Конспирация за короната

- А какво е тогава? - запита Ейдриън. - Седиш тук в студената и влажна дупка, увит само с одеяло, пирувайки с варени картофи, а кралят ти предлага да те уреди като барон-земевладелец и ти се противиш?

- Не искам да съм неблагодарен, но... ами, аз никога не съм напускал абатството преди.

- Какво имаш предвид? - попита Ейдриън.

- Никога не съм излизал. Дойдох тук, когато бях на четири години. Никога не съм излизал - никога.

- Със сигурност си ходил до Роу, рибарското село? - запита Ройс. Майрън поклати глава - Не си ходил в Медфорд? Ами околностите? Поне си ходил до езерото да ловиш риба или да се разходиш?

Майрън отново поклати глава:

- Никога не съм напускал абатството. Дори до хълма не съм ходил. Не съм сигурен, че мога да изляза. Само от мисълта ми прилошава -Майрън провери сухотата на робата. Ейдриън видя как ръката му се тресе, макар че бе спрял да трепери преди време.

- Затова значи беше толкова възхитен от конете - каза предимно на себе си Ейдриън. - Но си виждал коне преди, нали?

- Виждал съм ги през прозорците на абатството в редките случаи, когато дойдат ездачи. Всъщност никога не съм докосвал ни един. Винаги съм се чудел какво ли е да яздиш кон. Във всички книги говорят за коне, турнири, битки и състезания. Конете са много популярни. Един крал -крал Бетами - накарал да го погребат с коня му. Има много неща, за които само съм чел, но никога не съм виждал - например жени. Те също са много популярни в книгите и поемите.

Очите на Ейдриън се разшириха:

- Не си виждал жена?

Майрън поклати глава.

- Е, някои книги имат илюстрации, но.

Ейдриън посочи с палец Олрик:

- А аз си мислех, че принцът водел живот под похлупак.

- Но поне си виждал сестра си - каза Ройс. - Идвала е тук.

Майрън не каза нищо. Погледна настрани и се зае да отстрани съда

от огъня и да сервира картофите в чинии.

- Искаш да кажеш, че е идвала тук да се среща с Гаунт и нито веднъж не е дошла да те види? - попита Ейдриън.

Майрън сви рамене:

- Баща ми дойде веднъж преди около година. Абатът бе принуден да ми каже кой е.

- Значи не си бил част от срещите тук? Не си ги уреждал?

- Не! - изкрещя Майрън и изрита една от празните тенджери. - Не зная нищо за писма и сестра ми! - Отстъпи към стената, докато очите му се наляха със сълзи и задиша тежко. Никой не продума; гледаха го как стои там, смачкал одеялото и зяпайки в пода.

-Съ... съжалявам. Не трябваше да ви крещя. Простете ми - каза Майрън, обърсвайки очи. - Не, никога не съм я срещал, а баща си видях веднъж. Той ме накара да се закълна да пазя мълчание. Не знам защо. Националисти, роялисти, империалисти - не знам нищо за тях.

В гласа на монаха се долавяше дистанция, глух болезнен звук.

- Майрън - подхвана Ройс, - не си оцелял защото си под бил каменния аналой, нали?

Сълзите потекоха още веднъж и устните на монаха се разтрепериха. Той поклати глава.

- Първо ни накараха да гледаме, докато пребиват жестоко абата -каза Майрън задавено. - Искаха да знаят за Аленда и някакви писма. Той най-накрая им каза, че сестра ми изпраща замаскирани като любовни писма съобщения, но че не се среща с никого. Това беше само фалшификация. Писмата бяха уреждани от баща ми и вземани от вестоносец от Медфорд. След като разбраха за посещението на татко, започнаха да ме разпитват - Майрън преглътна и си пое дъх на пресекулки. - Но не ме нараниха. Дори не ме докоснаха. Попитаха дали баща ми е на страната на роялистите и дали заговорничи с Меленгар против Уоррик и църквата. Искаха да знаят кой още е замесен. Думица не казах. Не знаех нищо. Кълна се, че не знаех. Но можеше да кажа нещо. Можеше да кажа „Да, баща ми е роялист и сестра ми е предател!“, но не го сторих. Не си отворих устата. Знаете ли защо?

Майрън ги погледна със стичащи се по бузите му сълзи.

- Не им казах, понеже баща ми ме закле да мълча - спря за момент, сетне продължи. - Гледах мълчаливо как запечатват църквата. Гледах мълчаливо как я подпалват. И мълчаливо слушах писъците на братята. Вината беше моя. Оставих братята си да умрат заради клетва, която дадох на чужд за мен човек - Майрън започна да плаче неудържимо. Плъзна се по стената и се сви на кълбо в мръсотията, ръцете му покриваха лицето.

Ейдриън раздаде картофите, но Майрън отказа да яде. Ейдриън отдели две грудки с надеждата, че монахът може да ги поиска по-късно.

По времето, когато приключиха с мизерното си ядене, робата на монаха бе изсъхнала и той я облече. Ейдриън се приближи към него и сложи ръце на раменете му:

- Колкото и да не ми се ще да го казвам, принцът е прав. Трябва да дойдеш с нас. Ако те оставим тук, твърде вероятно е да умреш.

-Но аз... - Майрън изглеждаше ужасен. - Това е моят дом. Тук се чувствам удобно. Братята ми са тук.

- Те са мъртви - каза Олрик безцеремонно.

Ейдриън се смръщи към принца и сетне се обърна към Майрън:

- Слушай, време е да продължиш да живееш. Навън има още много неща освен книги. Пък и твоят крал - произнесе последната дума със сарказъм - се нуждае от теб.

Майрън въздъхна тежко, преглътна с усилие и кимна в знак на съгласие.

* * *