Конспирация за короната

Макар да не изглеждаше много по-добре, два дни по-късно свещеникът си тръгна и си взе свитъците. Никой не можа да го убеди да остане. Изглеждаше изплашен. Самите свитъци бяха различни кореспонденции на архиепископ Венлин, глава на нифронската църква по времето на разпада на империята. Един от тях бе постимперски декрет за построяването на затвор, заради което си помислих, че документът е от голяма историческа стойност. Разкриваше, че църквата е поела управлението моментално след изчезването на императора. Стори ми се удивително. Също бе доста любопитно, че на построяването на затвор се поставяше такъв приоритет, предвид времената. Сега осъзнавам, че е бил много рядък свитък, но тогава не знаех.

- Почакай малко - прекъсна го Олрик. - Значи този затвор е бил построен - кога - преди деветстотин години в кралството ми и аз не знам нищо за него?

- Е, съдейки по датата на свитъка, би могъл да бъде започнат. преди деветстотин деветдесет и шест години и двеста петдесет и четири дни. Затворът е бил масивно начинание. Едно конкретно писмо говореше за наемането на опитни занаятчии от цял свят за планирането и построяването му. Най-големите умове и най-напредналото инженерство са били използвани за градежа. Издълбали затвора в скала в планините на север от езерото. Запечатали го не само с метал, камък и дърво, но също с древни и могъщи заклинания. Когато бил завършен, бил смятан за най-сигурния затвор в света.

- Трябва да са имали доста отвратителни престъпници по онова време, за да си правят такъв труд - каза Ейдриън.

- Не - отвърна Майрън с фактологичен тон, - само един.

- Един? - запита Олрик. - Цял затвор за един-единствен човек?

- Името му било Есрахаддон.

Ейдриън, Ройс и Олрик си размениха изненадани погледи.

- Какво толкова е направил? - запита Ейдриън.

- Според всичко прочетено от мен, той е бил отговорен за разрухата на империята. Затворът бил специално проектиран за него.

Всички изгледаха невярващо монаха.

- И как точно е отговорен за разрушаването на най-могъщата империя, която светът някога е виждал? - попита Олрик.

- Есрахаддон някога бил доверен съветник на императора, но го предал, убивайки цялото имперско семейство, с изключение на единствения син, който успял да избяга. Дори има истории, които разказват, че разрушил столицата Персепликуис. Империята потънала в хаос и гражданска война след смъртта на императора. Есрахаддон бил заловен, осъден и затворен.

- Защо просто не са го екзекутирали? - запита Олрик, спечелвайки си ледени погледи от крадците.

- Има ли проблем, който да разрешиш без екзекуция? - презрително каза Ройс.

- Понякога това е най-доброто решение - отвърна Олрик.

Майрън внесе съдовете и преля водата в един. Добави картофите и

постави съда над огъня.

- Тогава Ариста ни е изпратила да заведем брат й да види затворник, който е на над хиляда години. Някой да вижда проблеми с това? - попита Ейдриън.

- Виждате ли? - възкликна Олрик. - Ариста лъже. Вероятно е чула името Есрахаддон по време на обучението си в университета Шеридън и не е осъзнала кога е живял. Няма начин Есрахаддон да е още жив.

- Може и да е - рече небрежно Майрън, докато разбъркваше картофите.

- Как така? - запита Олрик.

- Защото е магьосник.

- Като казваш, че е магьосник - попита Ейдриън, - имаш предвид, че е бил образован мъдрец или е можел фокусничи с карти, или че е умеел да вари лекарство против безсъние? Ройс и аз познавахме подобен човек, той беше по малко и от трите, но не можа да избегне смъртта.

- Според разказите, които съм чел - обясни Майрън, - магьосниците тогава са били различни. Наричали магията „Изкуството“. Повечето от имперското знание се загубило заедно с империята. Като например древните умения на борбата Тешлор, която правела бойците непобедими; или строителните техники за издигане на огромни сгради; или умението да се изковават мечове, които режат камък. По подобен начин изкуството на истинската магия изчезнало с отмирането на истинските магьосници. Сведенията разказват, че цензарите - така наричали маговете - били невероятно могъщи. Има истории за предизвикани от тях земетресения, бури, дори затъмняване на слънцето. Най-великите от тези древни магьосници формирали група, наречена Великият цензарски съвет. Членовете били част от вътрешния кръг на управлението.

- Интересно - каза замислено Олрик.

- Някога чел ли си къде точно се намира затворът?

- Не, но за него се споменава малко в „ Тезис върху архитектурния символизъм в Новронската империя “ на Мантуар. Това е пергаментът, където името на Есрахаддон бе заменено. Захвърлен на задния рафт с години, един ден го намерих при почистване на библиотеката. Беше объркано поднесено, но споменаваше датата на строежа и малко за наетите да го построят хора. Ако преди това не бях прочел „Събраните писма на Ди-ойлион“, никога нямаше да направя връзката между двете, защото, както казах, никъде не се споменаваше името на затвора или на затворника.