Конспирация за короната

- Не разбирам как може този затвор да съществува в Меленгар без аз да зная за него - каза Олрик, поклащайки глава. - И как така Ариста знае? И защо иска да отида там?

- Мислех, че си твърдо убеден, че тя те праща там да те убие или запре - напомни му Ейдриън.

- Това определено ми звучи по-смислено от хилядолетен магьосник - каза Ройс.

- Може би - измърмори Олрик, - но... - очите на принца обхождаха земята, търсейки по нея отговор, а пръстът му почукваше устните. - Помислете за това: ако тя наистина ме иска мъртъв, защо да избира такова място? Би могла да ви прати тук в манастира, където да ви очаква цяла армия и никой нямаше да разбере. Ненужно усложнение е да ме завличате до скрито място, за което никой не е чувал. Защо ще споменава този Есрахаддон или Гутария?

- Сега мислиш, че казва истината? - попита Ройс. - Мислиш ли, че наистина има мъж на хиляда години, който те чака да поговорите?

- Не бих отишъл толкова далеч, но... помисли си какви възможности се разкриват, ако той наистина съществува. Представи си какво бих могъл да науча от съветника на последния император.

Ейдриън се изкикоти на тези думи.

- Сега започваш да звучиш като истински крал.

- Може би е заради топлината на огъня или миризмата на варените картофи, но започвам да си мисля, че би било добра идея да видим къде ще ни отведе това. И вижте, бурята отминава. Скоро дъждът ще спре, струва ми се. Ами ако Ариста не се опитва да ме убие? Ами ако там наистина има нещо, което трябва да открия, нещо свързано с убийството на баща ни?

- Баща ти е бил убит? - запита Майрън. - Много съжалявам.

Олрик игнорира монаха.

- Освен това, не ми харесва този древен затвор да съществува в кралството ми без моето знание. Чудя се дали баща ми е знаел за него -или неговият баща. Може би никой Есендън не е. В едно хилядолетие се побират събития векове преди основаването на Меленгар. Затворът е бил построен по времето, когато тази земя още е била оспорвана по времето на Великата Гражданска война. Ако е възможно човек да живее хиляда години, ако този Есрахаддон е бил съветник на последния император, ми се струва, че трябва да говоря с него. Всеки аристократ в Апеладорн би дал лявото си око за възможността да говори с истински имперски съветник. Както каза монахът, толкова много знание е било изгубено с падането на империята; толкова много забравено във времето. Какво може да знае? Какво предимство би могъл да е човек като него за млад крал?

- Дори и ако е призрак? - запита Ройс. - Малко е вероятно да има хилядолетник в затвор северно от езерото.

- Ако призракът може да говори, каква е разликата?

- Разликата е, че харесвах повече идеята, когато ти не искаше да отидем - каза Ройс. - Мислех си, че Есрахаддон е някакъв стар барон, заточен от баща ти, който е сключил договор за теб; или може би майката на незаконороден полубрат, която е била затворена, за да й запушат устата. Но това? Нелепо!

- Нека не забравяме, че обещахте на сестра ми - усмихна се сладко Олрик. - Да ядем. Сигурен съм, че картофите вече са готови. Бих могъл да ги изям до един.

Олриковият царствен апетит му спечели нов укорителен поглед от Ройс.

- Не се притеснявайте за картофите - каза им Майрън. - В градината има още, сигурен съм. Тези ги изрових докато копаех... - той спря.

- Не се притеснявам, монахо, понеже идваш с нас - каза му Олрик.

- Ка... какво?

- Очевидно си твърде знаещ човек. Убеден съм в полезността ти в различните ситуации, които ни очакват. Така че ще служиш на своя крал.

Майрън погледна втренчено. Премигна два пъти бързо и лицето му внезапно пребледня:

- Съжалявам, но. не мога да направя това - отвърна смирено.

- Може би ще е най-добре да дойдеш с нас - каза му Ейдриън. - Останеш ли тук, ще умреш през зимата.

- Но вие не разбирате - Майрън протестира с нарастващо неудобство в гласа и поклати глава непреклонно. - Не. не мога да си тръгна.

- Знам. Знам - Олрик вдигна ръка, за да задуши протестите. - Трябва да напишеш всички тези книги. Това е прекрасна и благородна работа. Напълно подкрепям. Повече хора трябва да четат. Баща ми беше голям поддръжник на университета в Шеридън. Той дори изпрати Ариста там. Можеш ли да си представиш? Момиче в университет? Във всеки случай подкрепям възгледите му за образованието. Огледай се наоколо, човече! Нямаш пергамент и вероятно ти е останало съвсем малко мастило. Дори ако напишеш всички тези томове, къде ще ги съхраняваш? Тук? Без защита от стихиите, ще бъдат унищожени и разпилени от вятъра. След като посетим този затвор, ще те отведа обратно в Медфорд и ще те оставя да работиш по проекта си. Ще уредя да ти дадат съответстващ скриптори-ум, може би и асистенти, които да ти помагат.

- Това е много любезно, но не мога. Съжалявам. Вие не разбирате.

- Разбирам отлично. Очевидно ти си третият син на маркиз Ланак-лин, онзи, когото той отпрати, за да избегне неприятна подялба на земите си. Ти си доста уникален - образован монах с фотографска памет и синя кръв. Ако баща ти не те иска, аз със сигурност мога да ти намеря приложение.

- Не - протестира Майрън, - не е това.