме още. Дай ми пръстена за малко.

Олрик му подаде бижуто; от предишната му загриженост за пръстена нямаше и следа. Ройс го нахлузи и когато притисна ръка към скалата, тя премина през нея със същата лекота като тази на Олрик. Крадецът издърпа ръката си обратно, сетне свали пръстена и като го държеше в лявата си ръка, се протегна с другата. Ръката му отново потъна в камъка.

- Не трябва да си принц и не трябва да го носиш. Нужно е само да го докосваш. Майрън, не спомена ли нещо за създавани от брилянта вибрации?

Майрън кимна:

- Създават специфичен резонанс в определен тип камъни.

- Опитайте хванати за ръка - предложи Ейдриън.

Олрик и Ройс го сториха и този път и двамата можеха да преминат през камъка.

- Това е - обяви Ройс. - Последен тест. Всички да се хванат за ръце. Нека се убедим, че ще работи и с четирима - всички съединиха крайници и всеки от тях можеше да прониква през повърхността на скалата. -Убедете се, че всички са си издърпали ръцете, преди да прекъснете веригата. Трябва да вземем някои решения, преди да продължим. Виждал съм необичайни неща, но не и нещо такова. Нямам представа какво ще ни се случи вътре. Какво мислиш, Ейдриън?

Споменатият потърка брадичка:

- Риск си е, няма спор. Предвид скорошните ми решения, ще оставя това на теб. Ако смяташ, че трябва да вървим, мен ме устройва.

- Трябва да призная, че любопитството ми е изострено, така че ако все още искаш да минеш през това, Олрик, ще дойдем с теб - каза Ройс.

- Ако трябваше да вървя сам, бих отказал - каза Олрик. - Но аз също съм любопитен.

- Майрън? - запита Ройс.

- Ами конете? Те ще се оправят ли?

- Убеден съм, че всичко ще бъде наред.

- Ами ако не се върнем? Ще умрат от глад, нали?

Ройс въздъхна:

- Те или ние. Трябва да избереш.

Майрън се поколеба. Светкавици и гръмотевици разкъсаха небето и започна да вали.

- Не може ли поне да ги отвържем, та ако не се...

-Не възнамерявам да правя базирани на смъртта ни планове. Ще имаме нужда от конете на излизане. Те остават, а ти?

Вятърът наплю с дъжд лицето на монаха, докато онзи се обърна да хвърли последен поглед на конете.

- Ще дойда - рече най-накрая. - Просто се надявам, че ще са добре.

- Така - каза им Ройс. - Ето как ще го направим. Аз ще вървя напред, носейки пръстена. Олрик ще върви зад мен, сетне Майрън, а Ейдриън ще ни пази гърба. Когато влезем вътре, прекъсваме веригата в обратен ред: първо Ейдриън, после Майрън и накрая Олрик. Вървете точно след мен и не ме изпреварвайте. Не искам никой да задейства евентуални капани. Въпроси?

Всички без Майрън поклатиха глави.

- Почакайте малко - каза той, докато се тътреше към мястото, къде-то бяха оставили вещите си. Взе лампата и огнивото, които бе донесъл от манастира; отдели миг да погали мокрите муцуни на конете. - Вече съм готов - обяви, когато се върна при останалите.

- Добре тогава, пригответе се и ме следвайте - каза Ройс, докато отново сключваха ръце и пристъпиха напред. Един по един потънаха в скалата. Ейдриън беше последен. Когато бариерата докосна рамото му, той си пое дълбоко дъх, като че щеше да плува и сетне потопи глава в камъка.

Глава 5 Есрахаддон