Конспирация за короната

- Някакъв напредък с вратата, Ройс? - провикна се Ейдриън. Той си почиваше с опрян в скалата гръб и изпружил крака, почукваше върховете на ботушите си. - Защото изглежда ни очаква поредната студена, влажна нощ, само дето този път нямаме подслон.

Ройс измърмори нещо неразбираемо.

Под тях, обрамчено от стените на клисурата, езерото сияеше като насочено към небето огледало. Проблясваше елегантно в отговор на мигащите в далечината светкавици.

Ройс отново промърмори.

- Какво? - попита Ейдриън.

- Мислех си за това, което каза по-рано. Защо Ариста ще ни праща тук, ако е знаела, че не можем да влезем? Трябва да си е мислела, че можем; може би за нея е било очевидно.

- Може би е магия - рече Олрик и се уви по-плътно в плаща си.

- Стига с тези вълшебни думи - каза му Ройс, - ключалките са механични. Повярвай ми. Знам някои неща по темата. Джуджетата са много умни и много умели, но не правят врати, които се отключват със звук.

- Споменавам го, защото Ариста владее малко, така че може би влизането за нея е било лесно.

- Владее малко какво? - попита Ейдриън.

- Магия.

- Сестра ти е вещица? - притеснено попита Майрън.

Олрик се изсмя:

- Би могло да се каже, да, но има малко общо с магическите й сили. Тя следваше в Шеридън няколко години и изучаваше теория на магията. Нищо особено, но можеше да прави някои неща. Например, заключва с магия вратата на стаята си и веднъж май разболя графиня Амрил покрай някакъв спор за момче. Бедната Амрил бе покрита с циреи цяла седмица.

Ройс погледна към Олрик:

- Как така заключва с магия?

- Вратата й няма ключалка, но само тя може да я отваря.

- Някога виждал ли си как го прави?

Олрик поклати глава:

- Де да бях.

- Майрън - каза Ройс, - чел ли си нещо за необичайни ключове или ключалки? Нещо, свързано с джуджета?

- Приказката за Ибериус и гиганта, където Ибериус използвал джу-джешки ключ, за да отвори ковчежето на гиганта, но той не бил вълшебен, просто голям. Също и Огърлицата на Лием от Мита за забравения, която не можела да се отвори преди смъртта на носещия я... Предполагам това не ни помага много, нали? Може би има нещо общо със скъпоценните ключалки?

- Скъпоценни ключалки?

- Те също не са вълшебни, но били изобретени от джуджета. Това са скъпоценни камъни, които си взаимодействат с други камъни, за да създадат неуловими вибрации. Използват се предимно, когато повече от един човек трябва да има достъп до същата заключена стая. Трябва им само скъпоценен камък с точната форма. За особено ценните кутии, ключалката може да изисква специфично шлифоване, което променя резонанса. Най-сръчните бижутери можели да правят ключалки, които се променят в съответствие със сезоните, което позволявало различни скъпоценни камъни да се използват по време на годината? Това породило идеята за зодиакалните камъни, защото определени бижута са по-силни в определено време. Аз...

- Това е - прекъсна го Ройс.

- Какво? - попита Олрик. Ройс бръкна в нагръдния си джоб и извади тъмносин пръстен. Принцът скочи. - Това е пръстенът на баща ми. Дай ми го!

- Хубаво - Ройс му го подхвърли. - Сестра ти ни каза да ти го върнем, когато стигнем до затвора.

- Така ли? - Олрик изглеждаше изненадан. Нахлузи пръстена; подобно меча, не му беше съвсем по мярка и се въртеше от тежестта на брилянта. - Мислех, че тя го е взела. Той носи кралския печат. Би могла да го използва да сбира благородниците, да издава закони или се себепровъзг-ласи за управник. С него би поела контрол над всичко.

- Може би е казвала истината - предположи Ейдриън.

- Да не прибързваме със заключенията - предупреди ги Ройс. - Първо, нека видим дали работи. Сестра ти каза, че ще имаш нужда от пръстена, за да влезеш в затвора. Мислех си, че има предвид да се идентифицираш като крал, но сега си мисля, че е говорела буквално. Ако съм прав, докосването на камъка с пръстена ще отвори гигантските врати.

Всички се струпаха в подножието на скалата в близост до Олрик в очакване на драматичното събитие.

- Давай, Олрик, направи го.

Той завъртя пръстена, така че скъпоценният камък бе отгоре, сви юмрук и го допря до скалата. Ръката му потъна в камъка. Олрик се дръпна, отскачайки назад с вик.

- Какво стана? Болеше ли? - попита Ройс.

- Не, усетих хлад, но не докоснах нищо.

- Опитай отново - каза Ейдриън.

Предложението никак не допадна на Олрик, но той кимна. Този път натисна по-силно и цялата група видя как ръката му потъва в стената до китката преди да я отдръпне.

- Удивително - промърмори Ройс, докато опипваше твърдата каменна скала. - Не очаквах това.

- Това значи ли, че трябва да влезе сам? - запита Ейдриън.

- Не съм много сигурен дали искам да вляза в камък сам - каза Ол-рик с отсенки на страх в гласа.

- Може да нямаш избор - отвърна Ройс, - при положение, че все още искаш да говориш с магьосника. Но нека не се предаваме още. Дай ми пръстена за малко.