Конспирация за короната

- Страхувам се, че нямам много да ви предложа - каза Майрън. Постави малка повдигната решетка над огъня. - Имам няколко картофа в чувалчето в ъгъла.

- Това е всичко, което имаш, нали? - запита Ройс.

- Много съжалявам - отвърна Майрън, изглеждайки искрено огорчен.

- Не, имам предвид, че тези картофи са цялата ти храна. Ако ние ги изядем, за теб няма да остане нищо.

- О - сви рамене. - Ще се справя някак. Не се притеснявайте за мен - каза оптимистично.

Ейдриън взе торбата, надникна в нея и я подаде на монаха.

- Вътре има само осем картофа. Колко дълго възнамеряваше да останеш?

Известно време Майрън не отговаряше, докато накрая каза, без да се обръща към някого:

- Никъде няма да ходя. Трябва да остана. Трябва да поправя.

- Да поправиш какво, абатството? Това е ужасно голяма работа за един човек.

Той поклати глава.

- Библиотеката, книгите. Над това работех снощи, когато вие дойдохте.

- Библиотеката я няма, Майрън - напомни му Ройс. - Книгите са изгорели. Вече всички са на пепел.

- Зная. Зная - каза той, махайки мократа си коса от очите. - Затова трябва да ги възстановя.

- Как възнамеряваш да сториш това? - запита с усмивка Олрик. - Да ги пренапишеш по памет?

Майрън кимна.

- Работех над страница петдесет и трета от „Историята на Апела-дорн“ от Антън Булард, когато пристигнахте вие - Майрън отиде до импровизираното бюро и извади малка кутия. Вътре имаше около двайсетина страници пергамент и няколко навити листа тънка кора. - Свърши ми пергаментът. Малко оцеля в пожара, но кората върши работа.

Ройс, Ейдриън и Олрик ги прелистиха. Майрън пишеше с дребен педантичен шрифт, който заемаше страницата от край до край. Никакво място не бе прахосано. Текстът бе цялостен, включително съдържайки номерата на страниците - поставени не в края на пергамента, а където страниците свършваха в оригиналните документи.

Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:

- Как си запомнил всичко това?

Майрън сви рамене:

- Запомням всички прочетени от мен книги.

- И прочете ли всички книги в библиотеката?

Майрън кимна:

- Имах много свободно време.

- Колко книги имаше там?

- Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъка и хиляда двеста и тридесет пергамента.

- И си спомняш всяка поотделно?

Майрън отново кимна.

Всички гледаха монаха с възхита.

- Аз бях библиотекарят - каза Майрън с такъв тон, като че това обяснява всичко.

- Майрън - внезапно каза Ройс - във всички тези книги някога да си прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра... хад-дон?

Майрън поклати глава.

- Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се до таен затвор - рече Ройс с разочарован вид.

- Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на затворника, а Гутария се споменаваше като Имперският затвор.

- Кълна се в брадата на Марибор! - възкликна Ейдриън, гледайки монаха с възхищение. - Наистина си запаметил цялата библиотека!

- Защо „имперски“? - запита Ройс. - Нали Ариста каза, че бил под контрола на църквата.

Майрън сви рамене:

- Може би защото в имперските времена нифронската църква и империята са били свързани. Нифрон е древна дума за император, произлязла от името на първия такъв, Новрон. Така че църквата на Нифрон са поклонниците на императора и всичко свързано с империята би могло да бъде смятано за част от църквата.

- Ето защо членовете на нифронската църква са толкова целеустре-мени да намерят наследника - добави Ройс. - Той би бил техен бог, така да се каже, а не само владетел.

- Имаше няколко много интересни книги за Наследника на империята - каза развълнувано Майрън. - И предположения какво му се е случило...

- Ами затворът? - запита Ройс.

- Ами, това е тема, по която почти нищо не се споменава. Единствената директна препратка бе в много рядък свитък, наречен „Събраните писма на Диойлион“. Оригиналът пристигна тук преди около двадесет години. Бях само на петнадесет тогава, но вече бях помощник-библиотекар, когато го донесе един ранен и умиращ свещеник. Валеше, също като сега. Отведоха го в лечебницата и ми казаха да наглеждам нещата му. Взех раницата, която бе подгизнала и вътре намерих всякакви свитъци. Страхувах се, че водата може да ги е повредила, затова ги отворих да изсъхнат. Докато стояха отворени, не можах да не ги прочета. Обикновено не мога да се въздържа да не прочета нещо.