Конспирация за короната

- Доста. Всъщност, синовете на Еребус - Феррол, Дром и Марибор - го убили заради тази случка. Уберлин се опитал да защити баща си и тогава тримата затворили племенника. или по-скоро брата? Предполагам и двете. Та, те го запрели в дълбините на Елан. Макар да бил плод на ужасно престъпление, Муриел била съкрушена от загубата на единствения си син и вече не продумала на братята си.

- Значи пак се връщаме на петима богове.

- Не точно. Мнозина вярват, че боговете са безсмъртни и не могат да умрат. Съществуват култове, които вярват, че Еребус е още жив и броди из Елан като човек, търсейки опрощение за престъплението си.

Смрачаваше се и вятърът се усилваше, оповестявайки наближаването на възможна буря. Конете станаха неспокойни, затова Ейдриън отиде да ги нагледа. Олрик се изправи и се заразхожда, като разтриваше крака и мърмореше нещо за протриване от седло.

- Майрън? - провикна се Ейдриън. - Би ли ми помогнал да ги раз-седлаем? Не мисля, че ще напускаме скоро.

- Разбира се - охотно рече монахът. - Какво точно да направя?

Ейдриън и Майрън освободиха животните от седлата и торбите, слагайки багажа под малка скална издатина. От време на време Майрън се престрашаваше да ги погали по врата. Щом всичко бе прибрано, Ейдриън посъветва монаха да посъбере трева за конете, докато той от своя страна навести Ройс.

Партньорът му седеше на пътя, заковал поглед в скалата. От време на време крадецът се изправяше, внимателно изследваше част от скалата и сядаше отново, като си мърмореше.

- Е? Как върви?

- Мразя джуджета - бе отговорът.

- Като повечето хора.

- Да, но аз си имам причина. Единствено тези копеленца могат да правят неща, които аз не мога да отварям.

- Ще я отвориш. Няма да е лесно и скоро, но ще го сториш. Това, което не разбирам е защо Ариста ще ни праща тук, знаейки, че не можем да влезем?

Ройс седна и наметалото се разстла около него. Очите му оставаха фокусирани, но бе объркан.

- Не виждам абсолютно нищо. Само ако можех да намеря макар и една пукнатина, може би тогава... но как да разбия ключалка, когато дори не мога да открия вратата?

Ейдриън го потупа окуражително по рамото и се върна при Майрън, който бе приключил с храненето на конете и се бе присъединил към Ол-рик. Двамата седяха до скалата.

- Има ли напредък? - запита Олрик с глас, в който се прокрадваше досада.

- Все още нищо. Просто го остави. Ройс ще го разбере. Просто отнема известно време - Ейдриън насочи вниманието си към Майрън. - Мислех си за казаното от теб преди. Ако Уберлин е смятан за бог, защо тогава Новрон не е? В крайна сметка и двамата са деца на богове, нали?

- Ами, не, технически той е полубог; отчасти човек и отчасти божество. Виждаш ли, Марибор изпратил Новрон. позволи ми да се върна малко назад. Тъй. Феррол бил най-възрастният и когато създал елфите, те се разпръснали - макар и бавно - из цял Елан. Когато Дром се появил, той дал на децата си власт над подземния свят. Така за децата на Марибор не оставало място. И човечеството било принудено да се бори за оцеляване в най-ужасните кътчета.

- Значи елфите получили всички добри места, а за нас - бунища? Не изглежда особено справедливо.

- Нашите прадеди също не били особено щастливи. Без да споменаваме, че човеците се размножават по-бързо от елфите, които живеят много по-дълго. Това направило условията попренаселени, а нещата се влошили още повече с изтласкването на джуджетата на повърхността.

- Изтласкване? От кого?

- Помниш ли какво казах за боговете, които заключили Уберлин в подземния свят? Е, той си създал своя раса по подобие на Дром, Марибор и Феррол.

- А, гоблините. Мога да си представя как са направили нещата долу по-неуютни.

- Точно така. Предтечите ни били притискани от непрекъснато увеличаващия се брой на хората от една страна и появата на джуджетата от друга. Затова те се обърнали за помощ към Марибор. Той чул молбите им и подлъгал брат си Дром да изкове великия меч Релакан. Сетне убедил Феррол да омагьоса оръжието. Нужен бил само боец, който да го носи, затова дошъл на Елан преобразен и спал със смъртна. Рожба на този съюз бил Новрон Велики. Той обединил всички човешки племена и ги повел на война срещу елфите. Въоръжен с Релакан, Новрон бил непобедим и така започнало човешкото господство под ръководството на обединилия цялото човечество Новрон.

- Добре, звучи смислено, но кога сме започнали да почитаме Новрон като божество?

- След смъртта му. Църквата на Нифрон била основана, за да се отдаде почит на Новрон като спасител на човечеството. Новосъздадената църква се сдобила със статут на официална имперска религия, но извън столицата Персепликуис хората все още пазели старите обичаи и продължавали да почитат Марибор, както винаги правели.

- Това сте били вие, монасите на Марибор?

Майрън кимна.

Облаците продължаваха да се събират по време на разговора им, като запълваха небето и затъмняваха клисурата. Оставащата светлина придоби странен цвят, добавяйки чувство на сюрреалистичност към пейзажа. Поривите на вятъра се засилиха и вдигнаха облаци прах във въздуха. Чу се слаб тътнеж на гръмотевица.